Виновен е Слънчев бряг. Така работодателите от бизнеси в района на Бургас описват проблема с кадрите. Условно казано, Слънчев бряг - като символ на туризма, с който като цяло се свързва областта. Недостигът на кадри и нежеланието да се работи конкретно в производството през последните години естествено доведе до непрекъснато подобряване на условията на труд, което далеч надхвърля ръста на заплатите.

В същото време много от малките бизнеси в Бургас и околностите, поне в сектора на дървообработката и мебелите, простират бизнеса си в района и едва напоследък опитват да излязат извън тази зона. За едни причината е, че искат първо да са много добри в работата си на място, а после да тръгват да се разширяват. За други е невъзможността с капацитета си да отговорят на по-голямо търсене.

За младите хора, които живеят около Бургас, е обичайно да започнат работа в туризма, когато не става дума за висококвалифициран труд. Туризмът обаче е до време, сезонна работа е, не можеш с нея да издържаш четиричленно семейство. Затова днес вече има търсене на работа, която не е сезонна и е с нормирано работно време, а и заплатата е добра. Така изглежда ситуацията през погледа на Ведислав Божанов, който работи в семейната фабрика за мека мебел "Сияна мебел" в бургаското село Каблешково.

Смята, че позабравеният възглед, че е важно да имаш занаят, сега постепенно пак излиза на преден план. Друг е въпросът, че за човек, който е работил сервитьор 10-15 години, е много трудно да смени ризата и таблата с работен гащеризон и да се заеме с нещо, което физически е доста по-трудно.

Броят на работниците в семейната фирма варира в годините, защото в миналото, при това по предложение именно на работниците, вместо един вид мебели тя започнала да прави всички видове, но предизвикателствата са я принудили да изостави всичко освен диваните и фотьойлите. Този преход кара някои работници да напуснат, други обаче са вече от над 10 години в бизнеса. Пандемията свива персонала от 27 на 6 души и след като отпадат повечето ограничения, както и много други бизнеси и на този се налага наново да създава екипа, който днес е 48 души.

Проблемите с намирането на качествен персонал принуждават бизнесите да създават все повече удобства и подобрения в условията за работа. В тази фабрика организиран транспорт довежда живеещите в Бургас, а няколко автомобила са дадени да се ползват от тези, чиито домове са в близките села.

Особено предизвикателство е намирането на шофьори на камионите с мебели, където по думите на собствениците за под 3 хил. лв. кандидати няма. Трудно е да се намерят и търговски представители, които трябва да имат голям набор от качества, но и да са готови да не бъдат със семейството си повече от половината седмица. На фирмата се е наложило да смени няколко души при опита да навлезе на румънския пазар, който става особено перспективен след влизането в Шенген и по суша. "Преди камионите чакаха над 20 ч. на границата при Дуранкулак, а при Русе и по 30 часа. В момента само ремонтът на Дунав мост бави", казва с огромно облекчение създателят на фирмата Димитър Божанов. Опитът му сочи, че наред с всичко останало успешният пробив в съседната страна идва благодарение на нает местен човек.

В създаденото през 1991 г. производство има все още служители с по 12 и 17 години стаж. На новите казват, че ако издържат 6 месеца, ще им хареса и ще останат. Имат и напуснали, но после пожелали да се върнат.

Пазарът е по-голям от капацитета ни, няма как да направим разширение на производството, тъй като липсата на висококвалифицирани кадри пречи това да се случи. Намирането на монтажници се оказва по-голямо предизвикателство, отколкото за самото производството. Това пък разказа Павел Гайтанджиев, който заедно с брат си Иван е съсобственик на малката фабрика за кухненски мебели "Стило", която се намира в Долно Езерово.

Средният стаж на работещите във фирмата е 8 години, но интересът към работата в мебелния бранш от страна на младите хора е много слаб.

Малкият производител на кухни за крайни клиенти се въздържа от ръст на производството тъкмо по тази причина. Днес, 20 години след старта, в компанията работят 15 души. Проблемът с кадрите спира бизнеса от това да започне серийно производство на кухни.

Двамата казват, че при големия глад на пазара за работници, когато човек напусне една фирма, още на другия ден може да започне в друга.

Отбелязват и тук тенденцията, която преди години бе характерна за сегмента на дограмите. Работници изучават основите на бизнеса, след което напускат и си създават свои фирми със същата дейност. Гайтанджиеви дори работят с такива свои бивши служители, тъй като те предлагат и монтират кухни, но нямат производство, така че от служители са се превърнали в техни подизпълнители.

За дървопреработващия бранш в България е характерно това, че мнозинството фирми са семейни - и като собственост, и като заетост. Членовете на семейството заемат различни длъжности, а и сред работниците често има роднини, в по-големите предприятия - дори представители на няколко фамилии.

В голяма степен всеки разбира от работата на останалите, за да могат да се заместват. "За да ръководиш производство, трябва да разбираш от него. Иначе то започва да те ръководи", обяснява философията си Димитър. Сочи и неуспешни примери на собственици, които нямат представа от бизнеса, който са поверили на специалисти по съответните теми.

Най-трудно и най-лесно е да работиш с членовете на семейството си, казват Божанови. Признават, че през годините са провеждали не една и две битки на концепции за това как да се развива бизнесът, в което има и елемент на разлика в поколенческите разбирания. Но в крайна сметка "знаеш, че са хора, които няма да те предадат", казват Сияна и Ведислав. Те са израснали във фабриката и дори не са имали идея, че ще работят някъде другаде нещо друго. Ведислав е започнал още като тийнейджър на позицията "чистач", което е целяло и да го стимулира да си подобри успеха в училище. "70% от времето сме с работните дрехи в производството", обяснява майката Пепа. "Ние сме и ръководен екип, и доставчик, и счетоводство", обяснява Димитър.

Синовете - Жельо Черкезов и Иван Бобев, са поели бизнеса на бащите си в бургаската фирма "Ламина". Нейната дейност е насочена само към бизнеси, на които по зададени размери разкрояват и обкантват плоскостите, произведени основно от "Кроношпан". Връзката между двете предприятия идва по линия на бащите, които в средата на 90-те години на ХХ век имат склад на гърба на австрийското предприятие. Занимават се с търговия. Сега синовете са повели фирмата по пътя, който виждат те пред нея.

Днес те има модерен шоурум, където клиентите могат да разгледат мостри на плоскостите като цветове и възможности да бъдат използвани. Зад него е цехът, където се прави разкрояването. "Преди работехме само с мостри - карнетки и рекламни материали на "Кроношпан". Сега като отворихме шоурума, се чудим как сме го правили", обяснява Черкезов.

Съветвали са се с бащите си за бизнеса, но повече за търговската част. Днес обаче те инвестират много в дигитализация, а това е сфера, където по-старото поколение няма как да помогне.

Обясняват, че до неотдавна клиентите им идвали с дълги списъци с размери на кухни, записани на ръка - ужасно много употребено време и голяма вероятност от грешки при преноса в системата на фирмата, която ще разкроява. Днес вече всички са научени да пращат в екселски таблици и така дигитализирани, данните се задават на машините. Двамата обмислят сега и как изкуственият интелект ще е полезен в работата им.

Във фирмата, създадена от бащите им, двамата поддържат семейна атмосфера в отношенията между служителите. Установили са, че това е нещото, което задържа много от тях в годините. През миналата година след 24 години работа са се пенсионирали двама техни колеги, имат четирима, които са с тях от 20 години и друг - от 23 години.

От малка дъскорезница през 1890 г. в австрийско селце започва историята на "Кроношпан", която сега има 41 завода и изнася плоскости за мебели в над 120 държави. През 90-те години тя купува бургаското предприятие за мебели "Булес", като вече има бази в няколко града. Най-голямото и съвременно производство е във Велико Търново. В Бургас се произвеждат само пресовани плоскости и тук персоналът като цяло е достатъчен на брой.

Не така стоят нещата в другите точки, където е трудно и да намериш, и да задържиш хора.

Компанията инвестира доста в развитието на персонал - в обучения на място и в заводите в другите страни. Засега не се е стигнало до внос на работници и мениджърите смятат, че имиджът на компанията е от полза. От новопостъпилите на работа получават обратната връзка, че работата е динамична и доста тежка и като я видят, не всеки е готов да продължи по този път.