В България възможностите за рехабилитация след боледуване са силно ограничени - както за брой хора, които могат да се възползват от държавната програма, която управлява НОИ, така и от бюджета на тази програма. Нито сега, нито преди държавата не е поставяла акцент върху този проблем, въпреки че България бе сред тези с най-висока смъртност по време на пандемията.

Същевременно по данни на лекари, но без да има статистика, има хиляди българи, които страдат от т. нар. дълъг ковид, но нито има такава диагноза в България, нито има процедура, по която да се обгрижват тези хора. И като пълна екзотика звучи практиката от други европейски държави осигурените здравно да могат да ползват осигуровките си и за рехабилитация и профилактика, а не само за лечение. Получава се така, че германците от година могат да ползват здравните си осигуровки за услуги в България, а българите не.

Не само политическата криза в страната е причината проблемите в здравеопазването не само да не се решават, но и да се умножават. Такъв е случаят с хората, които страдат от т. нар. дълъг ковид, който в България не съществува като диагноза, което означава, че няма създадена процедура, по която да се обгрижват тези хора.

Въпросът бе поставен по време на дискусия с много участници за развитието на здравния туризъм в България, по която от години браншът, който работи в този сегмент, напомня, че по-евтино ще излезе на държавата да дава пари за профилактика, вместо за лечение.

Коста Костов, национален консултант по белодробни болести, коментира, че не знае къде да си праща пациентите, които имат редица проблеми след прекаран коронавирус, а такава диагноза като дълъг ковид няма в класификатора в България. Това потвърди и служебният министър на здравеопазването Галя Кондева, който посочи и че Консултативният съвет към ведомството не е предлага нищо, свързано с проблемите с дългия ковид.

Костов допълни, че в България няма дори статистика колко хора страдат от това, но по негови оценки става дума за поне 150 хил. души. Дава за сравнение Великобритания, където има отделни сайтове за различните видове проблеми, които имат такива пациенти с инструкции къде могат да се обърнат, за да им се помогне.

Участници в дискусията коментираха, че в цяла Европа здравната система финансира програми за лечение на хора, страдащи от дълъг ковид.

По време на пандемията в различни моменти имаше обсъждане за това да има ваучери в помощ на засегнатите от вируса, като единствената програма, която се създаде, бе в помощ на лекарите, които бяха на първа линия.

Още отпреди заразата Българският съюз по балнеология и спа туризъм поставя въпроса за това, че във всички страни здравните застраховки могат да се ползват за превенция. В България няма анализ по въпроса, но направеният от германските здравни каси показа, че 1 евро, вложено в профилактика, спестява 7 в лечение.

На дискусията днес, организирани от съюза, отново бе поставен въпросът дали чрез ваучери или чрез тези осигуровки най-сетне да се даде възможност за профилактика.

Министърът на здравеопазването пое ангажимент да постави въпроса пред министъра на финансите. В същото време от думите й се разбра, че във ведомството не се мисли по въпроса осигуровките да се харчат и за профилактика извън програмата на НОИ. Самата програма пък е с ограничен бюджет, поради което от нея могат да се ползват много малко хора в рамките на годината. Участници в дискусията коментираха и че освен това трябва да търсиш връзки, ако си получил одобрение по програмата, защото базите на НОИ са претоварени. Отчасти това се дължи и на факта, че частни бази не могат да участват в програмата, въпреки че 47 спа и медикъл центрове са сертифицирани от държавата да работят като такива.

С актуализацията на държавния бюджет за 2022 г. бе разрешено ваучерите за храна да се използват за плащане на битови сметки и на услуги в туризма. От юли 2024 г. пък те са само електронни. Все още обаче, ако потребителят се вгледа в текста, който операторите на такива ваучери слагат за какво могат да се ползват, ще види, че там не се споменават нито ресторанти, нито хотели, нито битови сметки.

Причината, се оказва, се крие в това, че разширеното поле за действие на тези ваучери дойде по утвърдена от години традиция в преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет за съответната година и не е пренесен в съответния закон - за корпоративното подоходно облагане, обясниха пред "Дневник" от асоциацията на операторите с ваучери за храна.

Въпреки предвиденото разширение на приложението на тези ваучери операторите смятат, че не трябва да се продължава в тази посока. "Ако държавата иска да постигне други социални цели - за туризъм и други, трябва да създаде отделен ваучер, за да може потребителите да ги ползват за тази цел", коментира Таня Обущарова от организацията.

Допълва, че ваучерите за храна не са социална помощ, тъй като те се ползват от работещи хора. А и практиката е, че потребителите ги ползват по предназначение, а не за хотели и други, и една от причините е, че сумата по тях от максимум 200 лв. вече може да не стигне и за 2 пазарувания, така че няма как да покрие други разходи за други цели.

Част от тази логика е, че работещите, които сега получават ваучери за храна - около 800 хил. души, да не са същите, които ще получават за профилактика и рехабилитация, и др. Затова е важно такъв инструмент,като се създава, да е таргетиран към определена група ползватели, посочват от асоциацията.

През 2016 г. е приета наредбата, която определя на какви условия трябва да отговарят хотелите, които се занимават с балнеолечение и свързаните с това дейности. След това обаче действия на институции по темата липсват, а Министерството на туризма, което е единствено активно по темата, е с вързани ръце, защото не може само да направи нищо. Днес пък бе единственият случай, в който министър на туризма успява да отговори на покана на туристическия бранш в този сегмент и да участва в разговор по темата. Проблемът е, че в момента управлява служебен кабинет и когато бъде съставено редовно правителство, усилията трябва да започнат отначало.

В допълнение на този проблем, усложнен допълнително след официалния край на пандемията, стои въпросът за липса на редица ключови институции. Оказва се, потвърдено от министъра на здравеопазването, че вече няма санаториуми, каквито е имало в миналото, за дългосрочна грижа за деца с различни здравни проблеми. Те са били съчетани с нормалния учебен процес на място.

През 2000 г. пък е закрит съществувалият от 40-те години на миналия век научен институт по физикална и рехабилитационна медицина.

Туристическият бранш освен това отчита, че специализирането в такъв вид медицина все още не е особено атрактивно за студентите, откъдето идват и проблемите с недостиг на хора в базите, които предлагал медикъл услуги и където всички дейности трябва да са под ръководството на лекар.

Министърът на здравеопазването обаче свидетелства за завишен интерес от разкриване на нови болници за рехабилитация, като вече са одобрени две - в Павел баня и в Сапарева баня, а още две вървят по процедурата.

По време на дискусията участници в нея посочиха, че обичайната практика в европейските страни е такива процедури да се развиват и предлагат в курортите.

Докато се изчакват действия от институциите, три организации подписаха меморандум за сътрудничество за развитие на здравния туризъм в България - Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация (АФМР), Българският съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСПА) и Българска болнична асоциация (ББА).