В средата на март масово се появиха заглавия, че България е одобрена и наполовина финансирана да изгради своя фабрика за изкуствен интелект. С това тя се нарежда сред 6-те, които са одобрени и получават грантове от Брюксел. Въпросната фабрика е по проект и инициатива на държавното дружество "София тех парк".

В това време бизнес и правителства по света оглеждат възможностите си да изградят на своя територия много по-големи такива предприятия, наричани заради мощта си гигафабрики. Те изискват налични немалки терени в близост до големи енергийни мощности и водни източници. България е сред немного страни в Европа, които могат да осигурят всички условия за изграждането на такава мощност, което по думите на представители на ИТ сектора ще й даде възможност за пръв път в историята си да участват наравно с другите в актуалната индустриална революция - петата.

България никога не е имала шанс да участва наравно с останалите държави в индустриалните революции. Първата я е започнала 120 г. след реалното й начало, втората я е застигнала, докато прави първата, а третата съвпада с времената на соца, когато е имало други разбирания. Четвъртата за света съвпада с изгубеното десетилетие за България със събитията от 90-те години на ХХ век. Петата, която се смята, че започва преди две години, е първата, в която България има шанс да се включи наравно с останалите. Така описва ситуацията Доброслав Димитров, изп. директор на БРАИТ - организацията, в която се обединиха организациите в ИТ сферата. Описва петата революция като "висока скорост, която се ускорява" и че това, което светът е видял от нея дотук, "е нищо в сравнение с това, което следва". Прогнозата му е, че през следващите пет години ще бъдат построени поне два пъти повече центрове за данни, отколкото са построени през последните 20 години, което се определя като колосално индустриално усилие.

За да се впише България успешно в тази революция обаче, трябва да вземе такова решение. Това бе и темата на кръгла маса през деня под патронажа на президента Румен Радев. В нея формално участваха всички замесени - бизнес, кметове, представители на изпълнителната власт. Последната, която е и тази, която трябва да вземе такова решение, бе представена от двама заместник-министри и един съветник на министър. Изказванията им не оставиха впечатлението, че България сериозно мисли по въпроса. Кметът на Бургас Димитър Николов обяви, че общината има подходящ терен, при това близо до вода, за подобна инвестиция.

Страната ни разполага с всички необходими условия, за да се утвърди като технологичен хъб и лидер в региона, като привлича все повече стратегически инвеститори. Това каза заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова.

Според Красимир Якимов, зам.-министър на иновациите и растежа, България има потенциал за развитие в областта на изкуствения интелект и са налице достатъчно доказателства, които оправдават самочувствието България да твърди, че може да допринесе за успешното интегриране в цялостната екосистема на ЕС в областта на развитието и употребата на изкуствения интелект.

Доброслав Димитров призова процесът по изпълнение на гигафабрика да започне веднага и посочи, че ако България иска такава фабрика да заработи от 2030 година, инвеститорите в нея следва да започнат изграждането ѝ още през 2026 година.

Той изтъкна и предизвикателството, което произтича от факта, че в страната ни няма опит в строителството на подобни съоръжения. Наблегна и върху необходимостта да се мисли паралелно и за създаването на нужните висококвалифицирани кадри.

Доброслав Димитров призова и своите колеги в БРАИТ за мобилизация на екосистемата и контактите, които имат по света.

Борислав Петров, изпълнителен директор на ИНСАИТ (INSAIT) - института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии, обясни, че в Цюрих има изградена и работеща екосистема за изкуствен интелект около политехническия институт в швейцарския град. Той е водещ европейски изследователски център и е в топ 5 в света. "Създадената там екосистема е работеща и имаме модел, който да следваме", посочи той.

Цитира публикация на "Ройтерс", в която се посочва, че инвестиционните намерения на ЕС са да инвестира 200 млрд. евро в сферата на изкуствения интелект.

Изп. директор на Българската банка за развитие Цанко Арабаджиев обяви, че банката има амбицията да е катализатор на процеса за изграждане на гигафабрика за изкуствен интелект. С приемането на държавния бюджет за тази година бяха налети 4.2 млрд. лв., с които се увеличи капиталът й.

Увери, че банката ще разговаря с всеки стратегически инвеститор по темата, и посочи, че тя разполага с различни инструменти, които могат да бъдат в помощ.

Определи темата като полагане на основите на бъдещата икономическа конкурентоспособност на България и посочи, че ще бъде жалко, ако България изпусне възможността да участва наравно с другите държави при формирането на петата индустриална революция.

Той призова БРАИТ и ИНСАИТ за последващи разговори не само за подобен голям проект, какъвто е този за изграждане на гигафабрика, но и за финансиране, което да отговаря на нуждите на цялата екосистема.

Президентът Румен Радев обяви, че в оглавяваната от него институция има запитвания по темата, но той няма какво да отговори, доколкото институциите в България нямат концепция по въпроса. Трябва да има ясно разписани параметри, за да бъдат убедени, че тук ще успеят. На много малко локации в Европа може да се предостави терен с такова електрозахранване за кратко време, посочи той. Според него подобна инициатива ще бъде вододел - там, където се изградят големи центрове за данни, тези държави и общества ще движат развитието на човечеството, а другите ще са консуматори. "Първите ще задават дневния ред на планетата, другите ще го следват", подчерта той.

Посочи, че водещи държави и компании са в трескава надпревара да изграждат инфраструктура за изкуствения интелект. Според него България има големи предимства за изграждането на такава мощност - стабилна енергийна система, ядрена електроцентрала. Посочи, че "модата" да се закриват ядрени мощности в Европа и да не се строят нови се превръща сега в огромна спирачка, тъй като няма излишък на електроенергия, която да захранва такива фабрики.Обясни, че в САЩ са останали свободни само 3% от площите, които могат да поемат такива гигафабрики, а в Западна Европа проблем има и с площите, и с електрозахранването. "Ще спечели този, който може да предложи енергия, който може да задели някакъв излишък от енергия и да я предложи за изграждане на гигафабрика", посочи президентът.

И той, и представителите на ИТ сектора напомниха, че компании от ранга на "Майкрософт" и "Гугъл" са избрали Гърция вместо България да изградят свои центрове за данни и затова България трябва да побърза с такова решение.

Според Радев властите в България трябва да бързат с цялостна промяна на имиджа на страната, защото тя, по думите му, в определени случаи е заобикаляна поради насадена представа като страна с вихреща се корупция и политическа нестабилност. "Трябва час по-скоро да излезем от този образ и да видим какво можем да предложим", каза Радев.