Производителите и преработвателите на земеделски продукти не са на едно мнение по въпроса как трябва да се регулират взаимоотношенията и надценките от фермата до трапезата. Разгорещените дебати продължават, а до края на мрат е бил и срокът, в който браншови организации са можели да дават свои предложения за текстове в законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

Проектът бе представен в средата на март от Министерството на земеделието, но това стана чрез преразказ. Досега не е публикуван за обществено обсъждане, като за момента не е известно и кога ще стане това.

От дебата досега се видя, че производителите и преработвателите не споделят едно и също мнение за реалността, в която се живее. Производителите смятат, че са притиснати от всички страни, че продукти, които и те произвеждат, се внасят целенасочено, вместо да се купуват от тях, и че не те определят себестойността си, а преработвателите им я налагат. В този дух се изказа и председателят на Обединени български животновъди Бойко Синапов пред "Нова телевизия".

Преработвателите на свой ред посочват, че отдавна местното производство на мляко, масло и месо не успява да задоволява вътрешния пазар, поради което се налага и вносът на такива продукти. В проекта на земеделското министерство те съзират по-скоро проблемите, които посочват и икономистите - държавна намеса на пазара, която няма да доведе до нищо добро.

Яна Иванова, председател на сдружение "Храни и напитки", коментира пред същата телевизия тази сутрин, че налагането на правило, според което може да се слага надценка от 10% върху обявената от производителите себестойност, е изкуствен механизъм. Причината е, че преработвателите няма как да знаят на кой каква ме у себестойността, за да сложат 10% върху нея. Пък и принципно на по-големите себестойността е по-ниска, на по-малките - по-висока.

Посочи, че когато има достатъчно продукти на пазара, преработвателите ще изберат да купуват вносни, за да избегнат изискванията за надценка на българската стока.

Определи като проблем и изискването 50% от стоките в магазините да са български, а производители настояват те да са 80%. Причината е, че ако не може да бъде осигурено съответното количество, тогава стоката ще липсва, а цената й ще се покачи.

Според преработвателите основен проблем за производителите е това, че не се обединяват, което би направило производството им по-ефективно.

Позицията на производителите, изразена от Бойко Синапов, пък е, че този хаос, при който преработвателите не купуват първо българските продукти, а когато не им достигат, тогава да внасят, го няма никъде.

Дали проектът ще види бял свят, след като в годините назад опити за подобна регулация се провалиха, предстои да се види. От една страна, в полза на подобен проект са популистките настроения сред управляващите, от друга, не всички ги подкрепят.

От позиция на няколко браншови организации - и на производители, и на преработватели, изпратена в понеделник до медиите, се разбра, че министърът на икономиката Петър Дилов не смята, че в България е налице криза, която да налага предприемането на описаните в проекта мерки.

В общата позиция, подписана от 12 организации, сред които не е тази на Бойко Синапов, се казва, че всички участници в агрохранителната верига са важни. Те не виждат логика в разпределението на процентите гарантирана печалба за производители, търговци и преработватели.

Те настояват за независима оценка на въздействието на този проект от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който е българска независима неправителствена организация от експертен тип.

В писмото се посочва, че такъв краен вариант на регулация не е прилаган никъде в Европа.