Последните събития около усилията България да влезе в еврозоната отново показаха, че данните за инфлацията са едно, а личните и политическите усещания - съвсем друго. По тази причина обявената от НСИ, а после и от Евростат инфлация в България не съответства на личните и политическите емоции.

Ключовото за разлика от предишни случаи, в които се дебатира активно темата, е, че Европейската комисия и ЕЦБ насърчиха България да извърви тази година най-сетне пътя до еврозоната, след като приеха, че тя вече отговаря и на последния критерий за нея.

Поскъпналите през януари редица стоки и услуги - като се започне от тока и водата и се свърши с брашното, хляба и ресторантите заради връщането на ставката на ДДС до нормалното й ниво, създадоха опасения, че и този път критерият няма да бъде покрит. Нещо повече - в това време се видя, че този път България е в по-голяма опасност да не отговори на друг критерии - този за стабилните финанси, след като огромните разходи, заложени през 2024 г., няма с какво да бъдат покрити през 2025 г. Става дума основно за ръста в заплатите в сектора на отбраната и вътрешната сигурност.

Това бе и причината проектът за бюджет и тригодишната прогноза за финансите да бъдат представени в Брюксел. Въпреки неубедителното съдържание в някои части от главата за приходите Европа даде зелена светлина България да поиска извънреден доклад за оценка на готовността й да приеме еврото. Редовните доклади ЕК и ЕЦБ изготвят на две години, като през тази не се предвижда такъв, затова и България иска извънреден.

Документът би трябвало да бъде официално представен през юни. По тази линия не се очакват изненади, доколкото предварително на политическо ниво е дадена зелена светлина.

По-големите предизвикателства пред България сега остават в сферата на публичните финанси, за които, гледайки проекта за държавен бюджет, повечето финансисти са скептични, че заложените приходи ще бъдат изпълнени. Пословичен пример за тези съмнения стана прогнозата на Министерството на финансите да вдигне приходите от ДДС с малко над 30%. В проекта освен това от специфични мерки с несигурен резултат по оценки на експертите са заложени приходи 2.6 млрд. лв.

Предизвикателства има пред България и заради несвършеното в подготовката за еврото, например търговците все още не са получили указания, които трябва да се опишат в наредба, за означенията на цените. Висящ е въпросът и с липсата на активна кампания сред потребителите. Такава се появи за кратко през миналата година. В това време основният противник на въвеждане на еврото - "Възраждане", организира протести и рекламира широко убеждението си, че еврото не трябва да бъде приемано. Един от използваните аргументи е това, че някои страни в ЕС, освен че не са приели еврото, но и не заявяват такива намерения.

В момента от 27 страни членки на ЕС 20 са приели еврото. Ако всичко върви по план, от 2026 г. България ще бъде 21-ата. Все още извън общия валутен съюз са Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Всяка от страните членки обаче с влизането си в ЕС поема ангажимент един ден да премине и към общата валута.

И при предишните опити на България за еврозоната, когато имаше много ниска инфлация и дори месеци наред дефлация, се виждаше, че редица държави, приели отдавна еврото, не отговарят месеци наред на критериите по този показател - инфлацията да е в рамките на 2%.

В долната графика се вижда в кои държави през януари 2025 г. е най-висока инфлацията, отново измерена през годишна промяна като средна стойност през последните 12 месеца. Показано е годишното изменение.