Той припомни, че решението за влизане на България в еврозоната става с политическа санкция. "Политиците трябва да се постараят да получим крайното решение от Съвета на ЕС в рамките на 2025 г. Оттам нататък конкретната дата е следствие на това решение. Обикновено 6 месеца след него, реално се въвежда еврото", обясни Радев.

Той предупреди, че както в момента вратата за влизане в еврозоната сега е отворена, така тя може и да се затвори. "Техническата инфраструктура е готова. Платежните, информационните, счетоводните и статистическите системи на страната са готови за работа в еврозоната. Имаме готовност и за процеса по обмяната на парите. Правим тестова продукция на българските евромонети. Евро печатаме от 4 години", каза още управителят на БНБ.

Като основен риск за влизането на България в еврозоната и нейната финансова система Радев вижда в политическата криза. "Бюджетният процес е функция на политическия процес. Решаването на въпросите в бюджетната сфера минават пред разрешаване на политическата криза. По природа съм реалист и смятам, че трябва да дадем широка подкрепа за един положителен дневен ред на страната, който включва политическа, институционална и фискална консолидация.

Голяма част от интервюто управител на БНБ отдели на това да обясни какви рискове крие идеята за облагане на свръхпечалбите на банките. Тя е сред предложенията на финансовото министерство за запълване на дупката в бюджета.

Той уточни, че от вчера вървят разговори между Асоциацията на банките, Министерството на финансите и БНБ по темата. "Очаквам в понеделник решението да се анонсира. Върви се към решение да се защити по максимален начин интереса на бюджета, без да се допуска това да блокира икономическата активност и да нанесе поражения върху финансовата стабилност на страната", обобщи Димитър Радев.

Той посочи, че БНБ е активирала всички възможни инструменти, за да контролира рисковете за криза в банковата система, като същевременно не допусне блокиране на икономическата активност. "Ако тръгнем с рестрикции да ограничаваме кредитите може да стагнираме икономиката или дори да я изпратим в рецесия. Мерките към резервите на банките са строги, мерките срещу кредитополучателите са неутрални. Целта е оптимален баланс", обясни Радев.

Управителят на БНБ смята, че тази година няма да има проблем бюджетният дефицит да е 3% от Брутният вътрешен продукт, но остава въпросът какво ще се случи през следващата година и годините след нея.

Радев изрази съжаление, че след като близо четвърт век България е имала консервативна фискална политика, това вече не е така. "А тя ни помогна много, защото е в основата на всички предимства в икономическата и финансовата сфера", обобщи Радев.