Най-старият метод за преброяване на населението, който се смята и за най-точен, остава в историята. Такива са плановете не само в България, а редица страни вече не събират демографски данни чрез отиване на място и разговори с хората. Най-старият метод обаче все още се смята и за най-точен.

Алтернативата не е онлайн преброяване, а институтът да събира данните от съществуващите регистри в различни институции.

Последното преброяване се сблъска с редица проблеми като първо бе отложено заради ограниченията, произтичащи от пандемията. После отново заради нея трудно се набраха преброители, а самите домакинства отказваха достъп. Част от хората по традиция се преброиха онлайн.

Атанасов поясни, че освен с преброяването данни за демографията в страната се събират и чрез тези за ражданията и умиранията, за миграцията. Последните обаче са най-оскъдни. Причината е, че когато напусне един човек пределите на страната, или обратно, когато се върне, той невинаги се регистрира. Това е моментът, в който НСИ започва да губи следите на информацията и тази липса се трупа с годините. Изчистването става при следващо преброяване като се комбинират данни, установени при лично посещение и такива от регистри. Такова изчистване в броя на населението между двете преброявания НСИ направи съвсем наскоро.

И тук изниква въпросът за качеството на регистрите и информацията в тях, включително в МВР. Това предполага да се подобри значително качеството на регистрите, а в конкретния случай с миграцията и да се въведе, например, задължение хората да се регистрират на актуалния си адрес, обяснява Атанасов.

Преминал вече първо четене е европейски регламент, който ще позволи на националните статистики да получават данните, които се съдържат в частни компании, каквито са търговските вериги, ВиК, електроразпределителните дружества, телекомите. От тях също ще може да се черпи конкретна и точна информация. Например сметката за ток ще показва даден имот обитаван ли е в каква част от годината.

Въпросният регламент на ЕС - 223, за чието окончателно приемане не стигна времето на предния състав на Европейския парламент, ще даде възможност на НСИ да има доста по-богата палитра от данни за потреблението на населението не само на храни и стоки от първа необходимост. Големите търговски вериги вече са започнали да предоставят детайлни данни на НСИ - за всеки продукт, който продават, но на този етап това става на доброволен принцип. При влизането в действие на регламента, институцията ще може да иска такива данни от всички. Тогава ще бъде възможно и в данните да влязат и цените на седмичните промоции, които правят веригите.

Това ще позволи много по-точно установяване на инфлацията. В допълнение, когато България влезе в еврозоната, тя ще има ангажимента да предоставя т. нар. флашинфлация, тоест предварителни данни. В момента такива флашданни се дават за ръста на БВП. При цените на стоките и услугите това ще означава, че предварителни данни ще може да има още в началото на месеца, докато окончателните се дават около 15-о число.

НСИ вече е планирала в близко бъдеще да започне да обявява и регионални данни за инфлацията, което ще даде картина и на потреблението на стоки и услуги по региони.