Въпреки че дългогодишният лидер на БСП Корнелия Нинова вече не е на поста, тя има достойни заместници в раздухването на икономически въпроси, докато стигнат до политически драми. Не че едното не зависи от другото, но въпросът е, че едно е да има икономическа логика в промяната на дадена цена, друго е да се настоява за непазарното й натискане надолу, за да угодиш на електората. В тази роля вече влезе лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски, който заяви, че ще внесе проект за запазване на данъчните преференции за насъщния.

Традиционно високата консумация на хляб в България също прави темата чувствителна, най-вече, разбира се, за хората, които консумират масовия тип хляб и той представлява сериозна част от дневното им меню. За същата група остава и обичайната констатация, че след Нова година просто всичко поскъпва.

В България поради липсата и на всеобхватна статистика по темата за момента липсва информация колко видове хляб се предлагат на пазара. Единственото общо между тях е, че се облагат данъчно по един и същ начин, че в техните разходи трябва да бъдат включени освен консумативите - брашно, вода, ток, наем на помещението, разходи за оборудване и др., но и заплатите на персонала.

С изтичането на 2024 г. изтече и действието на държавния бюджет за годината. За новата такъв не е приет, нито предхождащите го промени в данъчните закони. Това е и причината да не си е прокарала път и в започналата година лобистката поправка, с която ставката на ДДС бе свалена до 0 за брашното и хляба. Затова и очаквано и напълно логично е от началото на годината производителите на хляб да плащат за брашното 20%, а не 0% ДДС, и съответно да продават продукцията с този данък.

Потребители може и да са очаквали при такъв сценарий хлябът да поскъпне само със ставката на данъка, но вече се вижда, че това не е така. По данни, цитирани от БТА, за различни части на страната поскъпването варира между 15 и 22%. Пред агенцията Димитрина Иванова, директор на завода в Белослав, който е един от най-големите производители в региона, коментира, че реално всички производители се стараят да задържат цените, за да не спадне потреблението, но по-сериозните надценки идват от търговците.

А освен това цените, на които в момента продават производителите, не отразяват повишенията на ток, газ, брашно. Както е известно, газът поскъпна с малко под 10% от началото на януари, а токът за бизнеса продължава да държи висока стойност.

Цената на газа в рамките на последната година варира доста, като има периоди на доста по-ниски от сегашните нива.

Токът на енергийната борса е поскъпнал значително за последната година, като в началото на януари преди година струва 173 лв. средно без ДДС, а тази година вече е средно 223 лв. без ДДС. Същевременно до края на 2024 г. действаха държавни помощи за цената на тока, които от средата на годината по решение на служебния кабинет дори се повишиха от предишните си стойности. Така от юли до края на декември бяха компенсирани всички разходи на бизнеса при цена на тока над 180 лв. за мегаватчас. От януари обаче тази помощ не действа, тъй като нито има такъв текст в закон, нито правителството е приело план за компенсации засега.

В допълнение от началото на годината действа по-висок размер на минималната заплата от 1077 лв. вместо 933 лв. Много бизнеси признават, че това ги принуждава да вдигат заплатите на всички, а не само на тези на минимална. Повишението води след себе си и повече разходи за осигуровки.

През последните няколко години подобно и на останалите производители и тези на хляб бяха под натиска на високите енергийни цени, както и на пазара на недостигащи кадри - още повече такива, които да да притежават известни умения, а и да са готови да работят от ранни зори. Това е и причината натискът за заплати да се засилва непрекъснато.

Статистиката от години отчита спад в потреблението на хляб и сродните му продукти, което се вижда и от данните. Те обаче са общо за страната, дават се по тримесечия и години, а и в случая трябва да се има предвид, че думата "хляб" е обобщение, което изобщо не очертава пълната картина. Причината е, че с днешна дата тенденциите в съвременно хранене са за по-ниска консумация на тези продукти. Като здравословна алтернатива все повече хора избират продукти, които не се състоят от базово бяло брашно и суха мая, съдържат семена, произвеждат се от висококачествени суровини, внасяни от чужбина от самите производители, и т.н. Всичко това не обхваща картината, която очертават производителите на масов хляб.

Противно на налаганото схващане, най-вече от ресторантьорите, че ставката на ДДС се плаща едва ли не от тях, данъкът е косвен, тоест плаща се от потребителите. Също както и акцизът, налаган на стоки като горива, цигари и алкохол. Освен това и тъкмо този данък е основен източник на приходи за бюджета, който страда от хроничен недостиг да отговори едновременно на амбициите на политиците да ухажват избирателите си и да е разумен. Това е и причината допреди пандемията, с малки изключения, политиците да не са допускали вариации в ставката на данъка - първо, защото така ще намалеят приходите и което е по-важно - намаляването на ставката за един бранш води до искания от всички останали и готови политици да се застъпят за това.