Няколко етажа, щанд до щанд, огромен избор от красиви и качествени стоки - дрехи, чанти, шапки, бижута, играчки... Така изглеждаше в силните си години изложението "Произведено в България", чийто домакин бе НДК. Брандът "Изберете българското", заявен като търговска марка още през 1997 г., също вече е в историята. Редица от стоките често нямаше къде да намерят извън изложението. Производителите бяха от различни части на страната, много от тях работеха и за износ, онлайн търговията все още беше непозната.

Всичко това бе заменено от спорадични, малки изложения, които намираха все по-малки и задушни локации - различни части в ниските нива на НДК, части от зала "Универсиада" и др. Все повече сред изложителите се появяваха и стоки, които ако изобщо са произведени в България, не са с онова качество, което се очаква и което е алтернативата на евтиния внос. Изчезването на тези изложения в предишния им вид хем е обяснимо, хем е проблем за потребителите, търсещи местни качествени стоки, хем за самите производители - във времената на бързата мода и струващите стотинки стоки от внос.

Липсата на тези изложения вероятно усещат всички, които ги помнят и които са ги използвали, за да купят подаръци за предстоящите празници и качествени основно дрехи, шапки, чанти вместо да ги търсят поединично. Освен че и повечето производители не са от София и нямаха фирмени магазини.

Изложенията липсват и на самите участници в тях, които са загубили този достъп с най-големия пазар в страната. Задоволяват се с клиентелата в собствения си град и участват във всички регионални изложения из цялата страна, които се организират.

През първите години на тези изложения - 1994-2004, ентусиазмът беше голям, хората създаваха фирми, фабрики. Доколкото нямаха магазини и търговска дейност, изложенията в НДК бяха удобни и резултатни, коментира пред "Дневник" Йорданка Чавдарова, която е била ангажирана с тези изложения. Сега организира такова по-малък формат - "Златен лъв" в зала "Универсиада".

Част от фирмите отпадат по естествен път - не успяват да оцелеят. Паралелно с тези естествени пазарни процеси започват и други - в България постепенно навлизат моловете, които предлагат нов, модерен начин на пазаруване в съчетание със забавление. Навлизат модерни дрехи на международни брандове, което естествено привлича новото поколение потребители. То не харесва класиките, които му изглеждат демоде.

На пазара навлизат и евтините китайски конкуренти в най-ниския ценови сегмент.

Така около 2008-2010 г. започна спадът и намаляването на броя на участниците в изложението, а това е непосредствено и след кризата от 2007 г. Силно намаля и покупателната способност на населението, коментира Чавдарова.

Наблюденията й сочат, че ситуацията при изложенията следва общата конюнктура в икономиката. "Все пак има фирми, които продължиха и все още се включват в подобни прояви за директна среща с клиентите", допълва тя.

Разбира се, не всички свиват дейност или изпадат от пазари. Някои от фирмите са построили фабрики междувременно, излезли са на международния пазар, направили са свои магазини. Така са се развили по груба оценка на организаторите около една четвърт от фирмите.

Други са избрали да работят в администрацията, да емигрират, да пробват нещо различно. Активните собственици на тези производства отпреди години са напът да бъдат заменени от наследниците си. Но това не е естествен процес, просто защото част от младите не желаят да се занимават с това, нито имат същия ентусиазъм да ходят от изложение на изложение.

Сега участниците в такива изложения са малко на брой, а сред тях се промъкват и търговци, предлагащи не точно произведено в България и не точно качествено, показват наблюденията не само на потребители, но и на коректните производители. Ядрото си остават някогашни участници - били част от изложенията в продължение на над 20 г., които все още работят с качествени материали и които вече имат натрупана сериозна изложбена култура.

Нова атака към изложенията е развилата се онлайн търговия, която е удобна форма за потребление и дава достъп до международни брандове.

Според Чавдарова дял в умирането на изложението в НДК имат и поредица публикации тогава, че търговията няма място в двореца на културата. Част от пъзела със сигурност е и това, че организаторите на някогашното изложение се разделят във вижданията си за него и в пътищата си.

Разказва, че в малката му фирма - 4-5 човека, двама от които семейство, която продава по-голямата част от продукцията си сама, си имат приказка, че ако през ноември и декември няма прояви в София, следващата година ще е гладна.

Липсват им контактите с хора и оборотът от тези формати. Резултатът от това е планирано свиване на производството. Казва, че и без това има свиване на пазара. През последните години оборотът на бизнеса се запазва, но реално е от по-малко продажби заради повишаващите се цени.

Фирмата за спортен стил дрехи от Хасково "Ричтекс" има епизодични участия в славните години на изложението, когато е млада е неопитна. След това обаче, когато производството си стъпва на краката, участието на такива изложения има вече 20-годишна история. Все повече потребители научават за тази фирма и я търсят на изложенията. "Хората ни познават вече и в София, и в другите градове. Научиха какво произвеждаме", обяснява Рейхан Шакир.

По традиция вече ходи и в Банско по време на джаз фестивала. "Там има много голяма посещаемост на хора от различни държави".

Според Илиян Шойлеков от Ловеч, който произвежда и продава мъжка мода, българските производители са напъхани в ъгъла и се дава предимство на вносителите. Дори смята, че това е целенасочено. Няма как да си обясни с друго пасивността на държавата. Той също участва на всякакви изложения в страната, но и на тях, според него се вижда, че местният бизнес не е конкурентен.

Смята, че от тези места купуват потребители, които целенасочено търсят българска качествена стока и оценяват, когато видят на щанда такава.

Фирмата на Шакир е семейна и малка. От самото начало е решено да продава само в България. Аргументът е, че това ограничение помага нещата да се правят както допада на собствениците и да са хубави и качествени. Смятат, че са успели да постигнат това като отговарят на търсенето на добрите материи, основно памучни, които са с добро качество.

Друг ключ към сърцето на потребителите тя намира в изчистения дизайн, без излишни щампи, което позволява дрехите да се носят в различни ситуации.

Въпреки че има онлайн магазин, на живо продава повече. Прекият контакт с клиента създава отношения с него. "Искаме да направим така, че хората, когато излязат да си купят нещо, да си похарчат парите с желание. Ние искаме да имаме редовни клиенти. Обичаме да обясняваме за материите, за това, че купеното от нас оставя пари в българската икономика, да благодарим, че е избран нашият продукт", изрежда Шакир. Видяла е с очите си, че хората се впечатляват от тези неща. "Благодарение на това успяваме да оцелеем, а не че сме имали някакви огромни поръчки", заключава тя.

Тъй като в България вече е изключително трудно да се купят качествени материали, фирмата поръчва на утвърден производител от Турция, който доставя и за мултинационални брандове. Това позволява дрехите да се "държат" добре във времето.

Качеството обаче може да бъде и... проблем. Поне така излиза, ако хората не купуват пак и пак, защото купеното вече просто не се поврежда. Джулиев казва, че продажбите са свити и оборотът през последните години стои на едно ниво просто защото има инфлация. На аргумента, че на практика продава стока от първа необходимост, той обяснява, че хората си ползват купеното, защото е здраво, макар че принципно въпреки това бельото би трябвало да се ползва колкото една и съща четка за зъби - около 3 месеца.

Този проблем се задълбочава от това, че фирмата не прави нови разработки, поддържа един и същи модели, които харесват връстниците на основателя - около 60-те години. В тях обаче се влага основно памук. До неотдавна са правени и вълнени продукти - в тежка конкуренция с производители, които ползват полиамидни материи, представяни като студена вълна. Според него при пипане всеки потребител може да разбере, че макар и приятен, допирът не е до истинска вълна. Затова и смята за некоректно такова означаване. Доскоро е можел да си доставя внасяни от Италия остатъчни парчета на големи производители, но вече ги няма, а освен това те са позволявали ограничени серии, които не може да бъдат повторени.

За производителя на мъжка мода Шойлеков няма проблем с намирането на качествени платове в България. Използването на такива според него е причината бизнесът му да оцелява, защото хората се насочват вече към по-качествени неща след уклона към бърза мода. "Може да са малко по-скъпи, но това е защото всичко е 100% законно", обяснява той.

Хората купуват, защото знаят, че може да е по-скъпо, но в експлоатация е в пъти повече от евтините варианти, разказва Шойлеков.

И Шакир, и той продават и онлайн, за да може потребителите да има къде да ги намерят след като са попаднали на тях на някое изложение. Шойлеков посочва, че по принцип покупка на дрехи онлайн е рискова откъм цвят, размер и модел, но посочва, че неговото производство спазва размерите и ако човек не е променил фигурата си, може да разчита на размерите.

Бизнесите, с чиито представители "Дневник" разговаря, са единодушни, че нямат против конкуренцията на вносни стоки, но не и нелоялната. От една страна тя идва по линия на китайските стоки, заливащи целия свят, от друга от нелоялни практики - търговци представят за произведени в България стоки, които са всъщност евтин внос. Всички те са много по-евтини като разход, а освен това влошават имиджа на останалите, защото подхранват недоверието на потребителите към всички.

Естествено, че това много ни се отразява, казва и Шакир. Защото основното нещо, което търси потребителят, е цената. За това тя съди и от собствен опит като пазарува материали. Немалко й тежи и измамата с представянето на небългарски за местни стоки. Затова и темата засяга винаги с клиентите на щанда, на които обяснява, че семейството й е производителят. Според нея, ако хората се поинтересуват и поровят да видят стои ли нещо зад фирмата, изписана на етикета, ще разберат истината.

Шойлеков отбелязва, че колкото и малоформатни да са станали изложенията, то участниците в тях трябва да се филтрират по критерия дали наистина са български производители. И неговите наблюдения са, че от години се промъкват стоки, непроизведени в България, някои маскирани като ишлеме. Посочва, че това е конкуренция, която такива като него няма как да спечелят. "Нямам против да има конкуренция, но да е лоялна. Не да се вкарват ризи и блузи за по 3, 4 или 5 лева. И мито дали са платили, и ние да се съревноваваме с тях", обяснява той. Шакир също смята, че трябва да има филтър по такива изложения.

Джулиев също вижда сериозен проблем в активността на агресивните платформи като "Шейн" и "Тему". Те продават дори връхни дрехи за по 4-5 лв., които освен това може да бъдат върнати безплатно. Според българския производител в това няма икономическа логика.

На този етап малки фирми като тази на семейството на Шакир успяват да се държат над водата, защото произвеждат "хубави неща на добри цени". Резултатът не е като да направиш "едни добри пари", защото, както казва тя, производството е бездънна яма - изисква непрекъснато вложения. Също така с навлизането на изкуствения интелект технологиите напредват бързо и такива бизнеси не могат да се движат със същата скорост.

Занимаваме се само с това цялото семейство, шефът работи 18 часа и всеки прави всичко, обяснява тя. Вършат си работата сами, защото няма да издържат, ако трябва да дават заплати на счетоводител, търговец, за маркетинг, за технолог в производството. "Трима човека вършим работа за шестима".

Джулиев, макар и през смях, казва, че перспектива няма. Първо, не прави разработки на нови модели, защото така или иначе младите не са му таргет, по собствените му думи. По-голямата от двете му дъщери, завършила и развиваща се във Великобритания, в прав текст му е казала, че не би се занимавала с бизнеса. От детството помни лишенията и усилията, които е струвало то на семейството и смята, че те не са се отплатили. Като аргумент използвала и глобалната статистика, че 90% от фирмите са с цикъл на съществуване от 25-30 години.

Шойлеков казва, че е много е трудно да се конкурираш с държава с милиардно население, а също и с големите брандове, при които заради големите обеми, с които се работи, "разценката е различна". Отчита известно влияние тук и на синдрома балканска мачовщина, според критериите на която, не е твърде приемливо един мъж да е твърде елегантно облечен.