Мерки срещу рязкото и необяснимо поскъпване на определени продукти, взаимодействие с други държавни органи и обмяна на данни и общи действия, предварително съгласуване на бъдещи законодателни промени и по-ефективен контрол върху концентрациите на пазара.

Тези теми присъстваха в изказванията на тримата кандидати за председатели и зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пред парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации. Излъчените от партиите кандидати бяха изслушани по азбучен ред.

Предизвикателствата, свързани с преминаването към цифровата икономика, постави на първо място в изказването си издигнатият от "Продължаваме промяната - Демократична България" преподавател и адвокат по конкурентно право Иван Стойнев. Вносителите на кандидатурата му подчертаха, че тя е надпартийна и чисто професионална.

Той настоя за технологично обновление на КЗК, дигитализация и използване на изкуствен интелект за анализ на големи масиви от данни. "Забавянето на проучванията се дължи на анализа на огромни масиви от данни с ограничен човешки капацитет, докато съвременните органи успяват да интегрират различни аналитични инструменти, които позволяват автоматизирана обработка на данни, а те да бъдат интегрирани в анализ", каза той.

Глобалните икономически кризи и инфлацията са друго предизвикателство, по думите му. Според него трябва подходът на КЗК да се промени и вместо да действа постфактум, да се намесва преди да са нанесени вреди на пазара. Специален индекс, който, по думите му, не е труден за реализиране, може да следи определени продукти и така комисията да бъде сигнализирана изпреварващо.

Стойнев се изказа за предварителна оценка на изготвяно законодателство от гледна точка на конкуренцията. "Комисията е изготвяла становища по готвени регулации, но често тези препоръки остават пренебрегвани и КЗК няма възможност да спре навреме недобре обмислени мерки", каза кандидатът.

Коментира и ролята на КЗК при административния контрол на обществените поръчки като изтъкна, че освен работа с възложителите има възможност и по-ефективно да се предотвратяват и опити за тръжни манипулации на кандидатите.

Кандидатът на БСП Росен Карадимов, който говори втори, изрази задоволство, че има конкуренция за поста председател и че тя е между двама хабилитирани преподаватели от университета, каквито са той и Стойнев. Отбеляза, че "фаворизирането на председателя демонстрира тежко неразбиране на функциите на регулатора и е обидно за комисарите, защото всеки член е автономен в своето решение.".

Карадимов единствен в изложението си засегна ролята на регулатора при въвеждането на еврото като подчерта, че "е практически невъзможно" повишаване на цените при присъединяването към общоевропейския валутен съюз, но това може да се дължи на забранени споразумения и съгласувани практики между предприятията. Той предлага превантивни и спешни мерки като бързи секторни анализи на ключови пазари - на храни, селскостопанска продукция, горива, лекарства. Според него комисията трябва да се срещне с участниците на тези пазари и да им даде ясно предупреждение, че пазарното им поведение ще се следи внимателно. Не изключи и таван на цените на определени стоки, но само при съгласие на участниците. Очаква мониторингът да продължи и след въвеждането на еврото.

Според кандидата контролът върху инфлацията и спекулативното повишение на цените е постоянна задача на комисията а обяснението за това явление е в сгрешената икономическа политика от десетилетия и грешките при приватизацията, довели до естествени монополи.

Карадимов предлага комисията да стане по-прозрачна като се създаде към нея обществен съвет, включващ национално представителните работодателски и синдикални организации. Всички те изпратиха становища в подкрепа на кандидата на БСП като един от аргументите е, че е учредил такива обществени съвети към Банката за развитие и Министерството на иновациите.

Кандидатът за председател предлага пълен преглед на законодателството, свързано с конкуренцията и защитата на потребителите и комисията да предложи промени в нея.

Кандидатът на ГЕРБ за зам.-председател Радомир Чолаков наблегна на нуждата всички идеи за функционирането й да се обсъждат колективно от членовете й. Той препоръча комисията да засили работата си с медиите и, ако трябва, да ги обучи, за да се ориентират по-добре в материята. Международното сътрудничество според Чолаков е подценена тема и предложи обмяна на експерти с други регулатори от ЕС.

Според него нормативната уредба е в максимална степен хармонизирана, но има нюанси, които се нуждаят от по-фина регулация, например при земеделските производители, печатните издания, доставчиците на вода. Акта за цифровите пазари трябва да бъде взет сериозно предвид, каза той. Добави и че някои концентрации, разрешени от Европейската комисия, могат да имат специфично влияние на българския пазар и това също трябва да се следи.

Правилата за избор предвиждат ресорната комисия само да изслуша кандидатите, а гласуването ще стане в пленарната зала.

Членовете на комисията се изказаха благосклонно за представянето на кандидатите и техните идеи. Единствено Карадимов получи въпроси извън темата за КЗК, обяснени с нуждата да бъдат разсеяни всякакви съмнения за интегритета му.

Той беше питан за участие на съпругата му във фирма, разнасяла фактури на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, които граждани плащали с по 3 лв. в края на първото десетилетие на 21 в. Това станало след като Карадимов като съветник на тогавашния премиер Сергей Станишев оказал съдействие на ЕРП-тата. Така българските потребители са плащали всеки месец по 6 млн. лв. за фактуриране, а случаят е потвърден през 2009 г. от тогавашния министър на енергетиката Делян Добрев. След като БСП пада от власт фирмата куриер загубила интерес към този бизнес.

Не знам за какво съдействие на ЕРП-тата говорите и какво е моето участие. Съпругата ми е била управител на дружество с миноритарен дял в друго, разнасяло фактури на ЧЕЗ. Но ЧЕЗ и по това време е било длъжно да направи и е направило обществена поръчка, отговори кандидатът за шеф на КЗК.

Другият въпрос беше за кредит, отпуснат от Българската банка за развитие през 2016 - 2018 г. към дружества на бизнесмена и член на ръководството на БСП Георги Гергов, който не е следвало да бъде даден на политическо лице. По този заем е сезирана прокуратурата, а Карадимов е бил ангажиран със становище.

Той отговори, че в становището си тогава е застъпил тезата, че банката не трябва да финансира дружества и организации, свързани с политически партии, а не физически лица. В противен случай никой от вас нямаше да може да получи заем, обърна се той към депутатите. Посочи, че този текст от становището му впоследствие е залегнал и в устава на ББР и присъства и до днес в него. Попита лидера на "Продължаваме промяната" Кирил Петков защо не го е отменил докато беше министър- председател.

Третият въпрос към него беше за заем от същата банка към брата на настоящия спортен министър за строителството на хотелски комплекс на Халкидики и дали той е обезпечен. Няколко пъти казах, този кредит е редовен и се обслужва, банката печели, той е обезпечен с ипотеки, отговори Карадимов.

За председател партии издигнаха:

Кандидатурата на първата политическа сила ГЕРБ е за зам.-председател. За поста е издигнат дългогодишният депутат Радомир Чолаков.

Останалите кандидати за членове на регулатора са Мирослава Христова, Валерия Герова и Емилия Колева (ГЕРБ), Димитър Данаилов (ИТН), Жельо Бойчев (БСП), Иван Стойнев и Юлиан Войнов (ПП-ДБ), Четин Казах (ДПС - Доган).

Въпроси към кандидатите от медии и организации до днес не бяха постъпили. Становища в подкрепа бяха внесени само за двамата кандидати за председател.

Национално представителните работодателски организации и двата най-големи синдиката подкрепят Карадимов. В становища до комисията Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската стопанска камара, Търговско-промишлената палата с почти съвпадащи изрази описват бившия министър като подчертават значителния управленски, юридически и преподавателски опит и изтъкват, че като председател на надзорния съвет на Българската банка за развитие според тях е следвал визията за подкрепа на малките и средните предприятия. Политиката на Карадимов като министър е в подкрепа на реиндустриализацията на страната, е мнението на КРИБ.

Единствено Асоциацията на индустриалния капитал е дала становище в подкрепа на Юлиан Войнов, когото представя като финансист и икономист с дългогодишен опит във финансовата и банковата сфхера, както в държавни, така и в частни институции.

Синдикатите са доволни от това, че Карадимов е създал консултативни съвети към Банката за развитие и към министерството и ги е поканил да участват. Според КНСБ той ще освети всички картелни образования" и ще спомогне за нормализирането на цените.

В полза на кадъра на БСП е изпратило становище сдружението "Българска отбранителна индустрия акад. Стефан Воденичаров". Според тази организация Карадимов за първи път акцентирал върху значимостта на военно-промишления комплекс и направил промени, с които Банката за развитие да се отвори за него.

В подкрепа на Карадимов се е обявила и Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

В подкрепа на Иван Стойнев становище е изпратила Българската предприемаческа асоциация BESCO, обединяваща компании от иновативния сектор. Според асоциацията кандидатурата на Стойнев е гаранция, че през следващите седем години ще провежда политика по защита на конкуренцията, която да направи България конкурентна на страните от Централна и Източна Европа. Подчертава се неговият експертен капацитет, съвместяващ академична кариера и професията на практикуващ адвокат в тази сфера, както и международен авторитет. Изтъква се, че кандидатурата е политически независима и изцяло експертна. В същата посока са и писмата за подкрепа на неговата кандидатура от Института за пазарна икономика, Фондацията за развитие на правото на ЕС и Българското сдружение за конкурентно право.