Когато една тема вибрира много силно, тя достига своя връх и после пада на дъното. Така експертът от Института за пазарна икономика Иван Брегов коментира резултата от усилията до момента за провеждането на ефективна реформа в областта на правосъдието.

Тя е сред четирите теми, която екипът на Института за пазарна икономика (ИПИ) разглежда в своята Бяла книга, чиито отделни части бяха оповестени, а сега те обмислят да ги съберат в едно, да ги разпечатат и да ги предоставят на новите депутати. Освен правосъдие в тях се коментират спешните мерки в областта на финансите, инвестициите, пазара на труда, социалната сфера. Книгата бе представена тази вечер.

Иван Брегов, правен експерт ИПИ, обяви, че времето на големите реформи в правосъдието, които да възстановят върховенството на правото, е отминало, без да се постигнат фундаментални цели. Той обясни това и с правилото, че обичайно, когато по една тема се говори много тя набира скорост до достигането на апогей, но след това се срива напълно.

Оценката му е, че реално не са решени никакви проблеми по въпроса, а са създадени нови, което вдига разходите на държавата за съдебната власт до нива на нетърпимост. "Видяхме, че със закони не може да се промени средата", подчерта той.

Посочи, че ключовата тема, която може да промени правосъдието, след като няма голямо мнозинство, което да стои зад тази тема, е бюджетът на съдебната власт. От години възприетата практика е, че съдебната власт е отделна държава в държавата, която сама си изготвя бюджета. "Тази практика трябва да бъде преодоляна, има начини това да се случи", обяви той.

Смята, че през бюджета на съдебната власт може да бъде срутена властта на главния прокурор. Намекна, че това е видимо дори само ако се проследи как той харчи представителните разходи.

Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, посочи, че защитаваната от колегите му цел в Бялата книга е забогатяване на държавата и населението, но не чрез удвояване на минималната заплата. Посочи, че с колегите му предлагат по-умен подход.

Обяви, че повечето страни в ЕС от кръга на България вече са достигнали 75-90% от БВП на глава от населението от средното за ЕС и единствена България изостава с 64%. "Основната ни цел е този показател за 4 г. да мине границата от 75%. Виждали сме го в балтийските републики, Румъния също го постигна за няколко години", подчерта той.

Посочи, че също не може да се говори за регионално развитие, когато общините имат собствени приходи до 25% от бюджета си, а всичко останало е от трансфери. В Бялата книга е заложено тези приходи да се повишат на 40%.

Отбеляза и това, че когато публичните разходи, одобрени в произволен следобед в парламента, минат 40% от БВП, това означава дефицит, и то за дълъг период. Даде пример с това, че през последните 20 г. в 11 от тях има дефицит. Според него веднъж като се стигне до дефицит, минават поне 5-6 г., докато се свие. Напомни, че дефицитът естествено води до натиск да се повишават данъците.

Инвестициите са един от основните фактори, по които България изостава от всички успешни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В България средните инвестиции за последите 10 г. са 18% от БВП, а средното за страните в ЦИЕ е 22.2%, обяви Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ. Даде за пример Чехия, която е сред най-бързо догонващите нивата в ЕС, която влага 26-27% от БВП средно годишно и вече е достигнала 91% от средното за общността. "Това е разликата. За да сме по-богати, трябва да инвестираме повече", подчерта експертът.

Оценката на ИПИ е, че България трябва да навакса, като влага всяка година с 8 млрд. лв. повече с уточнението, че не става дума само за държавни инвестиции, а общо.

Сред другите акценти е нуждата от решение какво се прави с индустриалните зони, как да се привличат глобалните гиганти и др.

Даде пример и с данъчни решения - например да не се облагат с данък инвестициите или да има ускорена амортизация на всички вложения в дълготрайни материални активи.

Обяви и че отговорът на най-обсъждания въпрос - как България да стане привлекателна за инвеститорите, отговорът често не е в икономически мерки. Изброи мерки като сигурност, осветление на парковете, работеща съдебна система, спазване на правилата за движение, преодоляване на неграмотността и др.