Ефектът от пълното интегриране на България в Шенген върху пазара на труда не е бил оценен в аванс, а проблемите по наемане на работници зад граница се изострят. Наред с известната вече липса на капацитет на Министерството на външните работи във визовите отдели все още остават нерешени редица въпроси - от дължината на цялата процедура, през дублирането на изисквания от различни институции до отварянето на банкови сметки.

Това се разбра от участниците в кръгла маса, посветена на проблемите в туризма след влизането в Шенген, организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).

Липсата на координация, дублиране на и без това отнемащи време процедури, различни изисквания в държавните структури по места са сред най-често посочваните проблеми от страна на бизнеса.

Изначален проблем, сочен от години, е този, че отнема няколко месеца - около 3 в най-добрия случай, одобрените работници да получат виза и да дойдат в страната. "Около 80 - 100 души годишно внасяме. Почнал съм ноември 2024 г., ще дойдат най-рано април-май 2025 г., и то не всички. В целия процес започват да се отказват", разказа Георги Хаджиев, хотелиер и представител на агенция за наемане на работници. По негови данни поне 30% от одобрените кандидати се отказват, защото е прекалено дълъг и тромав целият процес, и се пренасочват към по-близки за тях държави.

Даде пример, че документите на 80 души са общо 1000 страници и според него и самите служители от отделните институции, през които тези документи минават, на могат да се справят бързо с тях. "И то само за един хотел. Ако трябва да влязат в България 15-20 хил. чужденци, представям си...", коментира той.

По данни на хотелиери след пристигането на работниците минава поне седмица, в която те не могат да започнат да работят, защото по няколко пъти трябва да ходят в различни институции. Като отделен проблем бе посочено отварянето на банкова сметка и получаването с голямо закъснение на пластиката към нея. Получава се така, че 2 месеца работниците не могат да получат заплати, защото ако работодателят има над 100 работници, е длъжен да плаща само по банков път. Така или работниците не си получават парите навреме, или работодателя трябва да задели сума, равно на половин заплата за глоба, ако плати на ръка. Изисква се елементарна координация между институциите да се направи адекватна организация, за да се обработват документите на работниците, смята Веселин Налбантов от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Според него в момента работата на държавната администрация е на принципа, че едната ръка не знае какво прави другата, а ефектът от пълноправното влизане на България в Шенген не е бил оценен.

Държавата не защитава собствените си инвестиции, коментира Даниела Стоева, зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. Тя даде за пример нарасналия интерес на турски граждани към зимен туризъм в България, който е допълнително насърчаван от група инфлуенсъри, които са били в България, за да популяризират възможностите за ски ваканция. Кандидатстването за виза обаче отнема толкова дълго, че това спира потенциални туристи да идват в България, защото не искат да чакат толкова. Причината е, че издаването на визи на чужденци от трети държави става на една и съща опашка, независимо от целта на тяхното посещение. Според нея, ако може поне електронно да се подават документите за кандидатстване за виза, ще бъде немалко облекчение.

Представители на различни институции участваха в работната среща, като от думите им се разбра, че и те имат сходни на бизнеса проблеми - липса на кадри и прекомерна натовареност в консулските служби. За пореден път представители на Министерството на външните работи обясниха, че бюджетът е един и същ, което не позволява наемането на допълнителни служители. Опашката за визи пък е една и съща независимо от целта на посещението, защото консулите обичайно разполагат с един сътрудник и в най-добрия случай с още един човек, нает в съответната държава.

Според Людмила Кръстанова, дирекция "Миграция" в МВР, по много от проблемите, посочени от бизнеса, може да се спори. Един от упреците към ведомството бе, че в отделните градове са различни процедурите. Посочи, че вече 3 пъти е внасян и после оттеглян по различни причини проект за промени в Закона за чужденците, който сдържа текстове, уреждащи някои от установените проблеми по разрешенията за пребиваване на чужденци.

Съобщи, че МВР, освен да проверява кандидатите за работа, носи отговорност и за тяхното пребиваване. Цитира случаи на паспорти, които не са подписани от притежателите им, и също такива на фалшиви свидетелства за съдимост. Ана Якимова, началник на отдел "Легална миграция" в ДАНС, също посочи случаи на фалшиви свидетелства за съдимост, като най-често те идват от Таджикистан и Узбекистан. Тя отрече и да е вярно впечатлението, че държавата не е дала ориентири на бизнеса от кои държави да не очаква работници, защото често като такива кандидатстват проблемни хора или участници в незаконни схеми.

Като неблагонадеждни в рамките на Шенген се приемат кандидати от Азия, защото хора от Шри Ланка, Бангладеш и Непал при ниския си стандарт на живот дават на посредници по няколко хиляди евро с обещанието, че в България ще работят няколко години. А всъщност те са одобрени за 3-месечни работни визи, с които изобщо не могат да си върнат тези пари.

Посочи, че се увеличават и случаите на трафик на хора.

Предложението на бизнеса визите да станат електронни представителят на ДАНС коментира като проблематични, тъй като в Шенген се изисква да има биометрични данни на съответния човек. Напомни, че разрешенията им са за пребиваване и работа в България в рамките на 3 месеца, но ако обявят, че излизат в отпуск, могат да отидат, в която страна от Шенген искат безпрепятствено вместо да се върнат в отпуск у дома в Бангладеш, например.

Картите за пребивавен важат 3 месеца, но уж отиват в отпуск не в Бангладеш, а някъде в Шенген.

Тя посъветва бизнеса като търси чуждестранни работници да не се доверява на телефонни обаждания на представящи се за посреднически фирми в чужбина, а да разчита на базираните в България. Напомни и че е препоръчано посредническата дейност за набиране на работници да мине на лицензионен режим без това да усложнява живота на фирмите. В допълнение, в момента бизнесът, наел чужденци на работа, не е задължен да уведоми властите, ако човекът престане да идва на работа и по този начин неговата виза остава валидна и той може да се придвижва безпроблемно в рамките на шенгенското пространство.

Обяви, че държавата като цяло трябва да разработи концепция за подхода към чуждестранните работници, а не само да се изградят противоречията в нормативната уредба и работата между отделните институции.

Министърът на туризма Мирослав Боршош обяви, че се наема да създаде работна група под негово ръководство, в която да се обсъждат в конкретност тези проблеми и възможните им решения.

Вие някак си сами формирахте тази работна група, която държавата трябва да направи, защото познавате в коя част от държавното управление какви са проблемите и от кого трябва да бъдат решени, каза министърът по време на форума. Той изтъкна, че министрите от останалите ресори по въпросите, поставени днес от бизнеса, ще бъдат ангажирани, както и ръководствата на парламентарните комисии по външна политика и по туризъм, по отношение на това, което е свързано със законодателни промени.Загубено е много време, няма значение кой каква вина носи в тези последни четири години, въпросът е какво ще направим в следващите четири години, заключи той.