На фона на продължаващата политическата нестабилност България за пореден път се озовава в ситуация, в която държавният бюджет нито ще бъде внесен навреме, нито се очаква да бъде приет преди началото на годината, за която се отнася. В допълнение заради изборите и липсата към този момент на сформирано редовно правителство, няма как в проекта за догодина да бъдат заложени каквито и да било политики.

Допълнителна тежест в цялата картина идва от заявката на България да приеме еврото, което означава, че въпреки всички желани разходи, нещо от тях ще трябва да се пренебрегне, за да може дефицитът да бъде сведен до ниво, отговарящо на критериите за влизане в еврозоната.

В навечерието на конституирането на новия парламент и преди да е известно дали този път избраните ще успеят да съставят редовно правителствени или отново ще се върви към избори, експертите на Института за пазарна икономика представиха своята "Бяла книга", озаглавена през тази година "Отключване на растежа: пътят напред след изборите". В нея има глава за публичните финанси със зададена от тях посока накъде да се върви след изборите.

Фискалната политика играе централна роля в последните години на политическа нестабилност в страната. В период на по-високи публични разходи и бюджетен дефицит след пандемията, на два пъти държавата влиза в новата календарна година без приет държавен бюджет, а в парламента се наблюдава усилена работа и надпревара да се приемат текстове, който тежат на хазната дългосрочно, посочват икономистите.

Посочват, че тъй като устойчивостта на държавните финанси и стабилността на данъчната среда са ключови за конкурентоспособността и потенциала за растеж, формирането на средносрочен хоризонт за управление изисква трезва оценка на фискалната политика и ясен отговор на предизвикателствата пред бюджета.

Заради неяснотите около съставянето на бюджета екипът на института няма да представи алтернативен бюджет според своите виждания, а е поканил в понеделник експерти да дискутират по темата.

В "Бялата книга" икономистите отбелязват, че фискалната политика през последните две десетилетия ясно показва, че разходи над границата от 40% от БВП означават бюджетен дефицит и натиск върху данъците. А в годините след пандемията досега се случва точно това. През 2023 и 2024 г. консолидираните публични разходи са точно под границата от 40% от БВП, но официалната прогноза на Европейската комисия е за увеличение до 41.6% през 2025 г.

Бюджетната прогноза, приета в края на 2023 г., залага дефицит в рамките на 3% поне до 2026 г. Въпреки ниското ниво на публичен дълг, правят впечатление както твърде дългите периоди на дефицит в бюджета, така и общият тренд на влошаване на бюджетните показатели след пандемията, анализират икономистите.

Отчитат, че през последните години дефицитът се планира "по подразбиране" на границата от 3% от БВП като междувременно през 2020 г. с промени в Закона за публичните финанси бяха узаконени отклонения от правилата за дефицита и дела на разходите от БВП.

Резултатът от раздуването на държавните разходи е, че цената на дефицита ще расте като в периода 2024-2026 г. държавният дълг в България се очаква да се увеличи с близо 20 млрд. лв. и да достигне около 28% от БВП.

Приходната част на бюджета се представя сравнително добре независимо от връхлитащите кризи като динамиката при тях потвърждава тезата, че бюджетният дефицит е следствие от раздуването на разходната част, а не от слабо представяне в приходите.

Въпреки това дупката в бюджета се усилва от поредицата от набързо приети данъчни преференции и облекчения през пандемията и по време на кратковременните парламенти, например различните ставки за ДДС, се посочва в документа.

При прегледа на държавните финанси икономистите отчитат няколко притеснителни наблюдения.

Икономистите подчертават, че връщането към разумните държавни финанси изисква подход към бюджета, който отразява текущите икономически реалности и предизвикателства, както и насочени мерки за ограничаване на неконтролируемия ръст на държавните разходи.

Дискусията за приемането на държавния бюджет за 2025 г. е изключително важна, се посочва в Бялата книга. Представената прогнозна рамка от служебното правителство с огромен ръст на разходите (над 18 млрд. лв.) е абсолютно неизпълнима, посочват те. Допълват, че бюджетът за 2025 г. трябва не само да влезе в рамки, тоест да овладее разходите и да вкара дефицита под 3% от БВП, но и да предложи средносрочна рамка, която елиминира бюджетния дефицит и носи по-голяма ефективност на държавните разходи.

На първо място трябва да се отчита промяната в макроикономическата картина. Инфлационният "бонус" за публичните финанси свърши, а това трябва рязко да охлади намеренията за увеличаване на разходите.

В глобален план, в Европа и у нас изглежда епизодът на висока инфлация приключи - макроикономическата реалност е съвсем различна.

Време е за връщане на разходните амбиции към среда на стабилни цени, което ще означава и по-слаб номинален растеж на икономиката и данъчната база. Същевременно, при ниска инфлация реалната покупателна сила на доходите ще расте дори при едноцифрени темпове на растеж. Същото важи за разходите за текуща издръжка и инвестиции, когато горива, електроенергия, суровини и материали вече са със стабилни и дори спадащи цени.

Икономистите дават само няколко примера за промяна на взети вече решения, които натоварват неоправдано държавните разходи и предлагат те да се отменят. Сред тях са: