Търговските вериги: Секторът на моменти е свръхконтролиран

Контролът в сектор "Търговия" е засилен - през 2024 г. в 70% от фирмите е имало проверки от различни контролни органи, средно по 8. Повече проверки обаче са завършили с предписание, а не с акт. В
30% от фирмите не е имало проверки.
Това показват данни от традиционното проучване на бизнес климата сред търговските компании, проведено от агенция "Естат" по поръчка на Сдружението за модерна търговия.
100 проверки в 3 компании
По данни на компаниите през 2023 г. средно проверките на един търговец са били 11, а през 2024 г. те са спаднали на 8. В същото време обаче над 100 проверки е имало в 3 от компаниите през изтеклата година. При завършилите с акт проверки - общо 0.2% от всички при 0.8% през 2023 г.,
50% са били от Националната агенция за приходите, 40% - от Комисията за защита на потребителите, 27% от инспекцията по труда, 3% от Агенцията по храните 10% от Комисията за защита на конкуренцията. |
По данни на бизнеса средният разход за компанията при една проверка от контролен орган се изчислява на ангажимент за 2 души, 17 часа и 805 лева.

Премиерът събра извънредно министри заради цените на храните
Според Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия, секторът е един от най-добре контролираните и даже на моменти е свръхконтролиран, пример за което са проверките през 2023 г. Същата година той даде за пример и за това, че институции са злоупотребявали с проверки. Тогава повечето обекти на веригите получиха санкции от Комисията за защита на потребителите, защото са продавали продукт, в който описанието не отговаря напълно на съдържанието. Актовете бяха оспорени успешно в съда, но търговците се оплакаха, че това им е отнело време и други ресурси.
Таванът на надценките не е продуктивен
Въвеждането на таван на надценките на хранителните продукти е непродуктивна мярка, показва и опитът в други държави, коментира Вълканов по повод призивите на организации и политици за това.
"Не виждаме как е възможно такъв тип решения да работят, надценка означава разход за реализацията на дадена стока, това не означава печалба", посочи Вълканов. Според него няма как да се фиксира надценка върху който и да било продукт, защото при отделните търговците са различни и бизнес моделът, и разходите, които те имат по реализация на дадена стока. "Ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава най-вероятно да се повиши при друга стока", обясни той. По думите му затова подобна мярка няма как да сработи.

Търговските вериги: И държавата повишава инфлацията
По повод позоваването на политици на действащ закон във Франция Вълканов обясни, че там не става дума за надценка на стоките по принцип, а за таван на надценката при стоки в промоция. Там е фиксиран и делът на продажбите на стоки в промоция.
"Основната цел на закона във Франция е да повиши доходите надолу по веригата за сметка на самите търговци. Там често резултатът е да се повишат крайните цени и затова трябва да се внимава. А тук целта е да се понижат цените с пазарни мерки и повече контрол на пазара, а не с повече регулация", обяви той. |
По повод коментираното от земеделския министър Георги Тахов оплакване на стопаните, че чакат веригите 30 дни, което той определи като порочна практика, за да им бъде платена доставената стока, директорът на сдружението обясни, че това е срок по европейска директива, който е записан в Закона за защита на конкуренцията.
Определи като добър знак намерението на управляващите, обявено след извънредното заседание на кабинета през уикенда, да се прави анализ по цялата верига на доставки. "Нека да се осветлят проблемите при различни стокови групи, да се види всъщност има ли проблеми, или всичко това, което се случва, са нормални пазарни обстоятелства", коментира той.
Посочи обаче, че не му е известно на какво правно основание Комисията за защита на потребителите е искала от отделни търговци данни за покупни и продажни цени за известен период назад във времето при различни стокови групи. Напомни, че органът, който има право да изисква подобна информация, е Комисията за защита на конкуренцията, която вече обяви, че започва нов анализ на малката потребителска кошница и стоките в нея.

Търговските вериги отново са на прицел - политически и потребителски
Във връзка с насрочения за 20 февруари втори бойкот на веригите Вълканов обяви, че очаква за известно време да има отлив на клиенти по примера на случилото се в други държави, откъдето започнаха бойкотите.
Продажбите растат с доходите
Въпреки че големите компании в сектора дават дори заплати, осигуровки и допълнителни пакети като здравно осигуряване, карта за спорт и др., и в бранша нараства делът на фирмите, които имат недостиг на работници. През миналата година наемането на магазинен персонал е отнемало 4 седмици при 2.9 седмици през 2023 г., сочат данните от проучването. През 2023 г. 62% от търговците не са имали напуснали, а през 2024 г. делът им пада на 55%.
Не всеки може да бъде заместен, много позиции са неатрактивни, коментира Вълканов. Според него вече не е въпрос на заплата, а това, че хората вече не искат да вършат такава работа, което е станало особено отчетливо след пандемията.
В същото време продажбите на магазините в различните сегменти растат, което от сдружението обясняват и с ръста на доходите.
Обедняването на хората, конкуренцията, и в частност нелоялната, и инфлацията са сочени от търговците като основни затруднения пред дейността им. Липсата на кадри е поставена на четвърто място по важност.
Според данните и кражбите растат като стойност през изтеклата година, което донякъде се дължи и на инфлацията. Средната стойност за един обект е 32.6 хил. лв. при 19.9 хил. лв. за 2023 г. Сумата е разпределена средно сред всички, посочили данни в отговорите - 38 през 2023 г. и 35 през 2022 г.
Държавата не насърчава, важно е да имаш човек
Над половината от фирмите - 52%, посочват, че държавата не насърчава с действията си развитието на бизнеса, нито се справя добре в условията на криза. Половината от търговците посочват и че не са прозрачни и честни обществените поръчки, а почти половината смятат законодателството за непоследователно и противоречиво.
Това обяснява и защо 63% биха платили повече, за да избегнат трудности с администрацията, а 67% посочват, че работа с властта - местна и централна, се върши най-добре, когато познаваш някого в нея.
Огромен е делът на фирмите - 80%, които посочват, че започването на бизнес в България е трудно, а 63% казват, че здравните и социалните осигуровки много им тежат. За 44% и патентният данък представлява сериозна тежест.
Индексът е разработен през 2002 г. от Центъра за икономическо развитие, базира се на бизнес анкета с мениджъри на предприятия. Данните са набирани в периода 2002 - 2010 г. на всяко тримесечие, а след дълго прекъсване индексът е актуализиран и подновен в началото на 2023 г. Настоящата вълна обхваща основна извадка от 397 компании с подсилване от 193 търговски фирми. За целите на анализите на Сдружението за модерна търговия е добавен блок въпроси, задаван ексклузивно на представителите на търговските дружества.