Според проучване на компанията за изследване на правата на ЛГБТ+ хората Equaldex мнозинството българи продължава да не приемат хомосексуалните - над 65% смятат, че хомосексуалността е "неоправдаема", 60% не приемат ЛГБТИ+ двойки да са родители, 53% смятат ЛГБТИ+ за "неморална и декадентска идеология". По данни на компанията България се представя относително добре, що се отнася до юридическите права на хората с различна сексуалност, но социологическите проучвания сочат, че общественото мнение към ЛГБТИ+ хората е по-скоро негативно. Equaldex класира България на 92-ро място от 196 страни, но на едно от последните места в Европа, заедно с Румъния и Литва.

Освен обществените и политическите ефекти, тези нагласи имат и икономическо измерение и се отразяват като пропуснати възможности за бизнеса и икономиката. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е направи анализ на икономическата цена на хомофобията в България, който беше представен преди дни на бизнес форума на "София Прайд", организиран от фондация GLAS и бизнес мрежата им Work It OUT.

Според данните и изводите в доклада приемането и приобщаването на ЛГБТИ+ хората може да доведе до по-високи нива на икономическо развитие и благосъстояние.

В изследването, авторите обобщават, че "по-доброто включване на ЛГБТИ+ общността разширява потенциала от човешки капитал на икономиката и увеличава възможностите за развитие на способностите, уменията и продуктивността чрез по-добър достъп до образование, по-добри здравни резултати, достъп до обучение и др., а обратно - изключването и потискането на участието на ЛГБТИ+ хората води до ограничаване на потенциала за пълноценно използване на човешкия капитал".

Според данни, цитирани в доклада ЛГБТИ+ туристите са около 12% от общия туристически поток в Европа. Те са отличават с по-високи доходи от средностатистическите, което им позволява да харчат повече, когато почиват. От решаващо значение за тази група къде пътува е отношението на хората в съответната държава към ЛГБТИ+ общността.

Страната не е на последните места в Европа, но според авторите на индекса сред факторите, които все пак тласкат България надолу, са религиозните анти-гей настроения, враждебността на местните хора, анти-гей законодателство, както и липсата на маркетинг, насочен специфично към тази общност.

Изчисленията на Института за пазарна икономика сочат, че ако българите показват повече толерантност към различните хора, това ще увеличи туристите поне с 380 хил. годишно, като сред тях 160 хил. чужденци и 220 хил. българи, които при други условия биха предпочели почивка в страната пред други по-приятелски настроени към ЛГБТИ+ хората държави. А потенциалните приходи при ръст се изчисляват на 184 млн. лева. на година.

Хомофобията и дискриминацията влияят пряко и на заетостта и производителността на труда. От една страна това се изразява във възможността някой да не бъде нает, заради сексуалната си ориентация, а не да бъде избран само на база знанията и уменията си. Другото изражение на проблема е психическият тормоз, който ЛГБТИ+ хората търпят на работното си място, посочва доклада.

Авторите на изследването уточняват, че липсва представително изследване за размера на работната сила, съставен от ЛГБТИ+ хора. Затова при оценката на заетостта и производителността на труда те работят с обхват между консервативно допускане, според което 5% от работната сила спада в ЛГБТИ+ групата и по-свободно, според което делът им достига 10% - съответно между 189 хил. души и 377 хил. души. Що се отнася до заетостта, броят на работещите ЛГБТИ+ хора варира между 147 и 293 хил. души при двете допускания.

Изводите в проучването са, че при липса на хомофобия и дискриминация ще се увеличи производителността на труда, тъй като ЛГБТИ+ хората няма да са под стрес и ще могат спокойно да вършат работата си.

През 2023 г. добавената стойност средно на един зает в българската икономика е била 43.6 хил. лв., което означава, че при допускане за дял на ЛГБТИ+ работници от 5% премахването на дискриминацията и съответно - повишаването на продуктивността на тази част от работната сила - може да увеличи средната производителност на труда до близо 44 хил. лв. средно на нает, а при допускане за дял от 10% - до 44.4 хил. лв.

Това е мотото на "София прайд" през тази година.

В доклада на ИПИ е обяснено, че "приемането на ЛГБТИ+ хората може да забави негативните демографските процеси в България и да увеличи трудоспособното население", тъй като

Посоката най-често е към по-толерантни държави. Основна част от тази емиграция е насочена към Северна и Западна Европа и Северна Америка.

Както при производителността на труда, така и в този случай данните са при 5% и 10% допускане. По данни на проучването при заселилите се в страната промяната би могла да е от порядъка на 2-3 хил. души повече годишно при допускане за 5% ЛГБТИ+ население и 5-6 хил. души годишно при 10% допускане.

Приемането на хората с различна сексуална ориентация става все по-важен фактор за някои от работодателите. Според проучването толерантната и отворена към ЛГБТИ+ общността икономика може да се позиционира като инвестиционна дестинация за бизнеси, за които ЛГБТИ+ е целева група или пък в които работят значителен дял хора от общността.

Приемането на ЛГБТИ+ хората също така ще даде тласък на иновациите и развитието на творческите и бизнес услуги, смятат авторите на проучването.

Съвкупният ефект от дискриминацията на хората с различна сексуалност влияе и върху Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Според изследването на Института за пазарна икономика общото финансово изражение на толерантността към ЛГБТИ+ хората означава 4.9 млрд. долара допълнителен БВП през 2023 г. в оптимистичния сценарий и малко под 2,4 млрд. лева в консервативния.

От института обясняват, че "ефектът е кумулативен, т.е. колкото по-рано в динамиката на изчислението е елиминирана дискриминацията и неравното третиране, толкова по-рано България би получила така оценените икономически предимства".

Експертите отбелязват също, че описаните ефекти трудно могат да бъдат отдадени единствено на признаването и липсата на дискриминация само на хомосексуалната общност, а по-скоро на обща среда на по-голяма толерантност към всички дискриминирани в момента групи.