При преброяването на членската маса на работодателските организации, което се прави веднъж на четири години, държавата не е признала съществуването на една трета от служителите и над 60% от компаниите в сектора на информационните и комуникационните технологии. Това съобщи Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която кандидатства да бъде обявена за национално представителна, но беше отхвърлена от Министерския съвет.

От този акт следва, че организацията, която обединява най-високотехнологичните компании в страната, допринасящи за икономическия растеж, не е допусната до Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат проекти за нормативни актове, свързани с трудовите отношения, заетостта, безработицата и професионалната квалификация, осигуряването, доходите и жизненото равнище, бюджетната политика.

В декларацията се подчертава, че асоциацията е представила на комисията данни от Националния осигурителен институт за 106 746 наети работници и служители, както и за 2 913 членове и работодателски организации. От тях комисията в Министерството на труда и социалната политика в непрозрачна процедура е признала едва 70 140 работници и служители и 1127 членове. Така са заличени една трета от заетите и 60% от компаниите във високотехнологичните индустрии с двуцифрен ръст, благодарение на които България крепи крехък икономически растеж, се казва в документа. Добавя се, че това са индустриите, които създават привлекателни работни места за младите хора, добавят стойност на икономиката и са извор на позитивни новини за страната в световен мащаб.

БРАИТ обединява автомобилната и софтуерната индустрия, IT и ICT, биотехнологии, изкуствен интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяема енергетика, електронната търговия, които са специален фокус на всички държави лидери и движат световната икономика напред, се казва в декларацията. В нея се подчертава, че правителственото решение не кореспондира на реалностите в света.

Правителството с решението си умишлено се отказва да развива икономика от нов тип, да повишава производителността и конкурентоспособността си, смятат компаниите от ИТ сектора.

Според тях българската политическа класа страда от липса на познание за ключови процеси, свързани с дигитални технологии, изкуствен интелект, киберсигурност, стратегическа ИКТ инфраструктура, които ще определят световната икономика за години напред. А със своето решение Министерският съвет умишлено обрича българската икономика на ретроградност, необратимо изоставане от световните тенденции и нулева конкурентоспособност.

Оценката на работодателите от сектора е, че досега Националният съвет за тристранно сътрудничество е форум, лишен от каквато и да е визия за развитието на страната, и очевидно ще продължи да функционира като трибуна на съглашателство и гумен печат на конюнктурни решения.

Организацията изтъква и 10 последици от безотговорното поведение на управляващите:

Намираме, че решението на Министерския съвет е сериозно ощетяващо бъдещите поколения на България, и ще реагираме на него с всички средства, които законът ни позволява, завършва обръщението.

По закон, за да бъде обявена една работодателска организация за представителна, тя трябва да докаже, че има

След последното преброяване на членската маса в Националния съвет за тристранно сътрудничество (наричан за краткост "тристранка") влизат 4 работодателски организации:

Профсъюзите са представени от двата най-големи синдиката КНСБ и "Подкрепа".

В състава на тристранката влизат и представители на правителството, а председателството е на ротационен принцип. Представените в нея организации участват в надзорните съвети на НОИ и на здравната каса. На последното правителствено заседание беше изключен Съюзът за стопанска инициатива, чийто дългогодишен изпълнителен директор беше бившата барета Алексей Петров, застрелян през 2023 г.. Според комисията и този съюз не отговаря на критериите за членство със своите 1909 членове и общо 29 597 работници, заети в 22 икономически дейности.