Напрежението между "Хамас" и Израел, което през есента прерасна във военни действия, веднага се отрази на пътуванията не само в пряко засегнатата държава. В мислите на потенциалните туристи целият регион изглеждаше крайно опасен. Това постави на карта и бизнеса на туроператори с оферти в тази част на света, която стана косвена жертва заради опасенията на хората. През седмицата авиокомпании обявиха, че спират да летят до някои от тях.

Русия и Украйна вече почти две години са затворени за организирани пътувания. А политически размирици и граждански конфликти поставят под въпрос и по-далечни държави, които през последните години са обект на интерес на все повече пътешественици.

Информацията на Министерството на външните работи пък определя като рискови дори и държави в ЕС, което допълнително разколебава пътуващите.

При избухването на конфликта между ислямската организация "Хамас" и Израел миналата есен много туристи се отдръпнаха дори от планирани пътувания до Египет, което накара туроператори да се чудят как да обяснят, че африканската страна не е опасна. В момента пряко засегнати са пътуванията до Израел, а Йордания е най-голямата косвена жертва.

Описва, че разрастването на конфликта "на секундата" води до отдръпване от целия регион. С уточнението, че туристите, желаещи да посетят Ливан и Иран, не са толкова много в сравнение с тези за Израел и Йордания.

Другото важно е, че тези дестинации не са подходящи в разгара на лятото, но от друга страна, записванията вървят с шестмесечен хоризонт. Опитът от предходни години дава възможност на туроператорите да видят с такъв хоризонт накъде вървят нещата, ако, разбира се, конфликтът не се ожесточи. Към момента се вижда, че за Израел пътуванията са сведени до санитарен минимум, а за Дубай вървят сравнително плавно, посочват от туроператора.

Реално през септември, когато се увеличават и пътуванията, и записванията по тези дестинации, може по-точно да се определи настроението на туристите. През летните месеци те изчакват и да видят накъде ще се развие ситуацията.

И Румяна Любенова от "Уелкъм травел" посочва Йордания като най-ощетената дестинация от есента насам. В подобна ситуация сега е Египет въпреки множеството пътувания на българи през пролетта, които са установили, че проблеми няма, казва тя. "Със задълбочаването на конфликта с Израел започват да страдат и дестинации като Дубай и Доха, само защото са мюсюлмански държави, независимо че са на хиляди километри от конфликта", допълва тя.

Наблюденията на Петър Стоянов показват, че военни конфликти отзвучават поне 6 месеца - за такъв период се отдръпват туристите. При по-краткотрайни събития отдръпването е моментално и отнема 1-3 месеца интересът да се възстанови.

Загубите за туроператорите никой не се наема да оцени в каквато и да е валута. Те идват по линия на нереализираните продажби. В допълнение компаниите предплащат самолетни седалки, настаняване и други услуги на място. Обичайно, когато става дума за реална заплаха, местните партньори влизат в положение и запазват получените пари за пътуване в бъдещ момент. Не така обаче стои въпросът с държави, на територията на които няма непосредствена заплаха за сигурността и в които мястото на пребиваване на туристите е на хиляди километри от реалния конфликт.

Димитър Попов, управител на "Пенгуин травел" и председател на новосъздадената Българска асоциация за устойчив туризъм, посочва, че най-засегнати са тези туроператори, които правят по-масов туризъм, и то в страни, в които няма конфликти, но са в смятан за опасен регион.

Изчисления за щетите могат да направят само туроператорите, които работят в засегнатите дестинации, но такава статистика държавата не прави, посочва Димитър Балтов от "Руал травел". В примера с Йордания казва, че автоматично са спрени програмите там, особено когато външното министерство публикува на сайта си препоръка да не се пътува.

Неизвестността кога тези конфликти ще престанат не кара непременно всички туроператори да си преосмислят програмите на този етап, а по-скоро ги държи нащрек, докато се надяват ситуацията да се успокои. Досегашната им практика е при развитие на дадена ситуация в негативна посока да отменят пътуванията за конкретни дати, като ги отложат за следващата година, например.

Когато се налага внезапно прекратяване на програмите, на туристите обичайно се предлагат алтернативи в друг регион. В общи линии туристите си избират дали са планирали да пътуват именно в този период, дали са склонни да сменят дестинацията, или предпочитат да изчакат, защото искат да посетят първоначално избраното място.

Коментира, че замяната на някоя дестинация с друга в календара на даден туроператор е дълъг процес на налагане на пазара.

Тя обаче вижда тенденция самите туроператори да си променят програмите, като ги изместват към дестинации, които не са така подвластни на военни конфликти. Дава пример с бума на интереса към круизите, при които при проблем просто корабът не спира в дадена точка и така се избягва възникнала опасност. А също и с предлагането на напълно нови дестинации като Исландия, която вече е много търсена, и Монголия, Узбекистан, Азербайджан.

По оценки на Петър Стоянов групата на страхуващите се туристи е по-голяма, като принос за това според него има първо пандемията, после войната в Украйна, след това ситуацията в Израел, които са изострили чувствителността на хората. Тъй като обичайно в началото на всеки конфликт не се знае дали ще е нещо кратко и ограничено в дадена държава или ще се разраства, повечето изчакват да видят развитието.

Според бранша принос за чувствителността на хората имат и медиите с информацията, която понякога представя случващото се в неадекватни мащаби.

Сравнява ситуацията с онази, при която в началото на войната в Украйна германските туристи се изплашиха и смятаха, че България е на фронтовата линия, "защото за Западна Европа ние сме много близо до конфликта". Голяма част от хората не могат да вникнат толкова детайлно в някой регион.

Туристите на Попов са малки групи и ползват специализирани продукти, а не вървят по програмите на масовия туризъм. "Точно тези клиенти не се плашат толкова лесно от неща, които се случват непрекъснато някъде си", казва той. Според него масовите туристи са най-силно податливи на подобни страхове.

Не един и двама туроператори споменават прекалената, според тях, предпазливост на Министерството на външните работи, според препоръките на което голяма част от света не е желателна за пътешествия. И не става дума за споменатите вече зони на конфликт.

Павлина Илиева, която е и председател на Обединение "Бъдеще за туризма" коментира, че в допълнение на обективните проблеми по света държавата праща противоречиви и неясни сигнали към публиката и хората, които планират да пътуват, да направят информиран избор, важен за тяхната безопасност. Дава пример с писмо на здравното министерство, в което са посочени като рискови за малария цели държави - Кения, Танзания, Индия, Камбоджа, Виетнам, Шри Ланка.

На туроператорите не е обяснено с каква периодичност този списък се актуализира и къде рискът е особено голям, а им се вменява да препоръчват на туристите адекватна превенция и начини за лечение в случай на зараза - компетенция, която те не притежават. Затова те провели среща с Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор преди 2 месеца, на която той се съгласил с аргументите им, но формално още няма никаква промяна.

Допълнително объркване и според нея, и според други, внася и Ситуационният център на Министерството на външните работи с определените нива на риск на официалната му страница. В него някои от предпочитаните дестинации са обявени с ниво на опасност 3 и 4 по петстепенна скала, въпреки, че по оценка на туроператорите не съществува реална опасност в тях.

Дава пример и че ако се гледат препоръките на министерството, с повишено внимание трябва да се пътува към Германия, Италия, Франция, Сингапур, Мавриций, Виетнам, Канада и др. С повишено ниво на риск са Малдиви, Тайланд, Турция, Кипър, Сейшелите, но без да е ясно защо. Министерството също препоръчва да не се пътува за Египет, но без ясна причина и независимо от тази препоръка стотици българи пътуват безпроблемно на почивка там, допълва тя.

Поне 30% от програмите на Димитър Попов са в страни, където властите не препоръчват пътуване. Според него е много важно уточнение, че за такива страни обичайно Министерството на външните работи дава препоръка да не се пътува, но когато става дума за големи държави, в които на едно място има конфликт, то той не засяга цялата територия. Затова посочва, че разчита на оценката на местните контрагенти за прецизна информация. Дава пример с Афганистан, където въпреки ситуацията не е имало проблеми с българска група, макар да е променен маршрутът заради инцидент преди това с испански туристи.

Самият той е бил с група в Йемен преди година, когато става преврат в страната и посочва, че на място групата не е имала проблеми, въпреки "пушилката" в новините. "Евакуираха ни там с италиански военен самолет, но реално нямаше нищо. Да не говорим, че всички тези неща, които стават дори сега в Иран, нищо не е насочено към туристи."

Павлина Илиева също казва, че за разлика отпреди години, когато се е правел план за години напред, сега денят й започва с проследяване на новините по света за политически проблеми, военни конфликти и климатични катаклизми. "Когато стигна в офиса, изчитам и всички съобщения от нашите контрагенти в дестинациите и чак тогава започвам работа", разказва за ежедневието си с днешна дата. Подчертава, че все пак сигурността и безопасността на туристите са на първо място.

В началото на август депутатът Иван Балчев от "Продължаваме промяната - Демократична България" е задал писмени въпроси по темата на външния министър Димитър Главчев. В него посочва, че информацията на сайта на ведомството за това каква е ситуацията в отделните държави е съществена за решенията, които взимат гражданите и ако не е актуална, то тя може да доведе до финансови загуби и за тях, и за туроператорите. Също посочва, че има държави, които в тази рубрика са посочени с ниво на риск 3 и 4, а по информация на медиите няма основания за това.

Той пита имало ли е случаи на заведени дела срещу министерството заради такава остаряла информация. Все още не е получен отговор на въпроса.

Определянето на висока степен на риск за конкретна държава и съответно публикуването на препоръки за въздържане от пътуване или незабавно напускане на страната обикновено касае воденето на военни действия в държавата, висока заплаха от тероризъм и организирана престъпност, пандемично разпространение на заразна болест или други обстоятелства, при които съществува реална обща заплаха за здравето и живота, се допълва в отговора до "Дневник".

При публикуването на предупреждение за пътуване, оценката на ситуацията по сигурността се основава на общата обстановка в региона, както и в конкретната държава, въз основа на официално потвърдена информация.

Повишаването на индекса на риск при пътуване има за цел единствено и само да допринесе в оптимална степен за безопасността, здравето и живота на българските граждани зад граница. Предупрежденията са продиктувани от непредвидимия характер на конкретна ситуация и произтичащите от нея рискове, посочва ведомството.

Допълва се, че информацията, публикувана на официалната интернет страница на МВнР в рубриката "Пътувам за" или като съобщения на ситуационния център, има преди всичко препоръчителен характер.