Какво иска "Демократична България" от бюджета, който определи като опасен ляв завой

Какво иска "Демократична България" от бюджета, който определи като опасен ляв завой

Какво иска "Демократична България" от бюджета, който определи като опасен ляв завой
По традиция опозицията предлага да се вдигат разходите, а ние предлагаме точно обратното - да се понижат. С тези думи депутатът Мартин Димитров представи предложенията на "Демократична България" преди второто четене на проекта за държавен бюджет и този на здравната каса. "Продължаваме промяната" отделно ще представи предложенията си, което първоначално бе насрочено за днес в ранния следобед, но се отложи заради извънредното заседание на парламента.
Оценката на предложенията на "Демократична България" е за намаление с 8 млрд. лв. на разходите, 7 млрд. лв. от които са за сметка на записания в проекта нов държавен дълг от близо 19 млрд. лв.

Повече данъци за хазартна дейност

Предложението на формацията е да се удвоят събираните такси за хазартна дейност, а данъкът да се повиши от 15% на 20%. Очакваният ефект от това е 100 млн. лв. повече приходите в бюджета. Вносителите обясниха, че по принцип са противници на повишението на данъците, но тъй като хазартът е вредна дейност, нямат проблем с това. "По-добре това, отколкото всяко друго решение", обяви Мартин Димитров.
Посочи, че исторически досега никое правителство не е залагало толкова високи разходи, а в допълнение и иска да налее в банката за развитие и други държавни структури 7 млрд. лв., без да обяснява за какво. Определи тази сума като празен чек, който правителството иска от депутатите да подпишат. На запитване за какво са парите от Министерството на финансите обявили, че ще отговорят след приемането на бюджета.
Тази сума бе представена от финансовия министър като инвестиции в банката за развитие и други държавни дружества. Димитров сега посочи, че ако управляващите искат да финансират проекти, могат да направят с поемането на държавни гаранции.
Този бюджет представлява много опасен ляв завой. Никой не е харчил толкова много исторически.
Формацията настоява и на предложението си да не се сваля прагът за регистрация по ДДС, който от началото на годината бе вдигнат на 166 хил. лв. тъкмо по предложение на "Демократична България". В проекта на правителството обаче се предлага да се върне отново на 100 хил. лв., което ще създаде допълнителни ангажименти на повече фирми, което формацията определи като натиск и тормоз. В допълнение на това режимът в момента е един, а ако остане предложението, от 1 април ще се промени.
"Подаваме ръка да спасим заедно малкия бизнес от този тормоз. От тях очакваме развитие, заплати, производството на храни, включително, а едновременно кабинетът иска да ги накаже", коментира Мартин Димитров.
Формацията предлага и да отпадне "безумно нахалното" предложение фирми да могат да правят дарения на държавата за изграждане на инфраструктурни проекти.
Като наказание за бизнеса, при това този, който произвежда с най-висока добавена стойност и който не зависи от обществени поръчки, "Демократична България" определя повишението на максималния осигурителен доход. Формацията беше против и когато този праг започна да се повишава по идея на бившия финансов министър Асен Василев. В допълнение Божидар Божанов напомни, че за пореден път това повишение се прави по средата на годината, когато тези, които ще бъдат засегнати от промяната, трябва да променят бюджетите си.
Депутатите държат този праг да остане замразен, докато не се направи реформа в администрацията.

Държавните служители също да плащат осигуровки

Държавните служители да започнат поетапно да поемат част от осигуровките си до достигането на съотношението работник - работодател, валидно за частните фирми, предлагат още депутатите. Идеята им е през тази година заетите в администрацията да поемат 7% от осигуровките и през следващите 6 години да се добавят по още 7% до достигане на дял от 40%, какъвто важи за всички останали.
"Смятаме това за една от най-важните реформи", посочи Божидар Божанов и призова ГЕРБ, ако продължава да се нарича дясна партия, за приеме това предложение.
В допълнение се предлага с по 5% за 3 години да се намали броят на администрацията. Конкретни примери за нуждата от това даде Атанас Атанасов, който посочи, че е оглавявал контраразузнаването и не може да си представи какво работят там 2500 души, необясним за него е и броят на заетите в ДАТО. Винаги съм пледирал държавата да влага колкото може повече средства в сигурността, но не може да стане "на калпак", обясни той. Посочи, че политическата сила не е против да се вдигнат заплатите на полицаите, но но не и тези на "чантаджиите", което посочи, че е термин, използван от Бойко Борисов, докато е бил главен секретар на МВР. Посочи, че полицаите и оперативните служители заслужават по-големи възнаграждения.
"Въпросът е, че са нужни реформи, които не се предприемат. Не може да има 5-6 хил. пенсионери в МВР, всички да са на ръководна длъжности и да получават и високи пенсии, и най-високите заплати в МВР", подчерта той.
Ивайло Мирчев допълни, че през 2024 г. депутатите са се обединили около това, че заплатите в Министерството на отбраната трябва да се вдигнат с 30%, но в повишение с 50-70% на заплатите в МВР няма нито политическа, нито икономическа логика.

Да се спре злоупотребата с публични средства

Това е друга линия, по която формацията има предложения. Сред тях Божидар Божанов посочи злоупотребата със субсидии за отглеждането на несъществуващи селскостопански животни. Затова се предлага данните в системата на Българската агенция по безопасност на храните да бъдат публични и всеки да може да види за кои животни какво се плаща и какво е движението на тези животни. Според депутата това няма да увеличи административната тежест върху земеделските производители. Напомни, че има не само слухове, но и сигнали за злоупотреби по тази линия.
Това е потвърдено и от бившия земеделски министър Кирил Вътев, който коментира преди дни пред "Дневник", че се получават субсидии за една торба ушни марки, без да има животни.
Надежда Йорданова мотивира предложението на колегите си да бъдат отново задължени частните болници да провеждат обществени поръчки за доставката на лекарства и др. средства, които от здравната каса, тоест гражданите, плащат със своите данъци. В момента това са длъжни да правят само държавните и общинските лечебни заведения. Напомни, че освен че се пилее обществен ресурс, като се купуват препарати на завишени цени, но и в бъдеще това ще струва още пари на държавата, когато бъде санкционирана от Европейската комисия, че не спазва това изискване. "Този отказ от реформа струва пари на всички ни, без да води до по-добро здравеопазване", посочи тя.
Когато през октомври 2023 г. депутатите гласуваха, че частните болници запазват правото си да не правят поръчки, Министерството на финансите, оглавявано тогава от Асен Василев, обяви в съобщение до медиите, че над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците ще се изразходват от частните болници непрозрачно. "Няколко пъти се опитваме да наложим обществени поръчки за частните болници. Общественият ресурс трябва да бъде използван справедливо за всички, а не да се облагодетелства системата", коментира депутатът и лекар Александър Симидчиев.
Той подчерта нуждата и от по-добро финансиране в психиатрията, където заплащането е немотивиращо и което води до недобра грижа за пациентите, които, когато не могат да бъдат приети в болница създават проблеми на съседите си, за което има много случаи, станали публично достояние напоследък.
Обясни, че идеята е не да се предвидят допълнителни разходи в бюджета, а това да стане на базата на преразпределение като например за целта се използват приходите от хазарт. Защити и тезата, че всички разходи на здравната каса, независимо за какво са направени, да бъдат публични - кой какви пари за какво е получил, така че не само контролните органи да могат да правят проверка, а и гражданите да имат достъп до тези данни, за да ги анализират. "Това ще има значителен дисциплиниращ ефект", каза той.