Това далеч не е първият случай на потребителски гняв срещу търговските вериги, подкрепен и с няколко законопроекта, които предлагат различни непазарни механизми, с които да се отговори на недоволството от високите цени като същевременно се решат и политически въпроси. "Дневник" потърси отговор на въпроса какво предизвиква недоволството, защо е насочено тъкмо към веригите и какви може да са последствията.

И за икономистите е трудно да кажат еднозначно в какво се корени това потребителско недоволство, което се пренася като пожар от държава в държава и се готви сега и в България след Хърватия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора. Общото е, че в изредените държави, а и в други от ЕС, инфлацията и по-конкретно тази при храните е малко по-висока от средната за ЕС.

При голямата инфлация по онова време цените на храните поскъпнаха с над 20% за година като за България числото бе дори 27. След този период, превърнал се в изпитание за портфейла на всички потребители, поскъпването се укроти, но то вече идваше върху установили се по-високи цени.

Неполитическият, според икономистите, разговор за цените в България от началото на годината е съвсем друг и не за тези продукти, заради които се готви бойкотът. Той е свързан с връщането на ставката на ДДС към нормалното й ниво при ресторантите, хляба и брашното, в цените на които това веднага се забеляза. Друга ценова група, която бе обект на обществен дебат от началото на годината, е тази на тока, водата, телекомуникационните услуги.

Затова и според Петър Ганев готвеният бойкот се пренася в България по политическа линия.

Смята, че за всичко, което се случва през социалните мрежи и на Балканите, винаги трябва да се има едно наум. След като и в Румъния бяха отменени резултатите от изборите заради активност в социалните мрежи. В някои от страните, където вече се проведе бойкот, дори управляващи министри подкрепят тези действия на потребителите и се говори за регулации и поставяне на тавани на цените. На пръв поглед леви и крайно десни политически формации изразяват подкрепа на бойкота. Това се вижда и от настроенията в България.

Сред основните говорители по темата в България са депутати от "Възраждане" и БСП, президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова, Делян Пеевски, чиято формация "ДПС Ново начало" официално не бе включена в управлението на страната, а се стреми към все по-голямо влияние, а като организации - "Системата ни убива", пенсионерски съюз, една от потребителските организации - Федерация на потребителите. Не па последно място голяма активност има и от страна на платформата "Изправи се.бг" на Мая Манолова, която отново се кандидатира за национален омбудсман.

Търговските вериги в България не за пръв път са обект на гняв - обществен и политически. Първите реакции срещу тях бяха от страна на производителите, които преди години оповестиха клаузи от договорите си с тях, с които показаха, че са притискани да продават на по-ниски от желаните от тях цени и ред други ангажименти, които им отнемат ресурс.

Тези и други събития провокираха в годините не един политически опит да се регулира дейността на тези търговци, но нито един от тях не бе доведен докрай. Основната причина е, че в крайна сметка надделяваше разбирането, че това са добре звучащи популистки, но напълно непазарни подходи.

Сега в окото на бурята отново са веригите, които по данни на Института за пазарна икономика от пролетта на 2024 г., държат една трета от търговията на дребно в страната. Освен това тъкмо те всяка седмица продават на промоция различни групи стоки. А по данни на самите вериги и след като отмина голямата инфлацията от 2022-2023 г. около половината от потребителската кошница съдържа продукти в промоция.

Обяснението на икономистите защо гневът е насочен реално само към веригите е в цялостния тренд в последните години. А именно вниманието - като недоволство или дори като данъчна политика, да е фокусирано върху големите играчи. Примери за това са настроенията и действията по адрес на банки, телекоми и др. големи компании, които могат да концентрират и провеждана държавна политика, и недоволство.

Фокусирането върху големите играчи излиза удобно за всички, включително и за регулаторите. След поредната атака Комисията за защита на конкуренцията през 2023 г. започна проверка, по която излезе с решение само преди седмица. От него се вижда, че комисията не е открила забранени споразумения между големите търговци. Проверявани са четири групи стоки, които бяха сред най-силно поскъпналите в разглеждания период - яйца, сирене, кашкавал, прясно свинско месо.

Членът на фискалния съвет Любомир Дацов коментира пред "Нова телевизия", че около 75-78% от стойността на оборота на веригите са стоките, които купуват от производителите. А освен това имат значителни разходи за поддръжка на базите - хладилници, ток и т. н. Освен това са големи разходите им и за заплати, тъй като плащат най-добрите заплати в сектора и осигуровки върху цялата сума. Такива данни изнесе една от веригите през 2023 г., когато цените особено на храните вървяха стремително нагори и когато недоволството на потребителите бе насочено към тях като олицетворение на търговията.

По данни на Сдружението за модерна търговия, където в момента от големите вериги членуват "Лидл", "Кауфланд" и "Билла", те разполагат със 750 обекта и в тях са ангажирани 240 хил. души.

В специално създадената за целта група във "Фейсбук", наречена "Бойкот на супермаркетите", освен всичко останало се разсъждава и дали бойкотът да не е повече за ден, защото еднократен едва ли ще има голям ефект. Според икономисти за колкото и дни да е, кой-знае какво не може да се очаква като последствия.

Доказателство за това са активностите по темата от нетолкова далечното минало, когато бившият лидер на БСП Корнелия Нинова бе министър на икономиката. Тогава електронно табло, монтирано на сградата на ведомството, показваше цените на едро на основни стоки. Преди това Нинова се закани с мерки за мобилните оператори заради повишените цени. Наследилият я на поста служебен министър продължи делото и пусна сайт, който показва цените на 36 основни хранителни стоки в България и в други държави от ЕС. Сайтът действа и до днес с неизвестен публично ефект и посещаемост. От него не се разбира в каква степен сравнението е между напълно идентични продукти.

Паралелно с това бе обявено, че ще се направи закон за търговията с храни и ще има централен регистър за проследимост на храните. Нищо от това с днешна дата не е налице, нито някой икономист се наема да коментира какво би следвало да пише в такъв закон. И причината е, че в момента на идеята е било важно да се покаже политическа активност по важна за обществото тема.

Пример за влязъл в сила, но недал ефект регламент, бе таванът от 15% на надценката, въведен за трите основни видове хляб. "Тя вече отпадна, но тя до такава степен не работеше, че просто не се прилагаше. Никой не знаеше дори какво значи надценката, нямаше определение", коментира Петър Ганев.

Затова и подобни мерки се определят като пълен провал в опита за административно регулиране и каквато е прогнозата за тези текстове, които сега са внесени в парламента, ако бъдат приети.

Внесените до момента проекти са на БСП и на ДПС на Делян Пеевски. БСП предлага за търговците с оборот над 10 млн. лв. да бъде въведен таван на надценката на списък храни, определен от правителството. Според предложението всеки търговец трябва да предлага с ограничена надценка поне един продукт от всеки вид.

Проектът на "ДПС - Ново начало" предвижда схема за контролиране на цените до определени административно нива.

И търговците, и икономистите напомнят, че административният контрол върху цените после се връща като бумеранг и дават примери от близкото минало, емблематичният сред които е този на Унгария. От коментарите в социалните мрежи се вижда, че масово не се разбира логиката зад него: когато в крайна сметка контролът отпадне, цените отиват там, където са щели да бъдат без него и това неизбежно рязко повишава инфлацията. Финансистът Любомир Дацов посочва, че в Унгария след отпадането на наложения таван е имало 100% ръст на цените и страната е с най-силно поскъпналите хранителни стоки в Европа.

Прогнозата на икономистите е, че въвеждането на административен контрол, какъвто е таванът на надценката, ще доведе до фалити малките магазини, защото таван на надценката означава някой друг да определя каква да е издръжката на търговеца. "Тоест, ти трябва да кажеш на някой, че трябва да губи от някоя стока, защото трябва да преразпредели загубата от нея върху останалите", илюстрира Дацов. Напомни, че работата на бизнеса не е да прави социална политика, а на държавата да подпомага точно определени групи в обществото.