Ниските лихви по депозитите и донякъде пандемията стимулираха предлагането на инвестиционни схеми от банките на клиентите им физически лица. Фондовете, дялове от които те предлагат, продължават да набират популярност, макар банките да предпочитат да не назовават точния си брой клиенти, които влагат средства в тях.

Всички споделят обаче мнението, че заради продължаващата липса на финансова грамотност у масовата част от потребителите тези инвестиции остават непозната и територия за разлика от държането на пари на депозит при нищожна лихва в момента или покупката на имот. Последното обяснява в голяма степен и силния ръст на цените.

Ковид пандемията успя да потвърди клишето, родено при други турбуленции, че кризата е и възможност. Освен че даде силен тласък на дигитализацията на различни сфери и процеси в България, тя е стимулирала и инвестиционния апетит на хората, казват асет мениджъри.

Затварянето вкъщи е стимулирало интереса към капиталовите пазари и инвестициите като цяло. "Много дребни инвеститори започнаха да си инсталират приложения, да се занимават с борсова търговия и да движат пазара по начин, по който преди това не го бяха правили. Преди това той беше движен предимно от институционалните инвеститори, големите играчи", посочва пред "Дневник" Иван Димитров, главен инвестиционен стратег в "ОББ Асет Мениджмънт".

Така след дълъг период на ниски лихви по депозитите и пандемията расте броят на дребните инвеститори и те се превръщат в сила на пазара. Причината е, че хората започват да търсят алтернатива за парите си като някои от тях я намират в покупката на злато, което подобно на имотите може да се види и пипне - ключов фактор за българите.

Тази промяна е валидна за България доколкото около 70% по общи оценки от домакинствата в Западна Европа и особено в САЩ обичайно инвестират парите си. За Югоизточна Европа делът е много по-нисък, достигащ в някои държави до 10-15%, а в България това правят едва 3-4% от хората.

Данните на БНБ показват, че към края на ноември 2024 г. депозитите на домакинствата в банките вече надхвърлят 89 млрд. лв. и то при положение, че лихвите са нищожни, тоест парите не носят доходност. По данни на Българската асоциация на управляващите дружества пък в България има 146 фонда за управление на активи, а инвестираните в тях средства са едва 3.3 млрд. лв.

Една от основните причини за това съотношение и за ниската популярност на фондовете, по оценки на мениджърите, с които "Дневник" разговаря, е ниската или пълната липса на финансова грамотност у масовия потребител на банкови услуги, а също и масовото въздържане от поемане на риск, макар фондовете да предлагат различни нива на риск. Така като цяло взаимните фондове, които през последните години специализирани за това дружества на банките в България предлагат, остават още малко популярни. Те са далеч от масовия интерес на хората със спестявания, които предпочитат познатото - депозит без доходност (което особено през последните години означава изяждане на част от спестеното от инфлацията) и съхраняване на парите във времето чрез покупка на имот за инвестиция.

Някои от банките вече имат дълги години опит в предлагането на инвестиционни фондове, други са особено активни през последните години. За целта бяха създадени специални дружества, които се занимават с управлението на парите като обичайната практика е във фондовете да могат да влагат клиенти на самите банки.

Всяка институция е разработила свои продукти - взаимни фондове, средствата от които се инвестират с различна степен на риск, между която клиентите могат да избират. Освен това има възможност да се инвестира еднократно определена сума, а също повечето имат и продукти, които предполагат регулярно - всеки месец или на 3 месеца, да се инвестира определена сума като обичайно минимумът е около 20 лв.

дивана вкъщи през мобилното банкиране, до по-голямо разнообразие от продукти.

Някои банки, сред които и "Уникредит Булбанк", имат собствена линия взаимни фондове, управлявани съвместно със световни имена в управлението на активи - Pimco, Amundi, Fidelity, J.P. Morgan. В "Банка ДСК" също имат подобна опция като те предлагат вложения във фондове от групата на техния собственик - ОТП, а също и в Amundi, Schroders и още над 120.

По степен на риск предложенията се делят на ниско- и високорискови. При консервативен фонд е обичайно 25% от парите да се влагат в акции, а 75% - в облигации. Точно обратно може да е съотношението

при избора на високорисков фонд, обясняват от ОББ.

За разлика от депозитите при инвестициите обичайната практика е да няма ангажиране със срок, нарушаването на който от страна на клиента, да доведе до наказателна сума. Това не се отнася до специфичните продукти, които са свързани със срок, който е ясно определен. В "Банка ДСК" има продукти със защитена главница, при които има периоди на набиране на капитал и затворени периоди, в които ако потребителят реши да си изтегли сумите, ще бъде обложен с такса "изход".

При тези продукти обичайно с набрания капитал се купуват държавни ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг, който гарантира, че на падежа след 2 или 3 г. инвестираната сума ще бъде 100 като междувременно е купувано по-евтино и с разликата се получава доходност за клиентите, обяснява Светослав Велинов, началник управление "Глобални пазари" в банката.

Така изборът на потребителите се простира между фондове на паричния пазар с падеж до 1 година през различни видове балансирани и високо рискови фондове.

Това означава и че основна задача е първоначално да се определи рисковият профил на клиента, за да бъде насочен към правилните фондове. Спазва се правилото, че колкото по-голям риск е готов да поеме, толкова по-дългосрочна трябва да е инвестицията, обяснява Велинов.

Другото, което трябва да се реши, е дали ще се инвестира с дребни суми регулярно, или пък еднократно с по-голяма сума. Интересното на регулярните инвестиции е, че при тях не е необходимо клиентът да има заделени средства, които да инвестира, а го прави всеки месец като обичайно минималната сума е достатъчно ниска, за да може да си я позволи всеки - например 20 лв.

Неотдавна ОББ пусна достъпна за всеки инвестиционна услуга "Ин Ресто", при която рестото от всяка покупка, платена с карта, се закръглява до следващото цяло число лева и може да се инвестира, като потребителят може да поиска и инвестираната сума да се удвои или утрои.

Освен това много важна характеристика на този подход е, че тъй като средствата постъпват в управляващото дружество регулярно, то е длъжно да купува активи с тях. Заради това се получава, че когато акциите поевтиняват - в моменти когато по света инвеститорите разпродават, дружествата купуват на тези ниски цени. "Дошъл е денят за вноска и се пазарува. Това позволява в дългосрочен план да се подобри доходността дори само от това, че се е купувало във времена на спад", обяснява логиката Иван Димитров. Напомня, че ако една компания прави все повече печалба, много малко вероятно е цената на акцията й да пада дългосрочно.

При еднократното инвестиране дори и 100 евро вложени в такъв фонд осигуряват дял от готов портфейл в множество активи - акции, облигации, суровини, посочват от "Уникредит".

Пазарът на ценни книги е волатилен - понякога повече, понякога по-малко, но при всяко положение има движение, при което в даден момент инвестициите може да са на плюс, а може и да са на минус. Това е и причината, поради която управляващите активи не могат да обещаят доходност на вложенията във всеки момент.

Друг ключов момент е, че колкото повече се рискува, толкова по-голяма може да е и печалбата, когато пазарът е във възход. Но същото се отнася и за загубата при обратното му движение. Иван Димитров дава за пример 2022 г., в която каквито и тактики да са прилагали с колегите му, не са могли да докарат доходност на клиентите, защото просто годината е била лоша за пазара. Следват обаче 2023 и 2024 г., когато доходността е двуцифрена за всички фондове.

Фондовите пазари са рисково място и не са за хората със слаби сърца, напомнят менижърите. Затова и смисълът е да се инвестира дългосрочно - за поне 7-10 г., колкото приблизително трае един бизнес цикъл в икономиката. Всички мениджъри напомнят, че по исторически данни, ако се остане достатъчно дълго на пазара, няма как да се излезе без доходност.

Освен очакваната доходност от вложените пари, важно предимство за инвеститорите в такива схеми е това, че не се налага нито да разбират как функционира пазарът, нито да следят движенията му. Вместо тях това правят професионалните портфолио мениджъри.

Таксите, които се събират при такива вложения, са тъкмо за покриване на разходите по управление на активите - основно заплатите на хората, които се занимават с това. Те варират от половин процент до 3.5 % за отделните продукти и са няколко вида: за вход в инвестицията, за управлението й, а при някои има и за излизане от инвестицията. По правило колкото по-рисков е фондът, толкова по-висока е таксата. Абсолютният размер на тези такси би трябвало да е нищожна част от постигнатата доходност.

По правило един от основните въпроси, които задават експертите на решилите да инвестират, е каква е тяхната цел. Дали целта е парите им да бъдат защитени от инфлацията, дали е да носят доходност дългосрочно, дали се събират пари за конкретна покупка след известно време и др., обясняват от "Уникредит".

На второ място идва въпросът със склонността към риск.

Важно правило за тези, които ще инвестират еднократно с някаква сума, е да не използват за целта пари, заделени за спешни ситуации - пералнята спира да работи и трябва нова, непредвидени здравни разходи, поврежда се автомобилът и има нужда от ремонт и др., за да са на разположение. За тях е разумно да стоят на депозит, защото той е гарантиран - за суми до 100 хил. евро, докато инвестираната сума не е.

В допълнение сумата, която ще се инвестира, може да се разпредели в различни по степен на риск фондове, а не да се влага в един. Същевременно от "Уникредит посочват", че рискът при влагане във взаимните фондове е принципно далеч по-малък от този, когато някой инвестира директно в акции или облигации.

За хората, които са консервативни и тези с малък или никакъв опит в инвестициите, е добра идея да започнат с регулярни суми всеки месец. Така допълнително се намалява рискът от движението на пазарите. Такъв подход служи и за трупане на опит.

На въпроса "ако вложа Х лева каква доходност ще имам след У години", е ясно, че няма как да се отговори точно. Затова подходът на мениджърите е първо да се установи за какво ще се ползват парите:

Ако искаме детето ни да посещава университет и цената на университета е 10 хил. евро на година, означава, че ще са нужни за целта около 40 хил. евро, когато детето е на 18 години. Ако то сега е на 5, имаме 13-годишен хоризонт на инвестицията, дава пример Велинов. Така, по обратния път, се стига до това какъв да е размерът на месечната инвестиция, така че в нужния момент сумата да е налице.

В момента в еврозоната лихвите са около 4% като се очаква Европейската централна банка да ги свали до около 2%. В същото време фондовете на паричния пазар в момента носят точно такава доходност след приспадане на всички разходи по управлението им, тоест те опазват вложените пари от инфлацията при много нисък риск.

При балансираните фондове пък се очаква доходност някъде между 6 и 12%, а за инвестиционните - над 10%, коментира Велинов.

Преди време основната група, решени да инвестират във взаимни фондове, са били основно хора, които са успели вече да заделят някакви средства - между 30 и 40 г., но вече възрастта започва стремително да пада, показва профилът на клиентите. По-младите, въпреки че нямат спестени средства, искат по този начин да въведат дисциплина в личните си финанси. Затова и често избират такива планове, при които може да се заделят редовно, но малки суми. За най-младите инвеститори е характерно и това, че за тях е важно в какви компании се влагат парите им - дали те са отговорни към природата и обществото.

Все пак интерес към инвестиции проявява като цяло средната класа - със спестени някакви средства, хора, които пътуват и са с по-широк мироглед, обясняват асет мениджърите.

В същото време хората, които са натрупали средства от собствен бизнес, също не са особено склонни да ги влагат във високо рискови фондове. Или, както обяснява Иван Димитров, човекът достатъчно е рискувал с дейността, от която изкарва пари и затова иска да запази парите си във времето и да ги увеличи, а не да ги подлага на голям риск. "Парите, които се инвестират при нас, не са с основна цел да се спекулира, а по-скоро да се запазят и да се докара доходност, която да бие инфлацията в дългосрочен план", казва той.

Две са основните групи, които се обръщат към дружествата за управление на активи: хора, които нищо не разбират и искат някой да им управлява парите, и другите, които знаят, че за да се занимаят самите те с това, ще трябва да вложат много време и усилия.

И неговите, и на другите мениджъри впечатленията са, че макар все още да няма целенасочена държавна политика за финансова грамотност, познанията на потребителите без специално образование се подобряват. Смятат, че за това допринасят и пътуванията по света, и натрупаната вече "финансова възглавница".

Някои от управляващите активи признават, други - не, но извън бурното кредитиране, предлагането на инвестиции във фондове се явява нова ниша за техния бизнес. Със сигурност предвид малкия обхват на потенциалните клиенти по тази линия има голям потенциал за развитие.

Инвестиционните продукти не са популярни, признават мениджърите. Те са предназначени за съществуващи клиенти, но също са и начин чрез тях да се привлекат нови клиенти за банките.

През годините, въпреки слабото покритие на населението откъм инвестиции в такива фондове, все пак те се развиват като продукти, посочват от "Уникредит Булбанк", които имат опит, датиращ от 2003 г., когато започват да предлагат първите чуждестранни инвестиционни решения.

Пандемията даде силен тласък на развитие на дигиталните услуги на банките и на развитието на мобилните им приложения, които вече дават възможност повечето услуги да се ползват от там, включително и да се правят инвестиции в някои случаи. Със сигурност там вече всеки може да следи какво се случва с вложенията му в инвестиционен фонд.