Бюджетът за тази година трудно ще се вмести в заложения дефицит от 3%, а под още по-голям въпрос е как ще се състави бюджетът за 2025 г., така че да се вмести в това ограничение. Таванът на този показател е сред критериите от Маастрихт, на които трябва да отговарят страните, които искат да приемат еврото.

До момента България не отговаря само на критерия за ценова стабилност, тоест инфлацията. Икономисти обаче се опасяват, че тъкмо когато успее да отговори на този критерий, ще излезе от рамките на другия - за размера на бюджетния дефицит. Същевременно прогнозата е, че едва ли бюджетът ще бъде приет до края на годината заради изборите и неяснотите след това.

След поредния, неуспешен засега, напън България да приеме еврото, се очаква най-сетне в края на годината страната да отговори на критерия за ценова стабилност, или размера на инфлацията. Тоест средногодишната инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката за изпълнението на този критерий, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели. По прогноза на министъра на финансите от петък България вероятно ще отговори на този критерий през декември, други оценки сочат началото на идната година.

Междувременно обаче има опасност България да излезе извън рамките на друг критерий - този за бюджетния дефицит. И опасността не се отнася само за бъдещия, непредставен още дори проектобюджет за 2025 г., а и за този за текущата година. Такава прогноза правят все повече икономисти през последните дни. Техните коментари са по повод изявлението на служебния министър на финансите Людмила Петкова от петък, когато тя обяви, че ще представи проект на бюджет и прогноза за 4 години, когато представените в парламента политически сили се обединят около политиките, които да бъдат заложени в него.

Хляб за опасения за дефицита дава обстоятелството, че не просто няма стабилно редовно правителство сега и не е известно дали ще има такова след изборите на 27 октомври, но и вероятността напълно да се изгуби второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост за 1.2 млрд. лв. Причината за това са неприети 3 закона и съдържанието на главата за енергийна неутралност по плана, напомни пред БНР икономистът Евгений Кънев. "Така, за да се постигне 3% дефицит, то едва ли не трябва да се отреже цялата капиталова програма", подчерта той. Напомни, че парите за капиталови разходи на общините години наред не се реализират, но поне би трябвало да се начисляват. Оценката му е, че рискът годината да завърши с прекомерен дефицит е голяма.

Атанас Кацарчев, бивш зам.-министър на финансите, на свой ред отбелязва, че обичайният буфер са капиталовите разходи. "Стандартно се харчат по 5 млрд. лв., но тази година почва да става интересно и се усвояват по 300 - 400 млн. лв., а през септември и октомври стават над 1 млрд. лв. Това поставя под риск и дефицита тази година", коментира той пред БНТ.

Прогнозните данни на Министерството на финансите също показват това - само за месец дефицитът в бюджета се увеличи с над 1.1 млрд. лв. и към септември вече достига 2.8 млрд. лв., или 1.4% от прогнозния БВП. Петкова обясни това с еднократните помощи за учениците от 1 до 4 клас и за 8 клас за началото на учебната година, плащанията на лихви по дълга и растящите с двуцифрен темп разходи за пенсии и заплати в публичния сектор. По традиция през последните месеци на годината разходите растат много повече от тези при предишните месеци.

В допълнение Кацарчев смята и че инфлацията е в опасност, като посочва, че е налице ново покачване на цените след натрупаната инфлация от пандемията.

Не се ангажира каква е причината за тези цени, но призова държавните органи, които имат отношение по въпроса, да си свършат работата.

В същото време ръстът на икономиката е подхранван тъкмо от потреблението, което пък стимулира инфлацията. Икономистите напомнят, че вече повече от година индустриалното производство спада.

От изявлението на служебния финансов министър в петък се разбра, че на този етап тя няма намерение да внася проект на бюджет, тъй като, от една страна, иска да заложи отговарящ на критерия за еврото дефицит, от друга страна, заложените с промени в законите разходи - за пенсии, за заплати, за помощи, не позволяват това да се случи. С други думи, тя очаква парламентарно представените партии да се разберат и да й кажат от кои разходи да отреже. Другият вариант, разбира се, е да се повишат приходите.

При постоянна смяна на администрациите на практика винаги има проблем със събираемостта, най-малкото не е оптимизирана, смята Евгений Иванов. Допълва, че сивият сектор е винаги по-силен и продължава да не плаща данъци, когато има нестабилно държавно управление.

Към това допълва лобистките интереси, които успяват да държат понижена ставка на ДДС - основният източник на данъчни приходи в бюджета. Такъв е случаят с ресторантьорите. По данни на Министерството на финансите, представени в петък обаче, въпреки тези намалени, а за някои групи - като хляба и брашното, нулева ставка на този данък, приходите от него растат - общо със 17% до края на август в сравнение със същия период на предходната година.

За да съберат приходите, данъчните са мобилизирани, но те тормозят всичко, което е на светло, включително си измислят глоби. Администрацията е под пара заради грешни политически решения, което дава отражение на бизнес средата, коментира пред "Нова телевизия" и Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, а сега председател на фискалния съвет към парламента.

Към осеммесечието общо приходите в бюджета са с почти 370 млн. лв. (или 9.4%) повече спрямо същия период на 2023 г.

Очаквано преди изборите никоя политическа сила няма да предложи повишение на данъците, за да се вдигнат приходите, защото така ще загуби своите гласоподаватели. Проектобюджетът за следващата година обаче трябва да бъде внесен по закон до 31 октомври в парламента, тоест 3 дни след изборите. Този тайминг сам по себе си вещае големи проблеми с бюджета догодина, посочва Кънев.

Не е сигурно и дали изобщо до края на годината ще бъде внесен, да не говорим одобрен бюджет. Все повече мнения клонят към това, което вече се е случвало предвид политическата криза, която трае поредна година - да се приеме удължаване действието на настоящия бюджет.

В допълнение на това, че и тазгодишни разходи трябва да бъдат съкратени драстично, за да се изпълни планираният дефицит, което означава България сама да се дисквалифицира за еврото.

По-същественият въпрос обаче е изпълнението на всички заложени от закони разходи и опазването на дефицита в нужния размер. Оценката на икономиста е, че проблемът с дефицита е много сериозен заради 3 фактора:

Посочва, че в тази ситуация най-доброто решение са реформите, което включва съкращаване на разходите за администрацията чрез въвеждане на пълноценно електронно правителство, което би облекчило не само държавния бюджет, но и гражданите.

Коментатори по темата тези дни посочват, че ако трябва да се изпълнят всички законово заложени разходи, дефицитът ще бъде няколко пъти по-висок от нужния. Напомнят проектобюджета за 2023 г., който внесе други служебен министър на финансите - Росица Велкова, с дефицит, клонящ към 7%, което се случи отново преди избори и послужи за политически обвинения към нея. Това не бе плашене от нейна страна, а реалната сметка, коментира с днешна дата Любомир Дацов.

Въпросът за повишените разходи за отбрана се повдигна в петък по време на Консултативния съвет за национална сигурност при президента.

Според него заради изборите решението ще дойде по линия на ограничаване на съществуващи сега данъчни облекчения, защото на свой ред не очаква предизборно да се обяви повишение на данъците. "Влизаме в бюджетна кампания при неустойчива политическа система. Няма разговор за стратегии, има някакви междуличностни търкания", обобщава картината Атанас Кацарчев.