Продължаващата четвърта година несигурност, гарнирана с геополитически сътресения и икономически проблеми при основните търговски партньори, влошават все повече нагласите на българските фирми да правят планове и да инвестират. Това показват данните от провежданата за 20-а година поред анкета, която Българската стопанска камара (БСК) провежда сред членовете си. Тази година в нея са участвали 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Бизнесът търпи негативи от ситуацията, в която няма не стабилно, а никакво редовно правителство; от заложения задължителен ръст на минималната заплата, водещ за немалко фирми в ръст на всички заплати; от липсата на сигурност дали страната ще приеме еврото и разходите за превалутиране ще отпаднат. Всичко това се наслагва върху тегнещите от години проблеми, свързани с регулациите и необмислени законови промени. В такава ситуация се оказва, че планове се правят за къс хоризонт, намеренията за инвестиции са сериозно орязани, а обемът на дългосрочно забавените плащания расте.

Бизнесът винаги е протестирал срещу административното определяне на размера на минималната заплата. Възраженията му се изостриха след като при кабинета "Петков" тя бе обвързана със средната за страната. Сега, когато инфлацията се е успокоила, но средната заплата продължава да расте при сериозната битка за работници, бизнесът е по-притеснен отвсякога.

Разходите за труд варират в отделните сектори, но обвързаният ръст на минималната месечна заплата със средната, натоварва абсолютно всички бизнеси, коментира пред "Дневник" Добри Митрев, председател на БСК. По план през 2025 г. минималното възнаграждение скача с малко над 15%, които се равняват на 144 лв.

В битката за набавяне на работници, фирмите са принудени да увеличават парите не само на тези, които са на минимума, а на всички, за да бъдат адекватни на пазара на труда. "Заради някакво административно решение. Не защото предприятието си е повишило производителността на труда, увеличили са се продажбите, излязло е на нови пазари или е спаднала цената на самата продукция. Те са принудени това нещо да го направят", допълва Митрев.

Така необоснованият от финансовите резултати ръст на заплатите изземва ресурса за други дейности, които фирмите са планирали - за инвестиции в обновления, в нови машини, технологии и др.

Според анкетата на камарата все пак 38% от фирмите планират инвестиции през 2025 г. Според анализа на данните обаче те няма да са в този размер, в който биха били, ако не се налага повишение на разходите по линия на заплатите и др. подобни.

Освен че разходите за труд изземват от тези за инвестиции, част от тях се пренасят и върху крайната цена на продукцията. Това планират да направят 33% от фирмите.

БСК е национално представителна организация на работодателите, участва в 18 национални консултативни съвети, сред които Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния съвет за насърчаване на заетостта, Националния съвет по условия на труд, Националния икономически съвет, Националния съвет по наука и иновации, Консултативния съвет за насърчаване на малките и средни предприятия. Камарата е представена също в надзорните и управителни органи на НОИ, здравната каса, Фонда "Гарантиране на вземанията на работниците", т.нар. Сребърен фонд и др. Членуващите в БСК браншови организации са страна по всички действащи секторни колективни трудови договори и споразумения. Структурата на БСК включва повече от 120 браншови организации.

Въпреки че вече няколко години България се явява на предсрочни избори, едва през тази бизнесът сочи като основен проблем липсата на политическа стабилност. Това показва традиционното допитване на Българската стопанска камара до членовете й, а резултатите от него отразяват мнението на близо 750 фирми с различен размер.

Липсата на редовно правителство, което да поеме отговорност за провеждането на реформи, подплатено с липсата на кадри и задължението да се вдигат заплатите, орязва плановете на бизнеса за развитие и инвестиции.

Заради политическия хаос, в който затъна страната, бизнесът е изправен и пред предизвикателството да не знае за колко време напред да си прави планове и което е по-лошо - какво да съдържат тези планове. В такива периоди от една страна е налице това, че не се приемат важни закони или промени в тях, от друга рискът да бъдат приети популистки и вредни за бизнеса изменения е голям.

Това прави средата крайно непредвидима. И ако тя е трудна за местния бизнес, който е свикнал да оцелява при различни предизвикателства, то за чуждестранния бизнес е такава, която го отблъсква. Така нито чуждите фирми, които вече са представени в страната, имат особен апетит за вложения, нито тези, които не са стъпили на местния пазар, изобщо ще планират това засега.

При планирането бизнесът предполага в какъв период инвестицията му би се възвърнала, но когато средата е нестабилна, такова изчисление е трудно да бъде направено. Причината е, че не е известно дали средата ще позволи прогнозата да се сбъдне.

На плановете пречат и непредвидени разходи идващи по линия на изненадващи промени. Пример за такава, ако се приеме, е предлаганият в закона за бюджета данък върху добивът на подземни богатства.

Състоянието на правораздавателната система, което изглежда, че само се влошава, е другата причина за плахост у инвеститорите, която също влияе негативно на решенията на бизнеса вече от години.

Не на последно място бизнесът е обезсърчен заради влошаващото се състояние на инфраструктурата и липсата на нейното развитие, което на практика е блокирано от началото на политическата криза. Основни пътни артерии затормозяват преноса на стоки, защото или са с малък капацитет, или в лошо състояние, или са в точещ се ремонт, който препятства както влизането, така и излизането от района.

Несигурността, съдейки по данните, влошава и състоянието на плащанията между фирмите. През годината обемът на просрочените несъбрани вземания леко се свива, но за сметка на това се увеличава този на просрочените за по-дълъг период. Само в сравнение с 2023 г. просрочените над 1 г. задължения растат до дял до 27% при 14% през предходната година.

Наслагването на толкова много фактори кара фирмите да разполагат плановете си във възможно най-къс хоризонт.

Пълното приемане на България в Шенген е важно не само за бързото и облекчено придвижване на гражданите, но особено за бизнесите, зависещи от превоз на товари, които търпят загуби и оскъпяване на продукцията заради чакане по границите. В същото време това е поредният пример, в който бизнесът е доволен, че един проблем ще бъде решен макар и не от националното правителството, а от общоевропейско решение.

Напът е и друг голям проблем за българския бизнес да намери сходно решение. Той е свързан с въвеждането на единен регламент в ЕС за издаването на т. нар. синя карта, чрез която на работници извън общността се позволява да работят легално на нейна територия.

Въпреки въведените преди около година известни облекчения на процедурата в България това си остава голям проблем за фирмите, които имат свободни позиции, защото самата административна процедура е твърде бавна, за да отговори на нужните на фирмите. От ИТ сектора дори дават примери, че може да се получи така, че докато пристигне одобреният от тях служител, да се окаже, че вече няма нужда от точна такъв кадър.

С огромно нетърпение фирмите очакват и приемането на България в еврозоната, което също е заложник в най-голяма степен на наличието на редовен кабинет. Дори когато България изпълни условието за равнището на инфлацията, което се очаква да стане през януари, ако няма редовно, стабилно управление, то едва ли може да разчита на покана. В допълнение по оценки на много експерти по темата, може да се окаже, че България отново е пропуснала да прекрачи през отворената врата.

Бизнесът търпи големи загуби заради обмена на валута. Това обяснява и защо непрекъснато расте процентът на онези, които смятат за важно приемането на еврото - 61% от фирмите при 47% през 2021 г.

Въпреки несигурността и вътре в страната, и отвън бизнесите правят планове. Над 50% от тях залагат на увеличено производство, а почти половината ще търсят нови пазари. Общо 38% смятат да инвестират в нови мощности или нови технологии.

Заради това, че цените на енергията продължават да са високи и при липсата на сигурност дали ще продължат да бъдат компенсирани за това от бюджета, 36% от бизнесите имат намерение да инвестират в повишаване на енергийната си ефективност.

За целта една трета от тях ще подновят използваните технологии, е една четвърт ще заложат на изграждане на енергийни източници за собствени нужди.

Общо 79% при 67% през 2023 г. ще инвестират в обучение на персонала като преобладаващо интересът е насочен към развиването на специфични умения за конкретното работно място - 59%, както и към умения в областта на оптимизацията на производствените процеси - 35%. Общо 22 % ще наблегнат на обучение по информационни технологии.

Влошаващите условия за правене на бизнес през тази и очаквано следващата година идват в допълнение на проблемите, тежащи на фирмите от години като бюрокрацията, регулаторната тежест, често променящата се нормативна уредба.