По-добро от миналото, но под данните за последната година преди пандемията и доста под най-добрата исторически досега - 2018 г. Така туроператори описват пред "Дневник" очертаващото се туристическо лято. През последните години върху него наред с краткостта натежаваха пандемията и войната в Украйна.

Политическата нестабилност, липсата на обмислена и правилно насочена реклама са проблеми, превърнали се в константни през последните няколко години. В това време конкурентите на България успяха да се представят добре в същата геополитическа обстановка.

Всички представители на туристическия бранш - туроператори и хотелиери, с които "Дневник" разговаря, смятат, че идващото лято ще е по-добро за сектора от миналото. При основните пазари дори ще има двуцифрени ръстове. В същото време обаче не очакват да бъде надминат резултатът от последната година преди пандемията.

След първоначалния силен интерес при ранните записвания ключовият за българския туризъм германски пазар от началото на година е на изчакване. Обичайно след силен ранен ръст такова забавяне се наблюдава в края на февруари - началото на март. Сега то е настъпило месец по-рано. Причините за това са комплексни, смята браншът. От една страна, през есента записванията са били по-активни от обичайното, поради което е нормално сега да има известно успокояване. Важно уточнение е, че тази колебливост на германците към записвания се отнася не само до България.

От друга страна, те са се доказали като много чувствителни на сътресения, което се видя в началото на войната в Украйна, която за повечето от тях изглеждаше сякаш се води досами границата на България. Тогава това доведе до невиждан отлив от този пазар. В допълнение, самата икономика на Германия не е в цветущо здраве, а съвсем наскоро бяха и изборите за парламент, които също повдигнаха много въпроси.

На британския пазар картината е по-оптимистична и през това лято се очаква да бъдат надминати нивата отпреди нахлуването на Русия в Украйна. Поне това показва търсенето на ваканция в България. "Ако се изпълнят полетните програми, както са заложени, със сигурност ще се компенсират тези нива, но това е игра с отворен край", коментира Иван Грошев, председател на Българската асоциация на инкаминг агенциите.

Причината е, че винаги има една критична маса потенциални туристи, които взимат решение на късен етап и тогава решението зависи от цените, от свободните места и т.н. На този пазар засега се очаква двуцифрен, клонящ към 30% ръст. Оценката е, че той има още накъде да се развива, като една от възможностите е да се привлекат повече британци на Северното Черноморие, където за момента няма голям интерес.

Оценките за полския пазар, който преоткри България в годините на пандемията и където заработи туристически център на България, е, че е достигнал форма на зрялост, след като имаше ръстове от по 10-20%. Туроператори пък коментират, че през миналата година на полския пазар на много ранна фаза на записванията са продадени големи капацитети, което не се отразило добре на печалбата им и е логично сега да предпочитат да продават на малко по-късен етап при по-добър марж. Затова резултатите при отделните оператори са различни в момента, а и казват, че на този пазар конкретно "пилците се броят наесен".

Най-смелите прогнози достигат до 30% увеличение на гостите от Полша и други страни от Централна Европа. Основната причина е големият брой резервации буквално в последната минута. Имали сме случаи до 3 часа преди кацане на самолет няколко пъти да променим трансферите", дава пример Грошев.

Туристическият бизнес по Южното Черноморие, което традиционно е по-предпочитано от българите, но и от гостите от Централна Европа, и което в разгара на пандемията бе спасено тъкмо от местните туристи, не се притеснява от улеснения достъп до Гърция след пълното влизане на България в Шенген. С него се елиминира чакането на километрова опашка на границата, макар че в годините се е видяло, че граничният контрол и досега не е спирал наплива към гръцките плажове.

Грошев обаче очаква ефектът "Шенген" да се види след година, когато хората вече лично са изпитали на гърба си това облекчение, и ще бъдат стимулирани да правят повече кратки пътувания. Логиката му е, че ефектът от дадена промяна се вижда не докато се говори за нея, а когато потребителите я преживеят лично. Очаква облекчението да се отрази както на българските пътувания, така и на румънските през българска територия.

По същата логика смята, че ще се види ефектът от приемането на еврото, ако България този път успее да влезе в общоевропейския валутен съюз от началото на 2026 г. С това обяснява, че не дават желания ефект обясненията, че и в момента България има фиксиран курс към еврото. Дава пример с поляците, които, избрали да почиват в България, първо трябва да обменят злоти в евро, а после евро в левове.

Опитът на Хърватия, която едновременно прие еврото и влезе в Шенген, сочи, че веднага се появява ръст в туризма, при това не като еднократен ефект, а се задържа във времето.

През задаващото се лято на юг при голям ръст спрямо миналата година се очаква завръщането на германските туристи, които при пандемията, а после с началото на войната на Русия в Украйна се отдръпнаха в голяма степен от България.

Завърналите се тогава след години отсъствие гости от Полша и Чехия наред с туристите от съседна Румъния и Великобритания са сред очакваните летовници това лято в резултат на успешните туристически борси в съответните страни.

След успокояването на ситуацията в Израел се очакват и туристи от там, макар за този пазар туроператорите да се изказват предпазливо, тъй като той зависи силно от геополитиката и събитията в района. Наред с тях по-голям интерес местните туроператори и хотелиери отбелязват от скандинавските страни и от Испания. Последното е изненада дори за тези, които не се занимават с туризъм. Според бизнеса интересът е в резултат на голямата туристическа борса в Мадрид, където България по традиция бе участник и тази година през януари.

Наблюденията на хотелиерите на юг показват, че и българите, подобно на чуждестранните им гости, макар и нетипично за тях, са започнали отрано да планират ваканциите си, след като са установили, че така им е доста по-евтино. Вече има записали се за почивка от януари и февруари. От резервациите се вижда, че интересът е към хотели, в които гостите вече са били и са останали доволни предишните години.

Турция е повишила цените тази година в по-голяма степен, отколкото България. Там те се вдигат с 10-15%, което дава конкурентно предимство на българския бизнес. С уговорката, че не може туризмът да се развива благодарение на грешките или недостатъците на другите. Освен това турският бизнес е известен с това, че проявява голяма гъвкавост и както е повишил цените, така може да ги свали с много повече, ако се налага, като не смята, че това е отстъпление, което ще му донесе загуба, коментират туроператори.

В същото време така, както расте силно през последните години броят на полските туристи, този пазар не бива да се смята за даденост. "Голям пазар е и трябва да се полагат сериозни маркетингови усилия, за да се привличат повече туристи", казва пред "Дневник" Венцислав Танчев, представител на германския туроператор Alltours, управител на "Сънтурс" и собственик на хотел. Посочва, че ръководещият центъра във Варшава работи много активно, но една птичка пролет не прави и са нужни повече маркетингови събития.

За пръв път в най-новата история бизнесът се изказва положително за щанда на България на туристическата борса в Берлин - едно от най-големите и знакови събития в сектора, което приключи преди седмица.

В същото време се посочва, че години наред държавата не прави нищо, докато конкурентите в лицето на Гърция и Турция наливат големи суми. А вече за пример се сочи и Албания, която през последните години вложи много в реклама и привлича и немалко български туристи. Тази година страната е партньор на борсата в Берлин.

Наред с неволите на рекламата браншът сочи и други причини за недотам добрите резултати от пандемията насам в сравнение с други държави, които работят при същите геополитически проблеми. Това са политическата нестабилност вътре в страната - честата смяна на правителства и ресорни министри. Служебните правителства се оправдават, че са за кратко, за да взимат важни решения, а преди политическата криза пък парите са харчени непрозрачно, посочва Танчев.

Нуждата от реклама е не само за да напомня България за себе си, но и за да се покажат новите хотели и възможности за туризъм. Туроператорът цитира интервю в германска медия, в което се разбира, че за България не се знае твърде много като възможности за туризъм и състояние на базата за настаняване.

Браншът не престава и с критиките за неадекватността на рекламните послания. Всички тези причини водят до това, че за да се върне България към резултатите си преди пандемията, ще трябват години и големи усилия.

Въведеното преди няколко години подпомагане на чартърните програми с 35 евро на заета от турист седалка се оказа подвеждащо за много туроператори. Причината е, че при пускането й имаше голямо забавяне в плащането, а после бяха въведени рестрикции за паневропейските туроператори - тези, които вече са получавали такава помощ от други държави в рамките на ЕС, не можеха да я ползват за България. Това пък се разбра едва когато вече компаниите бяха калкулирали помощта в цената на пакетите.

Това според туроператорите освен лош знак за бизнеса, неатрактивно ценообразуване, е довело и до това, че чартърни компании са спрели дейността си в България и са се преместили на по-печеливши пазари. Сочат за пример "България ер чартър" - основен превозвач на чуждестранни туристи до България, която си сменя името на "Юропиън еър чартър" и следващата й стъпка е да се премести на други пазари.

Изключение от негативните процеси в този сегмент е сделка през миналата година между българската компания "Електра" и турско-германската "Сън експрес". Благодарение на това партньорство се подновява чартърната програма, казват от бранша.

Туристическият сектор е вероятно първият в България, който изпита сериозен недостиг на работници далеч преди бедствието да се стовари върху всички бизнеси. За това основна роля изигра сезонността и не дотам атрактивното заплащане. Сега и този, и всички останали браншове залагат на внос на работници, който обаче не се случва така бързо и често заради липсата на капацитет при държавните институции работниците могат да дойдат, когато вече не са нужни. В допълнение наетите и дошли няма гаранция, че ще останат. Опасността сега е по-голяма заради влизането на България в Шенген и по суша. През миналото лято хотелиер се оплака, че работниците са изчезнали след няколко дни работа, а това му се бе случило и година по-рано.

Но тъй като работната ръка не стига не само в България, решението според туристическия бранш е да се работи още по облекчаванията, защото се е видяло ,че за българите вече не е атрактивно да работят в обслужващата сфера.

Докато има недостиг на служители, обслужването ще страда, като не във всички сегменти на работата може да се въведат алтернативни решения. Специално при хотелиерите чекирането и виртуалното обслужване са възможни технологични решения, но това не решава въпроса докрай - все още много гости предпочитат личния контакт.

Други възможни мерки, които виждат в сектора, са обезщетенията за безработица, отпускани всяка година, ако работникът е бил в останалото време на сезонна работа в туризма. Засега не е известно държавата да обмисля подобна практика в условията на хроничен недостиг на пари в бюджета.