- Аз и моят съдружник в компанията "Сакар Ангус" не само отглеждаме месодайни говеда, но и фуражи за тях. Фермата се намира в село Дрипчево (Хасковска област), в подножието на Сакар планина. Животните целогодишно се отглеждат пасищно, а целият терен е опасан с електрически огради. Отделно на 2 хил. декара отглеждаме фураж за изхранването на животните през периода, в който няма достатъчно трева, обикновено зимата. Акцентираме единствено и само върху тази порода.

- На първо място е начинът на оглеждане - пасищно, без постоянно присъствие на хора. Освен това тази порода има лесно отелване. При повечето месодайни породи майката ражда по-голямо теле и без човешка намеса се получават ситуации, при които губим и новороденото, и майката. "Абърдийн ангус" е породата, която в световен мащаб има най-малък процент от този проблем от всички месодайни животни. Това е изключително скорозряла порода, тоест животните се развиват рано във възрастта си, могат да се заплождат и да раждат по-рано. Като допълнение - адаптацията, която тези животни демонстрираха - женските ни животни са внесени от Литва, Латвия и Естония още в началото. Знаем какви са температурите там и виждаме климата при нас в момента - животните показват бърза адаптация и устойчивост в нашите условия.

- Беше процес на набавяне - може би около 150 - 200. Впоследствие от чистопородните внесохме веднъж 10, веднъж 70 и после още около 150, за да са толкова, колкото са в момента.

- Имам няколко завършени образования, като съм се старал да свържа обучението с работната си позиция. Бакалавърската ми степен по аграрна икономика е от Аграрния университет в Пловдив. След нея имам няколко магистратури - "Регионална и национална сигурност"; "Зооинженерство - селекция и репродукция в животновъдството", а в момента съм на финала по "Публична администрация".

Във фермата ние се занимаваме не само с животновъдство и растениевъдство, но и с административните процеси и документи, защото България, членувайки в Европейския съюз от 2007 г., има различни програми, схеми и мерки, които финансират процесите в земеделието и животновъдството. И едното, и другото имах удоволствието и възможността да науча в университета, а всичко научено веднага прилагах на практика. Беше изключително полезно и в двете си части. В магистърската степен за зооинженерство смея да кажа, че съм се учил от най-добрите в бранша, какъвто е проф. Васил Николов. Там вече се учи по-конкретно за самите животни - като селекция, репродукция, възможността стадата да се изчистят и да са 100% под селекционен контрол. Всичко това също ми беше изключително полезно.

- Има неща, които съм чувал от хора, някои от които дори нямат образованието за бранша. Старал съм се да запомням тези полезни практики и съвети, които няма как да бъдат научени в университета, защото идват от опита. Научил съм доста неща от ментори, които живеят и практикуват в чужбина - човек, който ми е давал много съвети, е г-н Тодор Арбов - той се занимава със селекция и репродукция в САЩ и Канада. Бих казал, че е на много високо ниво и е капацитет в нашия бранш.

- Аз съм четвърто поколение животновъд, в семейството ми винаги са се отглеждали животни. Стартът на фермата беше с овце, но впоследствие процесите с работната ръка станаха много трудоемки. Тук дори не говорим за хора, които да са подготвени и обучени в бранша, а като цяло за липса на хора в тези отдавна обезлюдени райони на Сакар планина. Това наложи да се прибегне към вариант с отглеждането на животни, които изискват наличието на по-малко работна ръка. Когато поставихме и оградите, сведохме до минимум присъствието на хора около тях. Моят ангажимент по-конкретно тръгна с влизането на България в ЕС и възможностите, които предлага Програмата за развитие на селските райони. Тогава оцених това като удачен вариант и че е възможност за бизнес към онова време.

- На първо място е необходима земя, без значение дали това е общински пасищен поземлен фонд или е държавен, дали ще са частни имоти на хора или на фирми. Земята е тази, която дава възможността животновъдството и растениевъдството да се развиват. След това може да се добавят необходимите инфраструктурни проекти - сгради, съоръжения и т.н. На трето място са качествените селектирани животни. Разбира се, няма как всички неща да се случат изведнъж. В процес на времето сме добавяли и земя, и сме строили сгради, и сме купували (включително и от чужбина) качествени и селекционни животни, за да изглеждаме по начина, по който изглеждаме сега.

- Няма много. Може би около 10-ина души обслужват цялата ферма, като в това число сме и двамата съдружници. Набирането на работна ръка е много трудно и заради миграцията, не само на нашата държава, и конкуренцията на различните браншове. Твърде много компании вече имат нужда от хора, където заплащането и условията на работа сигурно са по-добри отколкото в земеделието и животновъдството.

- Имало е изключително много трудности през годините. Освен като земеделски производители и стопани ние се учихме наравно и с държавната администрация след 2007 г. да работим по правилата на ЕС. Въпреки че сме в малко населено място, държавата винаги чрез политиките си (които са част от ЕС) е стояла плътно зад нас и това е един от малкото браншове, които могат да разчитат на подобна помощ. След като се регулираха административните неща, може би вече от 2011-2012 г. досега си вървят регулярни плащания и подпомагане, което дава стабилност на бизнеса.

В началото нямаше кой да ни посочи точния път. Самото попълване било на документи, участия, срокове и т.н., липсата на инфраструктура, на идеалните условия, които сме търсили като техника, като достатъчно количество земя и т.н.... Към ден днешен с постоянното променяне на изискванията за въглеродни емисии, за зелената сделка, за тази неутралност - това налага нови условия, стандарти, които пък водят до промяна било на инфраструктура, било на машини, било на бизнес на животни. Те също носят след себе си трудности и несгоди, макар да сме далеч по-запознати и научени как се случват нещата. Но всяко ново време носи своите нови изисквания и винаги има какво да се учи.

- Да, напълно е възможно. Нашите наемодатели - има десетки, да не казвам стотици хора, които притежават собствена земя - във всеки момент могат да кажат, че се отказват от отдаването й под наем към мен и да започнат нещо самостоятелно. Като основен проблем обаче мога да изведа водоснабдяването на цели райони, доколкото слушах по радиото днес - вече и на територията на цялата ни държава.

- България е член от 2007 г. на ЕС. Сега наближаваме 2027 г. - тоест 20 години ЕС, дадени милиарди евро в инфраструктура и подобни проекти, които ни доведоха дотам, че след 20 г. членство ние да сме тотално обезводнени. Промените, които следват в климата, са сериозна заплаха за бъдещето въобще на нацията ни. Да си припомним една приказка от миналото - "Във виното може да е истината, но във водата е животът". Нямаме ли вода, няма да можем да съществуваме. Оттук нататък - програми, схеми, мерки, възможности за изграждане, възстановяване на стари съществуващи напоителни системи, канализации, за да можем ние наистина да дадем живот и смисъл на държавата си.

В общините Свиленград, Любимец, Харманли и Тополовград са около 5-6 на брой само за тази година. Има изгорели две ферми в пожара от тази година. В едната бяха унищожени няколко крави, а в друга изгоря цяло стадо от овце. Щети се нанасят върху нерекултивирани площи, овощни дървета, лозя, посеви. Друг голям бич пада върху пчелините, когато няма възможност бързо да бъдат преместени. Конкретно на нашето предприятие най-големи поражения нанася унищожаването на пасищата. Успоредно с това изгарят дървените колове на оградите и самите огради, които са от полиетиленови въжета. Но досега не сме позволили животни да бъдат дори застрашени в пожара.

- Действаме превантивно, ако видим, че има задаващ се пожар, по най-бързия начин ги преместваме от едно пасище в друго.

- Участвал съм в гасенето на много от тях, а с пожарникарите сме коментирали, че в основата стои човешката грешка, а впоследствие - климатът. Температурите достигат високи точки през периода юни - юли - август. Тогава има и много силен вятър, характерен за района на Сакар. Така че при една минимална предпоставка няма спиране.

- Мисленето и отношението на хората. Ще дам два примера. За първия пожар, който беше в нашето землище, мисля, че човекът има отношение след незагасен вечерен огън след пикник. След това огромният пожар в Свиленградско - въпреки забраната за излизане на земеделски машини в определен диапазон часове, имаше нарушение на забраната от земеделец. Бил е сам и не е взел необходимите мерки за безопасност. Докато пътувам, често ми прави впечатление как хора изхвърлят незагасени цигари през прозорците на автомобилите. Това е абсолютно недопустимо. Така че ако човек започне да се съобразява, до голяма степен пожарите ще намалеят.

- Масово е. Тоест, ако хората от едно село са ангажирани със земеделска дейност, те се чувстват буквално задължени да излизат и да спасяват - аз мисля, че именно това е доброволческа дейност. При нашите пожари обикновено излиза цялата фирма с наличния си личен състав и се борим с огъня.

- България като парламентарна република и член на ЕС трябва да стои стабилно и със задължителните политики, които трябва да има не само спрямо аграрния бизнес, а във всички области на живота. Прави впечатление, че в последните няколко години липсва държавността. Когато ги няма политиките, няма законите, няма адекватно взети решения навреме, ние не можем да усвояваме средства. Срещу нас стои Планът за възстановяване и устойчивост, който е възможност за развитие на всички браншове в България, но забавянето води до дисбаланс. Ние сме с реална конкуренция за целия европейски пазар с всички държави членки. Тоест, ако например Румъния стои стабилно, а България стои нестабилно няколко години, не само в животновъдството и земеделието, ние не бихме могли да се преборим с другата държава под никаква форма. Важно и ценно е държавата да има стабилно управление и стабилно правителство. При неправилно управление България няма как да бъде реален конкурент на останалите.