На първото си заседание бюджетната комисия единодушно подкрепи проекта на правителството, с който на практика се предлага удължаване действието на бюджета за 2024 г. до приемането на закона за текущата година. Той определя събирането на приходи и формирането на разходи, след като в редица сфери плащането е по-малко от очакваното, а в други дори е трудно да се прецени какви плащания да се правят.

Междувременно бяха отхвърлени проекти за удължаване действието на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното и за намалена ставка върху лекарствата, плащани от здравната каса. Проектите на кабинета за промени в данъчните закони, както и тези за държавния бюджет и бюджетите на здравната каса и общественото осигуряване, бяха извадени от дневния ред на заседанието. Заседанието не мина без напрежение и заявки от няколко политически сили, че ще направят всичко, ако са в управлението.

Заради очакването, че е много вероятно да няма редовно правителство, а България отново да иде на избори няколко политически сили раздадоха обещания, ако участват в управлението. Най-конкретно това прозвуча от името на ДПС на Делян Пеевски.

Депутатът Йордан Цонев, който дълги години оглавяваше бюджетната комисия, предложи, ако партията бъде включена в бъдещото управление, да предложи намалените ставки на ДДС за хляба, брашното и ресторантите да бъдат запазен, като предложи кака да бъдат компенсирани приходите, от които ще продължи да се лишава бюджетът. Не посочи какви са тези мерки, но ги обеща, ако "ДПС - Ново начало" е в управлението. Малко преди това предложи в дневния ред на заседанието да бъде включен и проектът, който вече е внесен в деловодството, но никой от колегите му не бе успял да прочете, с който се предлага мораториум върху повишението цената на тока за бита. От началото на годината тя бе повишена с около 9%. Предложението не бе прието след аргумента, изразен гласно от "Възраждане", че никой не е успял да се запознае с проекта.

Не получиха подкрепа и два проекта на БСП, с които се предлагаше и през 2025 г. ставката на ДДС за хляба и брашното да остане 0. Министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че това ще струва на бюджета 94 млн. лв. несъбрани приходи, а във ведомството нямат наблюдението, че като данъкът е 0, се изсветляват бизнеси. Допълни, че заради т. нар. обратно начисляване на ДДС при зърното се получава така, че и доставката му се облага с 0% ДДС, макар да се води със стандартната ставка.

Остана без подкрепа тезата на Цончо Ганев от "Възраждане", че става дума да се помогне на хората, които купуват най-евтиния вариант, не на тези, които си купуват "слайсове кето хляб" (кето хлябът не съдържа брашно - бел. авт.).

От името на ГЕРБ Теменужка Петкова призова всички за разум и обяви, че партията й прави всичко възможно България час по-скоро да има стабилно правителство и закон за бюджета. Обяви, че ако има редовно правителство, каквото иска да оглави лидерът на партията, "ще има и закон, и облекчения (за тока - бел. авт.) за бизнеса, всичко, което е необходимо ще бъде направено, обяви тя. С уточнението, че въпросното правителство трябва да е с ясен политически профил, за да носи политическа отговорност. "В противен случай няма да стане", обяви тя.

Асен Василев, който вече няколко пъти бе министър на финансите и има опит със съставянето на бюджети по никое време обяви, че докладът на комисията от днешното заседание още в сряда ще бъде готов и ще предложи да се гледа тази седмица в пленарната зала. "Всеки ден забавяне носи щета за приходната част на бюджета и удължава правната несигурност", посочи той. Напомни, че удължаването на действието на стария бюджет винаги е кръпка и ако се стигне отново до избори, нов бюджет може да има през август, както стана и през 2023 г.

Изреди хаосът в плащанията, произтичащ от това, че в 2025 г. държавата влезе без приет бюджет - данъчни облекчения за деца, ваучери за храна, заплати в публичната сфера, помощи при раждане и отглеждане на дете през втората година и т. н. Посочи и че този предвидим хаос е можело да се избегне, ако приетият днес проект е бил внесен заедно с оспорвания проектозакон за държавния бюджет в средата на декември, а не на 31 декември.

От името на "Продължаваме промяната - Демократична България" даде заявка, че ако се налага, ще се работи извънредно, включително в събота и неделя, за да бъдат приети нужните текстове.

Още в началото на заседанието депутатите решиха да отпаднат от дневния ред проектите за държавен бюджет, както и тези на здравната каса и общественото осигуряване.

Министърът на финансите, без да може да каже нещо ново, бе изслушана за втори път, след като това се случи през декември. Проектът за бюджет за 2025 г. отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните няколко години в условията на политическа нестабилност, обяви Петкова. "Служебното правителство пое отговорност и състави проект на бюджет за 2025 г. при спазване на изискванията на Закона за публичните финанси. Въпреки че по прогнозни оценки разходите значително превишават приходите", напомни тя.

По думите на финансовия министър това не е нито бюджет на отчаянието, на измислени или натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство без повишаване на основните данъци да бъде постигнат дефицит в рамките на 3 на сто от БВП.

Обяви, че се налага преразглеждане на Националния план за възстановяване и устойчивост, тъй като страната ни рискува да не получи плащания по него.

Сгрешена е цялостната философия на плана, заложени са тежки реформи, които не могат да бъдат изпълнени. Другите членки са включили тежките реформи най-накрая, обясни тя.

Тя използва случая да обясни някои свои тези, след като получи множество критики от различни страни по предлагания от нея проектозакон за държавния бюджет и мерките, които предлага, за да се осигурят приходи срещу раздутите след решения на парламента разходи предимно за заплати.

Предложението си за еднократна данъчна амнистия защити с подобна практика с добър резултат в изредени от нея над 10 държави и в Европа, и в други части на света. Уточни, че става дума за еднократна мярка, в резултата на която е изчислено, че могат да се съберат 5 млрд. лв. несъбрани до момента приходи и изсветляване на приходи и доходи, които след прилагането на мярката ще останат на светло. По данни на министерството делът на сивата икономика е 32% от БВП и е най-висок в ЕС. Това се равнява на около 65 млрд. лв. за 2025 г.

Министърът смята, че бизнесът е допълнително затруднен да плати стари задължения заради високата наказателна лихва от около 13.4% към момента - размер, който е бил приет в друго време.

Обяви, че Законът за публичните финанси реално не урежда статута на удължителните закони, затова е предложен като концепция този проект на кабинета, в който е поставен акцент върху плащанията на заплати и пенсии.