Веригите предупреждават: Ваучерите за храна може да дебалансират пазара

От средата на годината ваучерите за храна станаха електронни, като до изчерпването им се приемат и хартиените. Още преди да бъдат задължително дигитализирани, търговци предупредиха, че те ще вдигнат разходите им заради банковите такси.
Досега обаче не е имало нито промяна, която да удовлетворява това тяхно предупреждение, нито темата е била публично дискутирана. Сега пред държавното радио сдружението на търговските вериги сигнализира за проблем.
Държавно гарантиран пазар
Размерът на годишната сума, която работодателите могат да ползват под формата на ваучери за храна, се определя с приемането на бюджета всяка година. Тя е ограничена, защото и тези пари не се облагат. До неотдавна ваучерите за храна бяха до 80 лв. на служител месечно, но от 2022 г. те са 200 лв. При въвеждането им пък месечният размер бе 60 лв.

Ваучерите за храна неусетно стават електронни, защото държавата не отговаря за това
За тази година общата годишна квота на ваучерите за храна е в размер на 1.6 млрд. лева. През юли при отговор на въпрос на депутат служебният министър на финансите Людмила Петкова намекна, че е време да се направи ревизия в правилата за ползване на ваучери, тъй като това е сума, която накърнява бюджета - парите не се облагат с данъци и осигуровки. Дали такъв дебат ще се състои и ще настъпи промяна за бюджета през 2025 г. предстои да се види. Предстоящите избори, неяснотата дали ще има редовно правителство след тях, нуждата от орязване на разходите, за да има нисък бюджетен дефицит, са въпроси, които също имат отношение към темата.
Това е и причината сумата, предвидена за ваучери, да се определя като гарантиран от държавата пазар.
Дигитализацията ни е скъпа
Дигитализацията на ваучерите за храна отне 4 години от момента, в който този въпрос бе поставен. Така процесът започна от началото на тази година, а от юли вече не се отпечатват на хартия.
На теория дигитализацията означава по-малко бюрокрация и по-ниски разходи. На практика не е точно така. Още преди дигитализирането им имаше единични предупреждения, че в дигиталния си вид ваучерите ще струват разходи на търговците.
Проблемът е, че е предвидено ваучерите да присъстват електронно в банковите карти на получаващите ги, издавани от съответната банка в сътрудничество с "Виза" или "Мастеркард". За тази услуга двете компании ще таксуват с 1.5% тези ваучери. "Тоест годишно всички търговци на дребно ще бъдат натоварени с общо 20 млн. лв.", изчисли в края на ноември мениджърът на "Билла България" Вигинтас Шапокас. "Идеята е супер тези ваучери да са електронни, но кой ще плати тези 20 млн. лв.", попита тогава той.
Сега и неговите колеги от Сдружението за модерна търговия поставят въпроса за разходите, в които влиза всеки търговец, който приема плащания с ваучерите. Не всеки търговец може да си позволи разхода да приема плащане с ваучери, коментира пред държавното радио Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия. Посочва, че когато са били на хартия ваучерите, е имало такса за обработката, която е зависела от договорка между търговеца и оператора и е била на база направения оборот. Сега с въвеждането на електронните ваучери обаче, вместо да бъде понижен този разход, се получава обратното. И така парите ще се насочат към търговците, които намерят начин да покрият разходите по ваучерите, докато тези, които не могат или не искат да вдигат цените, ще се лишат от тези клиенти и приходи.
Вълканов изчислява, че 5 лв. на всеки 100 лв. е разходът на търговците, които приемат плащания с ваучери. Посочва, че все повече сигнали за този проблем достигат до сдружението.
"Това означава, че или се отказвате от този паричен поток и се насочва към други магазини, или го приемате, но по някакъв начин трябва да компенсирате", описва ситуацията той.
Пренасочване на потоците към други
Според сдружението доколкото няма решение на проблема на ниво държава, то се налага всеки търговец сам да се справя.
Очаквано нарасналите разходи трябва да бъдат компенсирани. Това по думите на Вълканов може да доведе до повишение на цените. Причината е, че търговците все отнякъде трябва да покрият възникналия разход.
"Сигналите към нас зачестиха и е напълно в реда на нещата да алармираме, че това се превръща в проблем", коментира Вълканов. Посочва, че този проблем се нарича дебалансиране на пазара. С други думи, тези гарантирани от държавата 1.6 млрд. лв. годишно ще се насочат към тези търговци, които приемат ваучери и са намерили вариант да си компенсират разходите.
В допълнение, пазарът на дребно ще се дебалансира, защото плащанията с ваучери ще се насочат към тези търговци, които приемат плащания с тях и са намерили начин да си го позволят. "...Не всеки търговец може да си ги (ваучерите - бел. авт.) позволи, все по-голям паричен обем, който минава през тях, ще отива към тези, които могат да си позволят този разход", посочи той.
В допълнение, той очаква, че някои цени може да се повишат, за да покрият тези разходи на търговците. Тогава изниква въпросът, че тази социална мярка, каквато по същество е наличието на ваучери, може да се обезсмисли, тъй като за много търговци, ако стане неизгодно, ще откажат да го ползват.
От една социална мярка тя става една антисоциална, ако доведе до повишаване на цените или обезмислянето им като инструмент.