Няколко политически решения през последните 3 г. оказват значително въздействие и върху приходите, и върху разходите в бюджета. Анализът на данните показва, че от 2022 г. приходите с всяка година растат въпреки някои данъчни облекчения. Това не се отнася единствено за средствата по европейските фондове и Плана за възстановяване и устойчивост.

При разходите ръстът също е налице с всяка изминала година. Проблемът е, че неговият темп е изпреварващ в сравнение с този при разходите. Това обяви на пресконференция финансовият министър Людмила Петкова, на която съобщи, че очаква диалог с парламентарно представените политически сили и едва тогава може да представи параметрите на проекта за държавен бюджет за 2025 г.

Предстоящите поредни предсрочни избори и излезлият във ваканция парламент не позволяват да се проведе дебат, който да определи какви реформи и политики да бъдат заложени в проекта за държавен бюджет за 2025 г. Това е причината днес финансовият министър Людмила Петкова да не представи нито едно число в бъдещия проект, който по закон трябва да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до 31 октомври. Междувременно на 27 октомври ще се проведат и изборите.

В края на 2022 г., отново в разгара на политическата криза, служебният кабинет на Гълъб Донев не внесе проект на бюджет, а депутатите от 48-ото Народно събрание гласуваха единствено удължаване действието на текущия и през 2023 г. Впоследствие през април 2023 г. тогавашният министър на финансите Росица Велкова предизвика политически скандал, като обяви, че ще предложи проект на бюджет с дефицит от 6.4% от БВП, което надхвърля повече от два пъти тавана по критериите от Маастрихт, които България трябва да покрива, за да може да приеме еврото.

Пред журналисти днес Людмила Петкова обяви, че разчита все пак на диалог с всички представени в парламента формации, за да се постигне общо мнение какви промени да бъдат заложени в проекта. Подчерта, че това не е бюджетът на служебното правителство, а на България. Със същия мотив и предвид предстоящите избори тя посочи, че не би следвало кабинетът "Главчев" да представи и Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Той е нововъведение по регламент на ЕС и също трябва да бъде одобрен до края на октомври. В него трябва да бъдат заложени реформи и инвестиции, които да гарантират изпълнението на целите на ЕС за стабилен икономически растеж и устойчивост.

За целите все пак на бюджета за идната година в Министерството на финансите са направени анализ на приходите и разходите и експертни оценки, които да послужат за основа. На няколко пъти министърът призова да не се оповестяват в медиите фалшиви новини за числа в бюджета, които тя още не е представила и да не се поставят в политически контекст думите й.

Анализът на данните за приходите и разходите обхваща периода от 2022 г. насам. Той показва траен годишен ръст от 5-6 млрд. лв. при приходите от данъци и осигуровки въпреки намалените и нулеви ставки на някои данъци. Според Петкова принос за това имат и приходните администрации.

При неданъчните приходи - от такси, концесии, дивиденти и др., обаче има спад. В близката седмица по тази линия се очаква постъпление от 800 млн. лв. дивидент, който БЕХ трябва да плати и чието внасяне холдингът обжалва пред Конституционния съд.

При помощите и даренията, които включват парите по Плана за възстановяване и устойчивост и другите еврофондове тенденцията е променлива. Причината е, че по плана досега България е получила само едно плащане от 2.6 млрд. лв. през 2022 г. Оттогава държавата не може да изпълни ангажиментите си, за да получи второ плащане. То е за 1.277 млрд. лв. За да не загуби милиарди левове европейски средства, тя призова за дебат в парламента, след който да бъде даден мандат на служебния кабинет да довърши преговорите с Брюксел по плана и да представи съдържание конкретно в главата за енергийния преход, известна като REPower.EU. Подчерта, че България е единствената в ЕС, която не е представила промените в плана си.

Анализът на разходите е показал също значителен ръст, който е най-висок при тези за персонал, за социални и здравноосигурителни плащания, за пенсии и за издръжка. Причината е повишението през последните години както на заплатите в бюджетната сфера, така и на пенсиите. Петкова даде пример, че разходите за персонал през 2022 г. са били 14.6 млрд. лв., а през тази година те вече са нараснали на 18 млрд. лв. През същото време разходите за социални и здравни осигуровки растат от 25.7 млрд. лв. на 34.9 млрд. лв.

За 2025 г. предвид неясните решения за реформи и промени не е възможно да се направи оценка за второто плащане по Плана за възстановяване, обяви Петкова. На базата на експертна оценка във ведомството се очаква приходите да нараснат с 6.2 млрд. лв., или 7.7% спрямо 2024 г. Конкретно при тези от данъци и осигуровки се очаква ръст спрямо текущата година от 6.7 млрд лв., или 10.4%.

Очаквано при помощите и даренията, които включват най-вече европейските средства, е прогнозиран номинален спад от 1.5 млрд. лв.

При оценката на разходите през следващата година са отчетени действащите и в момента политики и се очаква номинален ръст от 18.1 млрд. лв., или 18.2%. От тях за:

Прави впечатление, че в структурата на разходите най-голям е делът на тези за персонал и пенсии - 46.9% от всички.

Людмила Петкова обяви, че досега с представените в парламента партии никакъв аспект на бъдещия бюджет не е обсъждан. В същото време тази сутрин на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента е обсъждано да се повишат парите за отбрана до 2.5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Като член на НАТО България има ангажимент да заделя 2 процента от БВП за отбрана. Държавата не успяваше да изпълни това изискване години наред. Според доклада на организацията, оповестен през юни, това вече е факт. В него обаче се посочва и че в резултат на войната в Украйна редица членки повишават бюджетите си за отбрана.

Петкова изрази днес увереност, че въпреки предизборната обстановка политиците ще успеят да обсъдят и да се обединят около бюджетните приоритети през 2025 г., преди да бъде представен проект на бюджет.

Това е поредният проект на бюджет, който ще бъде представен от служебно правителство и който най-вероятно ще се наложи да бъде актуализиран в рамките на годината, особено ако този път бъде сформирано редовно правителство.

Проектът е важен, както подчерта и финансовият министър, в частта за дефицита и инфлацията заради стремежа на България да приеме еврото, което вече никой не очаква да стане по план от 2025 г. Причината е, че страната все още не покрива критерия за инфлацията. Това се очаква да стане най-рано през декември. В същото време досега никоя страна не е влизала в еврозоната от средата на годината каквито възможности през последните години изтъкват предимно политици. Формално обаче също няма принцип, че присъединяването към еврозоната става непременно от началото на дадена календарна година.