Големите свободни терени в основните градове намаляват и стават все по-скъпи. Това е една от причините някои търговски вериги, които внесоха т. нар. модерна търговия в България, да започнат да развиват и малки квартални формати.

В същото време част от независимите квартални магазини изчезнаха през годините тъкмо след навлизането на веригите и избора на потребителите да купуват от тях, оценявайки удобствата, промоциите и разнообразието от стоки.

Удобството продавачът да ти е съсед и да знае дори какъв хляб харесваш остава незаменимо както и това, че можеш да отскочиш по домашно облекло набързо за нещо, което ти трябва в момента.

Мениджърите на "Билла България" и на "Фантастико" споделят общото мнение, че все по-трудно се намират подходящи терени за големи супермаркети, а съответно това ги прави и по-скъпи. В резултат неотдавна "Билла" започна да развива под бранда "Билла Днес" квартални формати. "Фантастико" пък поддържа мрежата си от по-малки обекти, които са общо 12.

От началото на годината френският търговец "Карфур" се завърна в България, но не с познатите от миналото огромни магазини, а с два бранда малки формати, които освен това са предимно в локации извън големите градове.

Нямаме поглед върху всички големи градове в страната, но е факт, че в София и региона е все по-трудно да се открият подходящи терени за изграждане на големи супермаркети. Въпреки това, ние продължаваме да търсим подходящи локации и инвестираме там, където виждаме необходимост от големи търговски обекти и

потенциал за развитието им, коментира пред "Дневник" Светослав Гаврилов, изп. директор на "Фантастико".

Тъкмо с проблема с големите терени мотивира разрастването си в малоформатна посока преди време и "Билла България". По данни на веригата досега са открити 5 такива обекта, първият бе в Добрич през есента, а последният до момента е в Студентски град. Останалите са в различни по размер населени места - Пловдив, Силистра, Граф Игнатиево. С тази експанзия веригата е с обекти за всеки клиент, всеки град и квартал, коментира Вигинтас Шапокас, управител на компанията пред "Дневник".

От "Фантастико" казват, че поддържат тези малки обекти, които не са със стандартни размери - варират между 82 и 230 кв. м. "Държим на всички тези обекти, защото виждаме интереса на клиентите към тях. Инвестираме непрекъснато в тяхното обновяване и модернизиране, обяснява и Гаврилов.

Това дава възможност на мениджърите на обектите да съобразяват доста прецизно асортимента си. Не на последно място, тези обекти са именно в квартали, където е невъзможно изграждането на големи супермаркети и малките магазини са възможност за бърз достъп до качествени продукти, допълва Гаврилов.

Промоциите и при двете вериги са пренесени от големите към малките обекти. Разликата е в това, че в големите броят на промоционалните артикули е по-голям заради по-големия асортимент.

Макар и асортиментът в кварталните обекти на веригите да е значително по-малък, все пак като абсолютна стойност той се измерва в хиляди. При "Фантастико" става дума за между 3500 до 5500 артикула при около 40 хил. в големите обекти.

При "Билла Днес" размерът на тези обекти е 450 - 600 кв. м, а артикулите са от порядъка на 4000 - 4500, подбрани в зависимост от търсенето и спецификите на конкретното място. Обичайно за място на малък обект се избира сърцето на кварталите или централните зони на по-малките населени места.

С очакванията на клиентите от квартала е съобразено и работното време. За обектите на "Билла" то е като на големите, с едно изключение засега - до 23 ч. вместо до 22 ч. в Студентски град, който е оживен до доста по-късно от средностатистическите квартали.

От "Фантастико" посочват, че работното време е изцяло съобразено с очакванията на клиентите в съответния квартал и не зависи от размера на магазините.

От българската верига не споделят засега конкретни планове за развитие на тези формати. "Билла" е планирала още 2 обекта до края на годината и още 4 през 2025 г. Ще бъдат както в големите градове - София, Плевен и Бургас, така и в по-малки като Тетевен, например. Остава планът до 2030 г. броят да нарасне до 50 като се посочва, че при наличието на добри локации той може и да е по-голям.

Замяната през последните години на кварталния магазин с модерния за седмичното пазаруване не отхвърля напълно намиращия се наблизо обект. Той често се ползва и за да се набави нещо забравено или нужно в момента, за което няма нужда да се ходи до хипермаркет. И тъй като не само на бизнеса е ясно, че човек може да се лиши от друго, но от основни храни и стоки за бита няма как, конкуренцията е много голяма и тя не е само между идентични формати.

Шапокас посочва, че пряката конкуренция е както от другите вериги, така и от представителите на традиционната търговия.

Гаврилов също говори за "много сериозна" конкуренция в този конкретно сегмент. Освен новите вериги, които се появяват в него, има редица единични магазинчета, както и специализирани малки обекти за млечни продукти, месни продукти, за плодове и зеленчуци и др., описва ситуацията той. Уверява, че компанията въпреки това се чувства в свои води, защото е започнала дейността си преди три десетилетия тъкмо с такива формати.

Всичко това показва, че смъртта на кварталните магазини е силно преувеличена макар и някои да загубиха битката в конкуренцията през годините. Независимите търговци на стоки от първа необходимост, някои от които действащи в помещения до трафопостове или др. подобни, са и място за разговор със съседите. По-възрастните хора съчетават пазаруването с общуването, други си определят среща на кафе от автоматите към магазините, а и използват случая да се осведомят за това кога ще дойде стока от определен вид или доставчик. В квартала се приемат поръчки за погачи по празници и за помен, на козунаци, яйца и агнешко по Великден.

За активните хора това е пестене на време и възможност да слезеш по домашно облекло, ако си започнал да готвиш и изведнъж си открил липсата на някакъв продукт или пък да набавиш изгорялата точно сега крушка. Освен това е възможно да не платиш веднага, ако си си забравил парите или пък не ти стигат за всичко и да довършиш сметката на другия ден. Защото персоналът те познава.

В началото на пандемията в "Младост" отваря врати кулинарен и смесен магазин "Слънце". Намира се до кварталната градинка, малко по-голям е от другите обекти наоколо, но има всички атрибути на модерната търговия - разнообразни стоки, сред които и фермерски и био продукти, има промоции, красиво е подреден, разполага и с топла витрина и не на последно място можеш да платиш безкешово и даже с ваучери за храна.

Видимо интересът към него е голям от самото начало, макар собственикът Александра Костадинова да казва, че 4 г. по-късно има хора, живеещи наблизо, които не го знаят. За клиентите се бори в конкуренция с другите малки обекти наоколо, които са и по-отдавна там. Има клиенти, които основно пазаруват от магазина и други, които допълват пазара от големите.

В миналото е имала магазин за перилни препарати в "Люлин" и за алкохол и цигари в "Стрелбище".

Търсела е и отговор на неудобството, което е изпитвала с дете в количка да обикаля по няколко магазина - един за месо, втори за зеленчуци, трети за млечни продукти. "Беше страшно обикаляне и исках това да избегна", обяснява тя. Признава, че удобството на големите магазини е в големия брой продукти, но това си има цена - загубата на време, чакането на дълги опашки.

За интереса към продуктите, които са био, казва, че не са обект на масов интерес, но има клиенти, които идват специално за тях. А освен това все повече производители търсят независими магазини като нейния, за да предлагат стоката си. От една страна не произвеждат огромни количества като за търговските вериги, от друга в малките успяват да продават на реалните си цени.

Подобно на повечето вериги и "Слънце" има витрина с готвена храна, от която купуват работещи наоколо, а също и живеещи наблизо завкъщи.

Когато решава, че ще предлага и готвена храна ,получава доста предложения. Сред тях е супа на прах в голяма кутия, от която могат да излязат няколкостотин купички и която при приготвяне придобива много добър търговски вид. Други й предлагат шоково замразени храни, приготвени някъде в кухня майка, които тя може да стопля. Имала е оферта и за течност с някакви химикали, която след накисване на месото му придава много добър търговски вид. Всичко това я потресло и избрала да наеме готвач, който да приготвя храна, която тя би си взела за вкъщи и с която би хранила децата си, избягвайки безспорно евтините решения.

Смята, че все повече клиенти оценяват възможността да плащат безкешово като ако в началото те са били 10% от всички, сега са около 30%.

Много би искала да отвори още един такъв магазин, но не смее по причината, по която редица бизнеси удържат растежа си напоследък - липсата на персонал. Благодарна е, че има няколко души, които дават всичко от себе си в магазина и ги е открила и наела. Но е насрочвала интервюта, на които кандидатите не са се явили, или пък са искали много пари без да са показали какво могат или други, които работят закратко и си тръгват без дори да предупредят.

За разлика от другите вериги "Метро България" не отваря непрекъснато нови обекти, но разви франчайз програма, с която да вдъхне живот на кварталните магазини, които чрез нея получават шанс също да станат модерни.

Така се раждат малките формати под бранда "Моят магазин", които вече са 36, а до края на септември, когато приключва финансовата година за компанията, се очаква да достигнат 50. Намират се предимно в по-малки населени места, където традиционната търговия продължава да бъде предпочитан канал за пазаруване от клиентите. Освен това така се запазват бизнесите на независимите търговци, за които е по-трудно да оцелеят в ценовата конкуренция с големите.

На практика всеки собственик на малък търговски обект в населено място в страната с над 1000 жители, който има желание да развива и да даде нов облик на магазина си, може да стане част от програмата "Моят магазин", обяснява Димитър Вутков, ръководител сектор "Франчайз" в компанията.

Посочва, че основната полза за собствениците е, че запазват независимостта си и същевременно получават трите основни съставки за успешен хранителен магазин - атрактивни промоции и реклама, логична подредба с обновена визия, както и допълнителни преференциални условия. "Този проект е и част от нашата мисия да помагаме на българските предприемачи за развитието на бизнеса им, допринасяйки за запазване дела на традиционната търговия в страната", обяснява Вутков.

Търговецът няма оценка каква част от малките не биха оцелели сами, но данните сочат, че след влизането им във франчайз програмата те вдигат оборота си с 20%, което означава, че растат 5 пъти по-бързо от другите участници в традиционна търговия. Освен това запазвайки личното отношение, те стават част от общност и бранд, които са добре разпознаваеми - приятна атмосфера за пазаруване (подредба и визия), атрактивни оферти в най-важните продуктови групи, както и разнообразни форми и канали за реклама.

Ръстът на пазара на традиционна търговия е около 4% според наши последни проучвания, допълва мениджърът.

За участниците в програмата има препоръчителен асортимент, който според търговеца следва да бъде предлаган от всеки магазин за хранителни стоки. Собствениците запазват гъвкавостта си да изберат най-добрия партньор за техния бизнес. В допълнение "Метро" отчита, че през този канал вижда ръст в търсенето на продукти от собствените му марки.

Въпреки всички предимства на модерните магазини за основни стоки традиционната има ключова роля за запазване на семейните бизнеси, особено в по-малки населени места. Въпреки предизвикателствата пред тях, тези предприемачи, които са склонни да се модернизират и чуват потребителските очаквания, имат бъдеще. Вярваме, че с наша помощ бихме могли да запазим дела на традиционна търговия над 30% от общия пазар в дългосрочен план, коментират от "Метро".