Приходите на софтуерните компании в България са нараснали 5 пъти за 8 години
Над 2 хил. нови работни места, огромен ръст на броя нови компании, голям износ, ръст в приходите над очаквания. Такава се очертава 2024 г. за софтуерните фирми, обединени в Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
По традиция в края на годината организацията представя данни за състоянието на сектора.
Растем повече от очакваното, но не е така за всички
Представители на организацията отчетоха, че ръстът в приходите през 2023 г. и прогнозно през 2024 г. ще е по-голям от очаквания, но това не са резултатите на всички. Има компании, чиито приходи се увеличават по-скромно, а при други има дори спад.
Данните са от 6015 фирми, като над 450 са новите в бранша, появили се през 2023 г. През изтеклата година са отворени над 2700 работни места в тях, а прогнозата за 2024 г. е служителите да нараснат с над 2 хил. Общо над 60 хил. души са заети в бранша, което означава, че те имат дял 1.9% от всички работещи в страната.
Браншът е водещ по ИТ инвестиции и развойна дейност, а един зает в сектора средно плаща над 3 пъти повече данъци и осигуровки от средностатистическия работещ в България, посочи Георги Янчев, член на управителния съвет на БАСКОМ. За 2024 г. се очаква платените данъци от бранша да са общо над 2.7 млрд. лв. Отделно секторът формира и голямо потребление.
Прогнозата за приходите в сектора през 2024 г. е те да нараснат с 12.4%, с което общата сума ще нарасне до 10 млрд. лв. Тази сума означава пет пъти увеличение в рамките на 8 години.
При някои от компаниите ръстът на приходите е доста по-голям, като варира между 20% и 40%, но за сметка на това при други приходите са без промяна или дори спадат, показват данните.
По данни на бранша в него са представени компании със собственици от 34 държави и съответно основно приходите идват от износ - над 85%. Експортът, формиран от този бранш, пък заема 28% дял от целия експорт. С данните от незавършилата още 2024 г. се очаква износът да нарасне до 8.5 млрд. лв.
През тази година приходите в сектора се очаква да формират 4.9% от БВП на страната като се има предвид, че и икономиката расте съществено, отбеляза Янчев. В същото време софтуерната индустрия расте двойно за 7 години спрямо ръста на икономиката.
Вече всички фирми използват изкуствен интелект в работата си, след като анкета през 2023 г. сред тях е показала, че някои не виждат смисъл от използването му. Някои от компаниите вече ползват, а други планират това. Планиращите това през 2023 г. са били над 23%, а сега делът им е малко над 4%. "Тоест изкуственият интелект е внедрен в процесите на 95-96% от индустрията", коментира Янчев.
Каузата ни е по-голяма от София
Няколко от организациите, обединяващи бизнеса на високите технологии, работят за развитието на образование, което ще осигури кадри в сектора в близко бъдеще. Вече действат софтуерни училища в няколко града - София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна, а две са в напреднала фаза на подготовка - във Враца и Смолян.
"За нас каузата е по-голяма от София", обяви Доброслав Димитров, доскорошен председател на организацията, а сега член на консултативния й съвет.
Той напомни, че компаниите със собствени средства обикалят България и създават различни инициативи, освен училищата, за да популяризират работата в сектора и да създават общности от ученици, които ще бъдат заинтригувани.
Технологични компании вече сочат България като несигурно място за инвеститорите
Димитров обясни, че технологичните училища не се явяват алтернатива на математическите гимназии и че завършилите технологично училище не е задължително непременно да станат програмисти, тъй като в софтуерните компании има и редица други дейности. За всички тях обаче са нужни специфични умения.
Той посочи, че в двете подготвяни училища се работи с два университета, които да поемат после техните кадри по съответните специалности - Софийския университет и Техническия университет, с Министерството на образованието, с местните власти.
Даде пример, че недостигът на различни специалисти в България е такъв, че дори в самата АЕЦ "Козлодуй" има хора, които са в пенсионна възраст, но не ги пускат да си тръгнат, защото няма кой да ги замести.
Посочи, че на бранша му се иска да има в различни части на страната поне още 10 технологични училища, работещи на принципа на кампусите, което се е оказало успешен модел за формирането на малки технологични общности на съответните места.
Напомни, че в днешно време и един завод не може да се открие, без да има налични подготвени кадри да работят в него, а пускането на изкуствения интелект за масова употреба на практика е направило всеки, който го ползва, малко или много програмист.
Посочи, че търсенето на таланти е на първо място сред важните неща за бизнеса - преди капиталите, средата за правене на бизнес и спазването на върховенството на закона.
Европа се готви да се събуди технологично
Българският еврокомисар Екатерина Захариева, която бе гост на събитието, обяви, че Еврокомисията планира да увеличи от 15 на 30 млн. евро парите във фонда за иновации от 2025 г. Цитира данни, според които българските компании вече са получили от него 12 млн. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции чрез Европейския съвет за иновации.
Тя обяви, че се готви инициатива под надслова "Избери Европа", с която ЕС цели да привлича таланти, които да изберат да живеят и работят в общността, а не да отиват в САЩ или Азия, каквото се случва често по данните на софтуерния бранш.
Допусна, че в следващия програмен период ще има повече пари за стартиращи иновации и предприятия и за фундаментална наука. "Но без да обучаваме и задържаме таланта в Европа, без да привличаме талантливи хора от останалата част на света, ние няма да подобрим нашата конкурентоспособност", подчерта Захариева.
Напомни, че част от проблема е и този, че все още в различните държави в ЕС има различни регулации и правила в различни сфери и не е все едно дали работиш в една или друга страна.
"Моята цел е да изградим единния пазар, да се довърши единният съюз за научните изследвания и иновациите", посочи еврокомисарят, в чийто ресор са високите технологии. Основната цел на Европейския акт за изследвания е тъкмо това да има свободно движение на наука, иновации и таланти, както и премахване на пречките, които съществуват това да се случва в Европа. Няма да е лесно, ще трябва да работим много сериозно с държавите членки, но поне може да създадем единни минимални стандарти, които страните, научните организации, университетите, компаниите да прилагат, тогава ще има много по-видим ефект, посочи Захариева.
Тя обяви и че се готви единно европейско решение за процедурите по издаването на т.нар. синя карта, което е голям препъникамък за ИТ сектора в България, тъй като процедурите отнемат твърде много време. Плановете бяха до 2030 г. да има още 20 млн. ИТ инженери, но трендът е да успеем да стигнем до 10 млн. лв., тоест дори половината не можем да изпълним, посочи Захариева.
Заключи, че целта на ЕК е ЕС да стане атрактивно място за привличане на талантливи млади хора, иноваторите да живеят и да работят в ЕС. Отбеляза, че дори и сега Европа е добро място за живеене и към него се стремят хора от различни части на света заради добрата социална система, здравеопазване и условия за живот.