Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов има душевна рана заради това, че не е министър-председател, каза в интервю през миналата седмицата лавиращата между правото и политиката Татяна Дончева. Това далеч не е единственият проблем на Борисов с управляващото мнозинство, от което и той в някои дни се опитва да се дистанцира като казва, че партията само е дала мандата да се състави кабинет.

Покрай големите усилия как да се подготви бюджета за годината (която вече е в третия си месец), който хем да отговаря на рязко подскочилите разходи, хем на критериите за еврозоната, еквилибристиката при съставянето му надмина вижданото досега. А държавният дълг тайно и полека нарасна между оповестяването на проекта преди полунощ и излизането му от Министерския съвет напът към парламента.

В миналото, когато Борисов беше премиер, често говореше за нежеланието да се поема нов дълг, защото с него се товарят следващите поколения. Сега не само бе заложен двойно по-голям ръст на държавния дълг в сравнение с обичайното през последните години - около 8 млрд. лв. годишно и над два пъти повече сега, но и настъпи тайна промяна.

Тя бе записана в проекта, който одобри на извънредното си заседание по темата Министерският съвет в понеделник. Забелязаха я някои от следящите по-изкъсо държавните финанси.

Разбира се, правителството предлага проекта на държавния бюджет, но каква форма ще придобие той зависи от гласуването в парламента. Обичайната практика е множество предложения, ориентирани към по-високи разходи, да постъпват между двете четения и заради крехките връзки между обединилите се да управляват партии и този път гласуването не се очаква да е безпроблемно.

Най-нападаният многократно от настоящите управляващи за състоянието на държавните финанси бивш министър Асен Василев постави на заседанието на бюджетната комисия тъкмо въпроса защо се залага такъв ръст на новия дълг при нужда от далеч по-малко. Ако се смятат разходите по падежиращ дълг, които трябва да бъдат платени през годината - за 3.7 млрд. лв. и заложеният дефицит в бюджета от 6.4 млрд. лв. - това дава нужда от заемане на 10.1 млрд. лв. от пазара.

Всъщност парите са за капиталови инжекции за дружества като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг, пише "Капитал".

В допълнение, размерът на държавния дълг като процент от БВП, не трябва да надхвърля 40% - това е критерий за страните от общия валутен съюз. Досега България, в частност Бойко Борисов, често се хвалеше с доброто съотношение. България доскоро бе с най-ниския дял на дълга от икономиката в целия ЕС. Но вече е изпреварена от Естония. А ако расте със заложените в тригодишната прогноза темпове само след три години ще е доста близо до тавана, според критерии от Маастрихт.

От преправената прогноза на кабинета се вижда още, че в сравнение с проекта нараства повече делът а дълга с по-дълъг падеж - над 10 г., за сметка на краткосрочния.