Според разпространените от Евростат данни днес България покрива и последния критерий за влизане в еврозоната, т.нар. ценова стабилност. С това правителството мотивира решението си, взето на извънредно заседание днес, да поиска от ЕК и Европейската централна банка извънреден доклад, който да покаже готовността на България да стане 21-ият член на еврозоната.

На същото заседание кабинетът прие и проектите за държавен бюджет, на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване за 2025 г. Преди заседанието проектите бяха обсъдени на заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, в който участват синдикатите и работодателски организации.

По-рано днес Евростат публикува данните за средногодишната инфлация през последните 12 месеца във всички страни от Европейския съюз. Според тях показателят е 2.6% през периода средно за ЕС, а за еврозоната е 2.3%. Данните за България също сочат 2.6%, "което означава, че с данните към януари т. г. страната ни покрива и последния критерий за членство в еврозоната", се посочва в решението на кабинета.С акта Министерският съвет упълномощава министъра на финансите и предлага на управителя на Българската народна банка да подпишат писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и да го изпратят до председателя на Европейската комисия и председателя на Европейската централна банка.

Решението следва участието на финансовия министър Теменужка Петкова в заседанието на Еврогрупата преди седмица, 17 февруари, където тя представи проекта за бюджет за 2025 г. и придружаващата го тригодишна бюджетна прогноза, с което защити намерението на България да поддържа стабилни финанси и допустим дефицит - до 3% от БВП. Тогава тя получи зелена светлина да бъде поискан извънреден доклад.

Докладът е извънреден, защото редовният се изготвя веднъж на две години от двете институции и с него се прави преглед на степента, в която те отговарят на т.нар. критерии от Маастрихт за членство в еврозоната. Такъв доклад по план обаче тази година няма да има. Поисканият извънреден доклад се очаква да бъде оповестен малко преди началото на лятото и който се очаква да завърши този пък с покана към България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

Допускането на Министерството на финансите, записано в мотивите към проекта за държавен бюджет, е, че и през следващата година цените на услугите и храните ще подхранват инфлацията.

Допреди няколко месеца единственият критерий, на който България не отговаряше за приемане на еврото, бе тъкмо инфлацията. Заради приети разходи в бюджета в условията на липса на редовно правителство и през миналата година обаче разходите на държавата скочиха неимоверно и през есента на 2024 г. служебният министър на финансите обяви, че в публичните финанси зее дупка от 18 млрд. лв. Те отговарят на дефицит, доста надхвърлящ максималните 3% от БВП, които отговарят на критерия за еврозоната.

С идването на власт на настоящото правителство проектът на служебното бе пренебрегнат от депутати, които изобщо не го разгледаха, а междувременно бе изготвен нов. В него е записан бюджетен дефицит тъкмо 3% от БВП през тази година. Това бе отбелязано като нагласено от редица експерти, тъй като правителството не се отказва от никой от завишените разходи - предимно за заплати в сектора на сигурността и отбраната, а в същото време сметката му излиза. През годините до 2028 г. се прогнозира спад на дефицита до 2.2% от БВП.

Днес този план бе приет на заседание на кабинета. Той включва повишаване на приходите с 2.6 млрд. лв. от мерки, които според редица финансисти е трудно да се приемат за сигурни. Като най-фрапиращ пример редица икономисти отбелязаха завишението на приходите от ДДС с над 30%.

Друга голяма критика, която получи проектът, е свързана с нарастването на дълга. През 2025 г. е заложено държавата да може да поеме нов дълг до 16.9 млрд. лв.

Сред критиките е и това, че разходите като процент от БВП, се оповестяват, като се разделят националните и европейските средства - допустимо от Закона за публичните финанси, но необичайно и занижаващо показателя. Така в проекта на държавния бюджет се залага държавният дълг да нарасне до 59.7 млрд. лв. (27.7% от БВП) през 2025 г. Обединени, данните показват размер на дълга 61.7 млрд. лв. (28.6% от БВП), 72.4 млрд. лв. (31.9% от БВП) през 2026 г., 81.5 млрд. лв. (34.3% от БВП) през 2027 г. и 88.9 млрд. лв. (36.0% от БВП) през 2028 г.

Пределният праг, ако страната иска да приеме еврото, е до 40% от БВП. В момента България е предпоследна в ЕС по дял на дълга от икономиката й и с по-добър показател, и то от месец, е само Естония.

В проекта на правителството е заложено максималният осигурителен доход, по който се отчисляват осигуровките на най-високоплатените служители, да продължи да расте до 4130 лв. от 1 април. Това е и причината ИТ секторът да обяви по-рано, че никакви реформи не се правят, но продължава да се утежняват задълженията на внасящите най-много пари в бюджета, приемани от управляващите за естествен донор.

Допълнителните приходи от това перо само през тази година се очаква да бъдат в размер на 225.8 млн. лв., а общо за четирите години - 836.6 млн. лв. Средната пенсия през 2025 г. ще достигне 975.18 лв., предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който също беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10.4%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2.4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши, се посочва в решението.

Заради очевидния недостиг на средства да покрият всички предвидени разходи, от които управляващите не желаят да се откажат, първоначалната идея бе пенсиите тази година да не нараснат по т.нар. швейцарско правило - с по 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средната заплата, от 1 юли. Това в конкретния случай означаваше ръст 8.7%, следвано от промяна на правилото. Заради множеството критики, включително от БСП, която участва в управлението, още същия ден кабинетът се отказа да орязва тъкмо парите за пенсии.

Премиерът Желязков благодари на партиите, подкрепящи правителството за зрелостта и допълни, че бюджетът ще бъде внесен за гласуване в парламента във вида, който е в момента. Той отбеляза, че е планиран балансиран растеж без увеличение на данъчната и осигурителната тежест, ръст на доходите, изпреварващ ръста на инфлацията и капиталови разходи, съобразени с нуждите на гражданите и общините.

Желязков коментира, че още днес трите бюджета - на държавата, на НЗОК и на Държавното обществено осигуряване ще бъдат внесени в Народното събрание. "Заварихме предизвикателства, които не адресираме и не персонализираме, защото сме водени от максимата, че който гледа назад, е много вероятно да се спъне напред", посочи още министър-председателят.

По повод управленската програма вицепремиерът Томислав Дончев отбеляза, че тя не е механичен сбор от приоритетите на различни партии и ведомства, а консистентен документ, почиващ на солидна политическа логика. Като основни моменти в нея посочи финансовата стабилност и икономическа конкурентоспособност на страната, спирането на трупането на дефицити и повишаване на качеството на живот.

Акценти са също енергийната диверсификация, развитието на ядрената енергетика и модернизация на армията, в която участва българската индустрия. Залага се също на ефективно и ефикасно управление на средствата от фондовете на Кохезионната политика за програмен период 2021-2027 г. и на средствата от донорски програми, както и ефективно участие в дебата за бъдещето на Кохезионната политика за периода след 2028 г.

Част от управленската програма е и изграждане на ефективна, прозрачна и справедлива правосъдна система, която осигурява реален достъп до правосъдие, бързина и прозрачност в съдебните производства.

Управляващите си поставят за цел чрез ясни реформи, стратегически инвестиции и социална отговорност да работят за по-силна икономика, по-справедливо общество и стабилно бъдеще за всички български граждани.

Дончев посочи, че ще се използва мониторингова система за контрол и отчетност, която да след как върви изпълнението на програмата. В тази връзка той ще поиска във всяка министерство да има човек, който следи напредъка в сферата на отговорност на конкретното ведомство в реално време.