През 2025 г. няма да има повишение на осигуровките за пенсия, но то само се отлага с година. През 2026 г. те трябва да се вдигнат с 3 процентни пункта, а през 2027 г. - с още два. Това е записано в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите до 2028 г., публикувана днес. Тя по същество съдържа мотивите към проектобюджета за 2025 г.

Днес Министерството на финансите публикува двата документа, които се очаква правителството да одобри в сряда. Новоизбраният председател на Народното събрание Надежда Киселова вече се ангажира държавата да влезе в 2025 г. с приет бюджет, което означава, че депутатите имат три седмици, част от които - празнични, за да го приемат. Досега депутати са изтъквали, че са нужни поне 4 седмици за това, т.к. технологията включва разглеждането на законопроекта на две четения в парламентарните комисии и след това - в пленарната зала. Комисиите пък все още не са сформирани.

Проектобюджетът за 2025 г. залага дефицит от 3% от БВП през 2025 г., 3.6% през 2026 г. (заради очаквано приключване на финансирането по Плана за възстановяване) и рязко намаление през следващите две години - съответно 2.4 и 2.1% от БВП.

Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2.8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. заради очаквано подобрение във външното търсене и ръст на износа. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа, смята Министерството на финансите.

Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2.4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. заради очакван спад на международните цени.

С цел повишаване на приходите, от които държавата се нуждае, се предлагат промени в данъчната уредба:

В документа е записано, че във всички бюджетни структури, в които не са приети увеличения на заплатите с нормативен акт досега, те ще бъдат вдигнати с 10 на сто.

В сектор "Отбраната и сигурност" те ще бъдат вдигнати по новата формула, приета от Народното събрание през април. Според нея база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност ще е средната заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. Очаква се, най-ниските нива на заплащане в системата да не падат по 2300 лв . това ще струва на данъкоплатците допълнително 2.1 млрд. лв.

Допълнителни 50 млн. лв. са предвидени за делегираните от държавата дейности в областта на културата, които се финансират чрез бюджетите на общините.

Министерството на финансите е предвидило в разчетите си и разходи, свързани с присъединяването на България към европейския валутен съюз. Тя се основава на допускане, че България ще въведе еврото през 2025 г. Заделени са по 222 млн. лв. годишно за период от 5 г., в които страната ще трябва да участва в Европейския мехавизъм за стабилност - орган, който подкрепя държави с проблеми във финансирането.

Други 17 млн. лв. са предвидени за адаптирането на информационните системи за работа с еврото, както и провеждането на Комуникационна стратегия за информация и публичност на процеса.