Всеки трябва да даде нещо свое и винаги ще се намери кой да го оцени. Така смята може би най-младият енолог в България - Антоанета Генова, която е завършила образованието си в Бордо и има възможност да експериментира в бащината изба в село Селановци, Врачанско.

Работата с местните сортове в допълнение на утвърдените по света е интересна за все повече енолози в България. Опазването и популяризирането им са вероятно най-новата вълна в днешното развитие на винения бранш. Това се вижда и в избите около Враца, Видин и Белоградчик, където е царството на белите сортове, а за красотата на природата знаят местните и тези, които са се престрашили да дойдат въпреки опасенията за състоянието на пътищата.

Златорожие. Така се нарича обширен район край Дунав, Видинско. Защото там се ражда всичко. Уникален микроклимат, уникално местоположение, по думите на местни енолози. Това се и усеща с вкуса на всяко вино, макар по високите критерии на някои специалисти да не е направено още уникалното вино.

Въпреки тази строга оценка хората, които не са обикаляли в този край на България, ще останат впечатлени от красивата природа и качеството и аромата на вината, които излизат от немалкото изби.

Отскоро 20 винарски изби в района са отбелязани на карта, която се разпространява безплатно в услуга на винените пътешественици. Издава се от регистрираната вече асоциация "Дунавски винари", чиято идея е да привлече посетителите в региона, за да го видят с очите си и опитат с небцето си. Във всяка от избите посетителят може да види различните лица и поколения в производството на този продукт, които се стремят да извлекат най-доброто от лозята, с които разполагат.

В тази част на страната е раят за белите сортове. Въпреки усетеното особено отчетливо през последното лято затопляне тук то не се усеща в степен, че виното да загуби свежестта си - проблем, който вече изпитват производители от Гърция и Южна Испания. Принос за местните условия има както съставът на почвата, така и температурната амплитуда, която не е изчезнала по време на жегите.

Разликата между 30 и нагоре градуси през деня и спадането до 16-17 през нощта влияе на натрупването на захари в гроздето - ако това не се случва, ще се трупат захари, а ако е налице - киселини, и така се постига балансът, който е източник на свежестта.

Повечето изби в района имат лозя с множество сортове, но всички те поддържат известен дял на местните, а някои са положили и неимоверни усилия да открият какъв точно сорт е този, който са открили в купеното лозе.

Местните лозари и винари често казват, че лозето изисква много ръчен труд, при това целогодишно. Както е известно обаче, работна ръка кой знае колко в тази част на България няма - едни са мигрирали в по-големите градове, други - в чужбина, а малкото останали са прогонени в други райони от развитието на зърнопроизводството, което е силно механизирано и не предлага голяма заетост по родните им места.

Дегустациите в местните изби често са придружени от млечни и месни продукти, които се произвеждат наблизо. Не е рядкост и в хладилника на магазина на избата да са изложени сирена, кашкавали и колбаси на фермерите в съседство. В местата за настаняване също има стремеж да се предлагат автентични ястия, характерни за региона, които могат да бъдат опитани само в региона.

Все повече тук посещенията за дегустация на вина се съчетават и с велообиколки и разходки в района. Пример за това е хан "Мадона" (кръстен така по името на една от най-интересните фигури, които е изваяла природата в Белоградчишките скали - бел. авт.). В близост до него има паркинг за каравани, който се ползва основно от чужденци, а оттук тръгват и няколко трасета, подходящи за велосипедисти. И българи, и чужденци могат да опитат наред с другите традиционни български ястия и бел муж - традиционното ястие на торлаците, които живеят в Западна Стара планина от двете страни на българско-сръбската граница. По традиция се приготвя с овче мляко, но все по-често се заменя в днешно време.

По-големите изби и в тази част на България се стремят да предлагат и настаняване, за да може посетителите да остават за повече от ден. Повече за това четете в следващ текст.

Преди няколко години в началото на пандемията винени специалисти решиха да започнат популяризирането на българските сортове грозде. За отправна точка се ползва маврудът като най-емблематичен. Не само на специалистите е ясно, че интересът на чужденците - било като възможни пазари, било като посетители тук за винен туризъм, ще бъде уловен не с някое каберне совиньон или совиньон блан, а с добра работа с рубин, мускат, тамянка, врачански мискет и др.

Допълнително предизвикателство в тази задача е, че България успя да загуби завоюваните в края на соца позиции на външните винени пазари и в момента може да се каже, че е г-н Никой, по оценка на не един човек в бранша. Сега отделни изявени изби дават всичко от себе си, за да поддържат и подобряват високото качество, до което са достигнали, за да заслужат внимание навън. Честа практика е да бъдат наблюдавани в продължение на 10 години, за да се види поддържат ли показаното качество или е било еднократно.

Проблем, който посочват всички в бранша, е, че държавата, с малки изключения за някои изложения, стои встрани, а не работи за налагането на национален винен бранд, което няма как да стане с усилията на отделни производители. Това е правило и за утвърдените отдавна винените дестинации и в стария, и в новия свят. Недоверието е в резултат и на някои измами от годините след 1990-а, когато на външния пазар са предлагани фалшиви продукти. Това има немалък принос за почти пълното заличаване на българските следи, оставени преди това от българско вино навън.

Това изпитва на гърба си Адриана Сребринова, собственик и енолог на изба "Боровица", на ръба на Белоградчишките скали. Избата, която с вината си успява да пробие навън при тези неблагоприятни обстоятелства, е получила предложение за продажба на нейни вина във Великобритания, представяни в реклама. В нея се казва, че последното, което може да се очаква от държава като България, е хубаво вино. Сребринова отказва да продаде очевидно оцененото й високо вино срещу такава реклама и тя е променена.

Като илюстрация на тази сложна ситуация е фактът, че по оценки на бранша в България са малко избите, които могат да се определят като икономически значими - такива, които печелят от това. Обичайна практика е други бизнеси на собствениците да финансират винения проект. Избите в Северозападна България не правят изключение.

Този въпрос тегне над целия бранш по причина, че на държавно ниво няма концепция по въпроса. "Ние се мъчим да правим всичко, а трябва да решим - стар свят ли ще сме или нов, на бели ли ще наблегнем, на червени ли", описва ситуацията признатият от целия бранш като високо ниво енолог Стефан Пирев, който в миналото е имал своя серия вина, а сега работи за "Бонония истейт". Самият той по собствените му думи "не вярва много" на потенциала на българските сортове и не е заложил основно на тях в подредените по конец масиви около избата. В тях се отглеждат 20 сорта грозде, които се преработват всяка година, като целта не е да има хаос от всякакви сортове, а недостатъците на едни да се компенсират с други, обяснява специалистът. С това се цели баланс - вината да са с добро качество и ориентация към потребителите.

Адриана Сребринова също казва, че "такова животно" по света няма - да се прави всичко: бели, червени, розета, блан дьо ноар (бели вина от червени сортове грозде - бел. авт.), оранжеви, пенливи, айс и др. Тя самата казва, че в "Боровица" на този етап правят всичко, което им хареса, което по думите й "хич не е за хвалене".

Екипът на "Типченица" край едноименно село близо до Мездра също е изкушен от експериментите, като неговият енолог Надя Минева експериментира с рубин, с врачански мискет, но също и с шардоне, каберне и мерло.

Димитър Хараламбиев, който е основател на изба "Хараламбиеви" и е завършил лозарство в Германия, смята рубина за много благодатен сорт, макар и труден за работа. Сравнява го по мощност с каберне и мерло заради силните танини. "Аз смело казвам на моите гости, че ако бяхме французи, на много места щеше да се сади рубин. Това е сорт, който може да прави много бързо вино в стил нов свят и то да е доста по-завършено от предлаганите такива вина", посочва той. Обяснява, че стилът нов свят залага на продукти без отлежаване, на повече плод във вкуса, но също и на доста завършени танини в кратко време.

Според Светла Маринова, основател на изба "Бургозоне", е дошъл моментът, в който светът търси местни сортове. В същото време и тя, и други специалисти казват, че за да пробиеш на международната сцена, не може да тръгнеш с непознат местен сорт.

Опитът на избата, която изнася на десетки пазари с днешна дата, е показал, че се започва с международни сортове, после се прави стъпка с бленд от местни и международни, за да се стигне до момента, в който се предлага чист местен сорт. В техния случай чиста тамянка и гъмза. И, разбира се, само с пробни количества. Процесът е отнел години.

Упоритостта на редица изби не само в тази част на България да отглежда и поддържат местни сортове среща не една и две трудности. Пример за това е, че в България вече липсва произведен на място посадъчен материал. Специализираните в тази дейност пепиниери на практика вече не съществуват. Затова лози се пращат в чужбина, за да бъде произведен от тях качествен материал.

Посочва, че не всяка подложка става за всяка почва и район, а това е въпрос на наука, която в България вече сериозно изостава. Затова и той, и другите пращат посадъчен материал в Германия, Италия, откъдето се връщат готови за засаждане лози, като и при това винаги има риск да се върнат заразени с болести растения.

Стефан Пирев и екипът му също са положили големи усилия да издирят стари лозя от сорта гъмза, за да ги пратят в чужбина, откъдето да им върнат качествен посадъчен материал. Оценката му също е, че заради затварянето на последните пепиниери България е загубила генетиката на лозята.