Най-гласовитият получава всичко. Няма нищо по средата. Така представители на ИТ сектора в България определят кой бизнес ще бъде чут и ще получи нужните му облекчения от управляващите. Без да назовават конкретно те посочиха като пример за това бизнесът на заведенията, които все още ползват данъчно облекчение, въведено заради ограниченията при пандемията.

В това време заради въвеждането на глобалния данък печалба от 15%, който засяга ИТ сектора, реално България губи предимство в очите на потенциалните инвеститори. Този е по-висок от националния от 10%, а в допълнение за разликата от почти всички останали държави в региона няма никакви облекчения за сектора, който плаща най-високите осигуровки и е този, който има сериозен принос в икономиката. Темите бяха обсъдени по време на технологичния форум за иновации в Югоизточна Европа SEE ITS, организиран от AIBEST.

Години наред чуждестранните инвеститори идваха в България заради евтиния труд в съчетание с наличието на квалифицирани кадри. Това е напът да се промени заради въведения глобален данък от 15% върху печалбата на големите компании, от който България не прави никакви изключения за разлика от повечето държави в региона.Това е причината на инвеститорите в сектора да се насочват към Гърция или Румъния, а не към България и Северна Македония.

В допълнение, България вече не е евтина дестинация по отношение на труда, но в същото време е вече поредна година политически нестабилна, няма адекватни стратегии за развитието на различни сектори или ако има, те са след 5 - 10 години, а промените са нужни днес, а някои вчера, отбеляза Илия Кръстев, председател на AIBEST.

Даде пример и с това, че политическата криза не позволява да има предвидимост, за която пита всеки инвеститор. И в частност за това какво ще е данъчното облагане в следващите няколко години. "В момента няма кой да отговори на този въпрос. А когато правителствата често се сменят, администрацията не работи активно", подчерта той.

Според него в България на политическо ниво не се разбират силно динамичните промени, които настъпват в глобален мащаб, за които България нито мисли, нито работи, което е напът да я дисквалифицира като пазар.

Заключението на него и други представители на сектора е, че петата индустриална революция е вече тук, а в България това дори не се осъзнава.

Браншът, който си дава сметка, че е напълно възможно и този път да не се състави редовно правителство, е провел разговори с няколко политически сили за спешните промени, които трябва да направи България, за да влезе в крак с големите промени. Този път секторът ще разчита някаква работа да бъде свършена от парламента. Новото Народно събрание се събира за първи път на 11 ноември.

Според сектора е нужна промяна на Закона за насърчаване на инвестициите, така че да се въведат стимули за дигиталните инвестиции. Сред възможните решения са такива, прилагани в съседни държави, които също са въвели глобалния корпоративен данък от 15%, но паралелно с това предлагат и редица облекчения за високотехнологичните бизнеси. Например, ако бъдат инвестирани 100 хил. евро в развойна дейност, те да бъдат отчитани като 200 хил. евро. Други прилагани вече на съседни пазари мерки предвиждат по-бърза амортизация, като още през първата година парите, вложени в софтуери, технологии, машини да се признават изцяло за разход.

Друг продължаващ проблем въпреки въведените частични облекчения е в преградите пред привличането на таланти от страни извън ЕС. "Промени се законът, но всъщност, ако имаш непрекъснато нови правителства, администрацията не работи и да чакаш 4-5 месеца одобрение за даден работник е катастрофа", обясни Кръстев.

Към спешните задачи посочи и промените в системата на образованието заради продължаващите лоши резултати на учениците, заради което се и налага привличането на таланти от чужбина. По мнение на бранша това са все промени, които или са нужни днес, или вчера, а не след години.

Няколко говорители на събитието посочиха, че регионът на Централна и Източна Европа вече не е този, който предлага евтина работна ръка и държавите не трябва да се притесняват от това. Инвеститорите са готови и в този регион да плащат колкото в развитата част на света, ако намерят хора със специфични знания и умения.

Вече парите не са най-важното за тях, а икономиката ще расте, когато инвестираме повече в хората си. Повечето от нас знаят, че евтиното невинаги е най-доброто, коментира Виктор Гусев, началник отдел в Софийската агенция за инвестиции. Според него това е ключовият фактор, който би привлякъл инвеститори.Страхът ми е, че най-шумните индустрии ще получат повече внимание и ако не сме достатъчно активни и шумни ще стигнем до момент, когато вече няма значение, предупреди Кръстев. Колегата му Доброслав Димитров, председател на браншовото сдружение БРАИТ, на свой ред посочи, че ситуацията в България е такава, че победителят взема всичко. "Ако не си победител, си губещ и няма нищо по средата. Тази данъчна политика е опасна за националната сигурност", посочи той.

Според него и неговите колеги само България и Северна Македония в региона не взимат никакви мерки, с които да приемат облекчения за инвеститорите в сектора.

След очаквания и случил се спад в ИТ сектора след 2022 г. сега вече растежът е по-скромен в целия регион, сочат данните. През 2023 г. печалбата в целия регион расте с 1.4 млрд. евро, което е годишен ръст от 11%. Продължава обаче спадът на заетите във високотехнологичния сектор, макар и по-малко.

През миналата година те са с 23 хил. по-малко при спад с 44 хил. през 2022 г. В България намаляват с около 2 хил., като това се приема по-скоро за запазване в броя. През тази година се очаква данните да покажат намаляване с още около 2-3 хил. души, а в целия регион се очаква броят да остане относително стабилен. "Правим повече пари с по-малко хора и това ще е трендът. Предизвикателството за региона ще е образованието, регулациите за наемане на служители, данъците. А при иновациите на европейско ниво трябва да се съревноваваме със САЩ и Китай, трябва да сме много по-бързи и активни", коментира Илия Кръстев.

Илюстрира ситуацията със ски писта, по която индустрията в момента се спуска, а се налага да изпълни скок.

Доброслав Димитров коментира, че ако България не участва в следващата трансформация на глобално ниво, която вече е започнала, ще плати със съществуването си.