Пълна промяна: София готви по-висок туристически данък, който обещава да харчи по предназначение
И без въоръжено око се вижда, че в София има все повече чуждестранни туристи през последните няколко години. Специалистите казват, че в голяма степен това се дължи на полетите на нискобюджетните авиокомпании, които вече осигуряват преки връзки с доста европейски градове. Това определя и профила на тези гости - престоят им обикновено е кратък, а бюджетът - ограничен.
От друга страна, са организираните, чиято програма включва и посещение на столицата, а също и тези, доста бутикова група, които идват, за да посетят културни събития или пък конференции.
В същото време туристическият данък, който отива в приходите на общината и с който би трябвало да се рекламира града като туристическа дестинация, е символичен - между 40 ст. и 1.20 лв. Новият екип на общината обаче е готов за промени.
Каква е картината
Наскоро екип на Столичната община, който отговаря ресорно за туризма, представи пред бизнеса плановете си за повишение на данъка. Той се налага върху всяка нощувка в града, каквато е практиката в цял свят. В момента размерът му е едва между 40 ст. и 1.20 лв. на нощувка на турист. На това ниво той е от 13 г. А от 2022 г. се начислява и за нощувки в апартаментите и стаите за гости.
Разбира се размерът зависи от категорията на мястото за настаняване. В Закона за туризма като клас А са определени хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили. Клас Б включва семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги. Отделно има и категории в тях, като според това данъкът варира от 40 ст. до 1.20 лв.
В клас В се включват стаите и апартаментите за гости, които извършват хотелиерска дейност след регистрация в Националния туристически регистър. Тези места за настаняване нямат категории (звезди) и за тях местният туристически данък е най-ниският - 40 ст. на нощувка.
В тези две категории в града има 2200 регистрирани стаи и апартаменти за краткосрочно настаняване, а заедно с нерегистрираните, които реално действат, достигат 4100, обясни пред "Дневник" Антон Попов, новият директор на общинското предприятие "Туризъм". Данните за реално действащите обекти се засичат през съответните платформи, през които те се отдават, обясни той.
По думите му тези места растат с по около 700 легла годишно. При хотелите пък са добавени около 1000 нови легла от лятото на 2022 г. насам до общо около 22 хил. за града.
По данни на общината приходите от туристическия данък в София са над 2.3 млн. лв. през 2023 г., когато е отчетен 20% ръст на посещенията спрямо тези преди пандемията. За тази година в периода януари-юни има 6% ръст на туристите спрямо година по-рано и 4% ръст на нощувките. Очаква се предстоящото планирано увеличение на туристическия данък вече да генерира 5.6 млн. лв.
Въпросът е, че досега в годините назад не всички приходи по тази линия са отивали за развитието и рекламата на туризма в града, а безотчетно са харчени и за други цели. Това потвърди пред "Дневник" зам.-кметът Никола Барбутов, който ресорно отговаря за това.
Планът е за повишение
Докато редица градове по света се борят с прекомерния наплив на туристи, като въвеждат извънредни такси за всеки ден престой и по-конкретно за тези, които идват само за ден - например във Венеция, София значително изостава и от нивата на този, в случая данък, дори в съседни държави.
Той се декларира в общината от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) към Министерството на туризма. Решението за размера му трябва да бъде взето от общинския съвет, като прогнозата на Барбутов е това да стане в ранната есен, за да може и бизнесът в бранша да има предвидимост.
Ако предложението бъде прието от Столичния общински съвет, от 1 януари данъкът за 5-звездните хотели ще се увеличи от 1.20 лв. на 3 лв., а за тези с 1 звезда ще стане 1 лев. Средствата ще бъдат използвани за поддръжка и развитие на туристическата инфраструктура, включително за дейността на туристическите информационни центрове и провеждане на рекламни кампании, посочиха от общината в отговор на въпроси на "Дневник".
Барбутов дава пример с Букурещ и Истанбул, където тя е 2% от стойността на стаята (около 3-4 евро за 5*), в Солун е 10 евро за 5-звезден хотел.
Така че въпреки повишаването отново тук ще има най-ниската такса.
Повишението на данъка обаче е ограничено от таван в Закона за туризма, който фиксира максимум от 3 лв. за 5-звезден хотел. Според зам.-кмета няма логика такъв таван да съществува или ако има, той трябва да бъде с по-голям диапазон, а също и да има възможност за решения по региони.
Интервюто със зам.-кмета Никола Барбутов четете тук.
Бизнесът иска да знае за какво отиват парите
Туристически данък има навсякъде по света, той се събира от хотелиерите и се означава отделно извън цената на нощувката. Функцията му е да се ползва за развитие и промотиране на дестинацията като цяло. Тоест колкото по-висок е данъкът, се предполага, че толкова повече пари ще отиват за реклама на дестинацията и това съответно ще води до увеличаване на туристическия поток, коментират от бранша.
"Работата е там, че в София, откакто е въведена тази такса, макар и малка, отива в общия кюп", коментира пред "Дневник" Георги Дучев, изп. директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели.
Знае се какъв е бюджетът за реклама на София, но до момента никой не е видял особен резултат от реклама на София.
С колегите му са на мнение, че дълги години парите на София са управлявани непрозрачно и сега се надяват със смяната на ръководството на общинското предприятие "Туризъм" това да се промени. Казва, че има съгласие и от страна на хотелиерите, че туристическият данък трябва да бъде повишен, защото той е действително нищожен по размер сега, но има значение дали приходите от него ще започнат да се използват целево за туристическа реклама на дестинацията.
| Винаги нещата започват с желание, но много е важно как ще продължат. Нека да кажем, че разглеждаме ситуацията с умерен оптимизъм в момента, посочва Дучев. |
По оценки на софийските хотелиери през последните години преди пандемията София е тръгнала като дестинация в много сериозен залез и от зле към по-зле. Тогава почти никакви международни събития не се организират и почти никой не припознава града като място за събитиен туризъм. Хотелиери очакват множеството подобни негативи да изчезнат с новото ръководство.
| По данни на Министерството на туризма средният престой на турист в София е 2 нощувки. За толкова остават българите и гърците, за 2.3 нощувки германците, за 2.6 - италианците, а турците за 1.8. Числата отразяват данните от 2022 г. насам. |
Браншът в града смята, че той трябва да се развива тъкмо в тази посока - привличане на конгреси, събития, инсентив туризъм, експозиции. Защото, от една страна, това води туристи, които са високоплатежоспособни, а и остават за повече от обичайните 2 дни на останалите. А освен това такива посетители удължават престоя си след събитието като остават на място със семейството си или се връщат с него по-късно.
Дучев посочва, че градът има много плюсове, сред които много важни са сигурността и спокойната атмосфера, достъпът до природата, до други градове със забележителности като Пловдив. Напомня, че напоследък София се позиционира добре в редица международни класации. В някои от тях не само като приятна, но и като евтина дестинация.
Класация нареди България сред най-добрите европейски страни за посещение това лято
Според Дучев такава слава обаче не е съвсем положителна, защото тя привлича в града туристи от типа на бакпакъри, които остават за кратко и харчат минимални суми в града. Хотелиерите смятат, че картината ще е напълно различна, ако София стане място за събития. Тогава профилът на туристите ще е различен.
София и в момента е пълна, но това се обикновени хора, които са за по 2-3 дни, идват, разглеждат, посетят заведения, разхождат се напред-назад и си заминават.
Друга ниша хотелиерите виждат в културния туризъм, който все още е доста малък сегмент. "Така че има много-много възможности, но наистина въпросът е да има някакво отговорно отношение от страна на общината. Освен добра воля трябват и решителни действия, въпреки че звучи малко като лозунг", посочва той.
Зам.-кметът Никола Барбутов се съгласява с бизнеса, че досега целево са се ползвали малко от постъпленията. Причината е, че първо едва 60-70% от сумата от тази такса са отивали в бюджета на общинското предприятие "Туризъм", включително и за издръжка на самото дружество, останалите безотчетно са отивали за други дейности - ремонти на тротоари и пр.
От този бюджет е и издръжката на туристическите центрове - в Банкя, в подлезите на Софийския университет и на Ларгото.
Туристическите центрове излизат над земята
И без да е специалист, страничният наблюдател може да прецени, че наличните туристически центрове нито са пълни с посетители, нито с информация, а освен това тя е на хартия. По оценки на бранша, пък и практиките в другите страни показват, че хартиените рекламни материали все още имат своето място, но всеки, пътувал в чужбина, знае, че в градовете има редица дигитални услуги за посетителите.
Никола Барбутов казва, че планът на общината е да промени ситуацията. За начало центърът в подлеза на Софийския университет е вече в ремонт и в него е заложено не да има само брошури, но и дигитално поднесена информация.
Предлагат едни обикновени брошурки, които всеки може за 3 секунди на телефона да получи повече информация отколкото има в тях.
Центърът в Ларгото ще бъде закрит и ще намери място над земята в близост до Халите, където ще има и ново облекло - реставриран ретротрамвай.
В Банкя туристическата информация, която досега почти никой не е търсил в помещението, достъпът до което е през кафене, е изместена в реставрираната преди време Минерална баня.