Стремежът към чиста, здравословна и качествена храна може да се каже, че е в апогея си. Интересът на потребителите потвърждава и нарояването на магазини за биохрани. Този интерес отчитат не само търговците, които се стремят да предлагат разнообразие от такива продукти, но към него се насочват и отделни производители, до момента отглеждали продукти за собствени нужди.

Във "Фейсбук" буквално гъмжи от обяви, в които отгледани в домашни условия пилета, яйца, мляко, плодове и зеленчуци се предлагат с етикета "домашна храна". Придружени с уверението, че всичко е без торове, препарати, а животните са отгледани само с чиста храни или пък че са пасищни. Всички тези оферти са брандирани като "фермерски пазар".

Дори големите търговски вериги наред с биохраните започват да отделят кът за фермерски, занаятчийски продукти. А някои от тях периодично са домакини на пазар на производители на паркингите на обектите си. Но какво означава фермерска храна, кой я контролира, как да се познае качеството?

Факт е, че към днешна дата няма такова нещо като фермерска храна, ако се гледат законите в страната. Просто България не е въвела дефиниция за това за разлика от останалите в ЕС. Едва през този месец е започнало съгласуване между ведомствата на изменение към Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти от ЕС. С него именно се въвеждат правила и изисквания за организацията и дейността на пазарите за търговия на дребно с фермерски и занаятчийски храни, обясняват пред "Дневник" от Българската агенция по безопасност на храните.

С проекта ще се направят промени и в Закона за занаятите като се добавят и тези, които са в сферата на храните: хлебарство, сладкарство, преработка на плодове и зеленчуци по традиционни рецепти, производство на месни и млечни продукти, колбасарство и други. Целта е запазването на българските традиции при производството на храни по занаятчийски начин, допълват от агенцията. Такава промяна ще адресира и множеството твърдения на производители на различни продукти - например сладолед, че той е занаятчийски. Повече за това четете тук.

Междувременно, докато не е известно какво значи фермерска храна, тези продукти, които потенциално биха влезли в дефиницията, се предлагат на обявени за фермерски пазари - за София емблематични са този в сряда пред Министерството на земеделието и храните и през уикенда на пазара "Римска стена". Някои производителите ходят и на двата, а и на всички, които се появяват събитийно.

Храните, предлагани на фермерските пазари, трябва да отговарят на стандартите за безопасност и качество, регламентирани в европейското и националното законодателство, като спазването на тези изисквания се гарантира от производителите, допълва агенцията в отговорите до "Дневник".

С други думи немесните храни от малки производители, които обичайно продават продуктите си директно на потребителите, не са обхванати. Но всички храни, независимо от статута им, се контролират от Агенцията по храните.

Както и за много други сектори и подсектори официални данни за обема на храната, продавана като фермерска, няма. Нито някой от пазара се наема да прави подобни оценки. Такъв опит е направил Тенчо Христов от "Биоселена" - организатор на пазара пред Министерството на земеделието, който вече 7 г. всяка сряда събира производители и потребители, но се оказва, че участниците в него не са склонни да споделят данни. Онлайн търговецът eBag също не се наема с оценка заради липсата на официална статистика. "Има случаи в търговската мрежа, в които продукти се представят като фермерски, защото няма ясни критерии, които трябва да бъдат покрити", коментира пред "Дневник" Милен Стоичков, търговски директор eBag.

Тенчо Христов разказва, че от 3 години организацията активно се бори с Министерството на земеделието най-сетне да се определи коя храна е фермерска. От опита на останалите в ЕС с такива национални регламенти може да се заключи, че фермерска се нарича произведената в самата ферма със суровина, добита пак там продукция.

Отделно в България производството на продукти от собствена суровина в собствената ферма дори не е разрешено преди 2010 г., освен ако стопанинът не отговори на всички тежки изисквания за индустриалното производство. След това се създават облекчени условия при спазване на хигиенни изисквания, тъй като е прието в ЕС, че когато производството са заети 1-2 души рисковете от зарази и замърсявания на продукцията са минимални за разлика от индустриалните.

През 2020 г. изведнъж, според Христов след случая, при който заради оголен кабел към павилион загина дете, се появява утежнение за тези малки производители и от тях вече се изисква Акт 16 за помещението, в което ще се преработва млякото или месото. Това създава проблеми пред общините да издават такива актове в допълнение на вече издадени и крайният резултат е, че не расте броят на регистрираните малки производители, а на нерегистрираните, които предлагат продуктите си на крайните клиенти. Оценката на Христов е, че броят на нерегестрираните е много по-голям и те продават много по-големи количества от тези, които са обект на контрол и работят по правилата.

Освен това от години стои забрана за продажба на продукти от свинско месо на такива пазари заради чумната епидемия от 2018-2019 г., макар вече да няма зараза. За другите меса няма такава забрана. Наблюденията му са, че някои забрани са въведени заради пазари, на които е трудно да се осъществи контрол, но резултатът е, че засягат всички. При случаите на птичи грип пък е било забранено на всички фермери да идват на пазара пред министерството, независимо имат ли кокошки или не. По-късно е намерено решение на този казус чрез тестване на стадото.

Агенцията по храните контролира и онлайн продажбите. Само че не тези на хората, които продават продукти от личното си стопанство, а на онлайн търговците. "Към настоящия момент не се допуска продажбата на храни, приготвяни в домашни условия, а само на храни, които са добити/произведени в обекти регистрирани/одобрени по реда на Закона за храните", подчертават от ведомството. Съответно за нерегламентирана търговия с храни се налагат административно-наказателни мерки.

Агенцията поддържа публичен регистър на продаващите храни от разстояние. Вписаните в него подлежат на официален контрол от ведомството и предлаганите от тях храни отговарят на критериите за безопасност, посочват от БАБХ. В момента агенцията мигрира данните към нов сайт и е възможно списъкът да е непълен.

Извън наказанията обаче със страшна сили виси въпросът как точно е произведен продукт, който е извън всякакъв контрол и се предлага като домашна храна - привлекателен етикет за всеки потребител. Рискът в този случай си остава изцяло за потребителя, предупреждават и от агенцията, и от "Биоселена".

Никой не знае тези пилета с какво са хранени, при какви условия са заклани, където и колко дни са държани, а зеленчуците и плодовете с какви препарати са обработвани, дава пример и Тенчо Христов. На свой ред е забелязал "абсолютно нерегистриран" производител на малини и боровинки, който продава както на входа на самото земеделско министерство, така и пред Държавен фонд "Земеделие".

Българите търсят все повече българско, домашно, от производител, фермерско и затова, според Христов, се възмущават, когато се въведат забрани, например, на бабите еди-къде си да си продават доматите. Обяснява, че често те просто продават, а не са ги произвели, а освен това такива продажби са извън всякакъв контрол за безопасност и качество, а хората приемат, че такива храни са фермерски, тоест са супер и абсолютно автентични.

С уточнението, че каквито и наредби и закони да има, ако няма контрол, нищо не се прави. Освен това често контролът на различни аспекти от дейността е разпределен между различни институции, което също го осуетява.

На пазара пред министерството се събират около 30-40 производители, като мястото може да поеме до 50. По оценка на организатора 80% от тях са от самото начало там. Сред тях има и 10-15 биосертифицирани и те обичайно са с предимство, когато се подбира миксът от стопани. Очаквано продуктите са сезонни като целта е да има разнообразие и поне по двама, които предлагат един и същ тип продукция. Така се осигурява конкуренция без да се получава свръхпредлагане, от което самите производители няма да са доволни.

Около 40% от клиентелата са хора от квартала, а останалите идват специално, защото работят наблизо или пък напълно целенасочено. По възраст са най-различни.

Организаторът на този пазар засега не е склонен да прави мрежа от тях из града, защото вече в София конкретно има много пазари. Наскоро обаче са отговорили за начало с 8-9 производители на покана на "Адванс бизнес център" в "Младост 4" и този опит е показал, че и занапред ще се прави такъв пазар - два пъти месечно от октомври в четвъртък. Там целта е да се предлага богато разнообразие и извън плодовете и зеленчуците - месо, ядки, вино, хляб с квас, вегански продукти.

Пред министерството Георги Давчев от Асеновград предлага няколко сорта бяло и червено грозде, някои от които отговарящи на претенцията на днешния потребител да нямат семки. Разказва, че ги пръска с биопрепарати, но няма регистрация като биопроизводител. Тази година заради жегите гроздето е станало за бране 10 дни по-рано. Обяснява, че сушата е голяма и при това положение дори да се поливат лозята, то растенията изпадат в летаргия, което води до по-нисък добив и по-малко залагане на грозде за следваща реколта. "При нас от 4 месеца не е валяло сериозно, а да произведеш десертно грозде е особено трудно", обяснява той. Сега е суша, но през пролетта е имало градушка и така бедствията се наслагват. Казва, че би идвал по-чест от веднъж седмично, но разстоянието е голямо и няма как да съчетава пътуването с отглеждането на двете деца, защото персонал за сезонна работа не може да намери. "Ще ми се и на други места да ходя, но трябва хората да оценят стоката, а не да се боря с грозде от Гърция и Италия. Това, че хората идват и оценяват стоката е много мотивиращо", казва той.

Петър Петров, който в село край Русе отглежда различни зеленчуци, идва на пазара пред министерството от самото начало. Освен това вече има клиентела, на която доставя директно във вторник, а в сряда е на сергията. Отчита, че тези клиенти са го открили на пазара, а след това са го препоръчали, защото са видели, че зад небрежния външен вид на продукцията се крие истински вкус.

Има постоянна клиентела и на сергията за чушки, царевица, сливи, зеле, патладжани, а окото хващат и нагънати червени домати - сорт, който се поддържа като наследство от баба му.

От монтанското село Меляне носи мед в София Теодор Пушкаров, който сам са грижи за близо 150 кошера, разположени в защитена зона по "Натура". Казва, че пазарът на неговата стока е все по-труден, цените вместо да растат спадат, а потребителите в голямата си част залагат на промоциите и за много малко водещо е качеството. Намалил цената на малкото останали буркани от предишна реколта, на те били купени вместо малко по-скъпите от новата, илюстрира ситуацията той. Допълва, че има и нелоялни колеги, които само за да се наместят на пазара, правят нереални спрямо разходите си намаления и потребителите отиват при тях. Износът за него като малък производител не е решение, тъй като за германския пазар, например, се изискват изследвания на продукцията, разхода за които той не може да си позволи.

Най-големи количества успява да продаде на пазарите, на които ходи, доставя и на магазини. "Борба за оцеляване", заключава той.

Донка Лозева, Green Donna, е веган и произвежда такива продукти. С това обяснява защо й е важно освен да не съдържат нищо изкуствено, но и да са вкусни. Предлага на сергията си и тестване на стоката. Самата тя предлага и през други канали - ходи и на Римската стена, предлага и на магазини eBag, Zoyа, "Балев биомаркет.

Дава за пример млечнокисел продукт от кашу, за подквасването на който е използвала създадена и поддържана от нея закваска от ... дръжки на череши.

Клиентите й, които не са вегани, а са опитвали от продуктите, често били изненадани, че нещо постно може да е така вкусно. " Аз държа на това. Аз ги произвеждам първо за себе си. Имат вкус на нещо живо, на нещо истинско", казва тя.

Тенчо Христов казва, че досега опитът фермерският пазар да гостува на паркинга на някоя от търговските вериги не е бил успешен. Оказало се, че потребителите влизат в магазина, но не купуват от производителите. Дори когато някои продукти са били на цена по-ниска от тази на веригите. "Изобщо не се получава", заключава той.

От "Кауфланд България" не споделят впечатления от гостуващи пазари, но посочват, че вече четвърта година поставят поставят фермерски щандовете във филиалите си. На обособения "Фермерски щанд" се предлагат продукти от семейни ферми и малки мандри от съответния регион.

Инициативата се въвежда във всеки нов или модернизиран филиал. До момента тя присъства в 75% от хипермаркетите на веригата в цялата страна, като плановете са поетапно те да покрият всички 66.

Общият брой на артикулите на фермерските щандове е около 100, като близо 70% са млечни локални продукти, а останалите са месни артикули. Броят на локалните доставчици, с които компанията работи е над 20.

Веригата съобщава за нарастващ интерес към тези продукти без да посочва конкретни данни и обявява намерението си за деня на София на 17 септември да организира фермерски пазар на паркинга на най-новия си обект в центъра на града - Централни хали.

В подкрепа на местните производители е и инициативата на "Лидл България", започнала в годината на пандемията - 2020, да предлага площ на малки регионални производители на паркингите на обектите си, които биха реализирали продукцията си по-трудно. Участието на производителите е безплатно, организацията е за сметка на търговеца. Те се провеждат между април и октомври, основно в София, а през лятото гостуват и на морските градчета и курорти - Варна, Св. св. Константин и Елена, Балчик, Равда, Слънчев бряг, Царево и Созопол.

Всяка година расте броят на участниците и продуктите на тези пазари. През 2022-23 г. по тази линия са подкрепени 163 фермери и занаятчии от 25 населени места като 43 от тях са били за първи път. Година по-рано броят на фермерите е 120 от 58 населени места, сочат данните на търговеца.

Цитира се участник в тях - Радостин Стоянов от Бургас, който произвежда зеленчуци и който смята за безценна възможността да участва на такъв пазар, защото така продукцията му достига до повече клиенти.

Сред многото позитиви от пазарите участниците открояват възможността да достигнат до повече и по-различни от традиционните си потребители и да запознаят клиентите в столицата и други градове с автентични продукти от всички краища на страната.

недоволните клиенти и да знаеш къде се справяш и в какво грешиш. Така успяваме да скрепим връзката с потребителите и да създадем трайни взаимоотношения с тях", споделя Лидия Заркова, собственик на "Органик БГ", Монтана, производител на различни оцети и плодови вина.

За момента компанията е фокусирана основно върху този наложил се начин за представяне на фермерските продукти и производители, но ако се появи производител, който може да доставя определен обем фермерски продукти, то "Лидл" изразява готовност за надграждане на това сътрудничество. Има обаче пример за две акции с предложения на феремрески продукти през изтеклите две години с участник преди това във фермерските пазари - "Клопатар" от Пловдив, който произвежда газирани напитки с вкус на плодове и билки.

Голяма част от клиентелата на онлайн търговеца eBag е ориентирана към високото качество, био и фермерски продукти. В момента делът на фермерските меса представлява 27.49% от оборота на компанията, а този на млечните продукти, които тя класифицира като фермерски - 17.83%. Плодовете и зеленчуците заемат 17.10%, казва пред "Дневник" Милен Стоичков, търговски директор на компанията.

Заради липсата на легална дефиниция за фермерски продукти търговецът е създал своя класификация, според която фермерски са продукти, произведени в затворен цикъл на производство. Например, за млечен продукт това означава български произход с контрол върху всички етапи - от отглеждането на животните до преработката на млякото (отглеждане на собствени животни в кравеферма и собствена мандра). За месото, фермерски означава, че суровината е от животни, отгледани от самия производител, без посредници по веригата на доставка.

Сам по себе си фермерският продукт невинаги е гаранция за високо качество, допълва Стоичков. Затова българските производители, с които работи, гарантират качество със затворения цикъл на производство и ясния произход на съставките. "Това означава, че производителите не правят компромис с вкусовите качества заради цената и не се стремят към масов пазар, а запазват оригиналния вкус. Често клиентите предпочитат фермерските продукти, защото вярват, че те са по-здравословни и автентични, в сравнение с индустриалните алтернативи", допълва той.

Компанията работи с 60 производители и предлага общо 560 продукта, отговарящи на критерия й за "фермерски".

Индустриалните продукти имат по-голям дял на масовия пазар, но в eBag интересът към фермерските продукти е силен, защото предлага разнообразие и автентичност. "Ние сме атрактивна платформа за малки производители, които не могат да отговорят на изискванията за обеми на големите вериги. Тази гъвкавост ни позволява да предлагаме уникални продукти, които не могат да се намерят другаде", коментира директорът.

Фермерските продукти обикновено са по-скъпи от индустриалните, тъй като малките производители нямат икономия от мащаба и често работят с по-високи производствени разходи, обяснява той за цените. В допълнение търсенето на тези продукти често надвишава предлагането, което също води до по-високи цени. Разликата може да бъде над 10% в конкретни случаи.