Цените ще растат повече през годината, а и доходите, но не толкова бързо като преди. Икономиката на България се очаква също да порасне повече от прогнозираното, подкрепена от частното и държавното потребление.

Така звучат част от ревизираните очаквания на БНБ в сравнение с валидните към края на 2024 г. Те се съдържат в редовното издание "Макроикономическа прогноза 2025". Институцията посочва също, че има и редица рискове - външни и вътрешни, очакванията й са да не се сбъднат.

В сравнение с предишното издание на прогнозата в новото БНБ завишава прогнозата си за средногодишната инфлация през периода 2025-2027 г. в посока нагоре, което се дължи главно на възходяща ревизия в

групата на услугите за всички години от периода и на очакваната по-висока инфлация при енергийните продукти през 2025 г.

Средногодишната инфлация е прогнозирано да се ускори до 3.8% през 2025 г., като основен принос за повишението ѝ се очаква да имат храните и услугите.

В тази прогноза БНБ също очаква и икономиката на страната да нарасне през тази година повече от прогнозираното в края на миналата година. Ревизията за 2025 г. се дължи главно на прогнозираното по-силно нарастване на правителственото потребление и положителния принос на запасите. Очаква се растежът на реалния (коригирания с инфлацията - бел. а.) БВП в България да бъде 2.8%, след което

да се забави временно до 2.2% през 2026 г. и да се ускори до 3.1% през 2027 г. Тези движения се дължат на динамиката при правителственото потребление, заложените изменения на правителствените инвестиции и на нетния износ.

Частното потребление се предвижда да се повиши с 3.6% в реално изражение през 2025 г. (при 4.2% през 2024 г.), като се очаква реалният разполагаем доход на домакинствата да продължи да нараства, но със забавящ се темп - заради по-ниския в сравнение с предходната година ръст на заплатите и очакваното ускоряване на инфлацията.

Все пак има и фактори, които ще стимулират растежа на потребителските разходи - увеличените социални трансфери към домакинствата, нарастването на заплатите в публичния сектор и високата кредитна активност.

Правителственото потребление се прогнозира да се повиши с 4.1% през 2025 г. (при 4.6% през 2024 г.), за което най-съществен принос ще имат заплатите в публичния сектор.

В същото време се очаква ръст на инвестициите в основен капитал - 7.2% в реално изражение, подкрепяни както от частния, така и от публичния сектор. В частния сектор инвестициите ще бъдат стимулирани от прогнозираното увеличение на крайното търсене на български стоки и услуги, понижението на лихвите по кредитите за фирми и активното предлагане на кредитен ресурс от страна на банките. В обратната посока ще влияе несигурната външна среда.

Същевременно инвестициите в публичния сектор се очаква да отбележат растеж през 2025 г. след понижението им през предходната година, за който ще допринася изпълнението на проекти, финансирани със средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост. В прогнозата е заложено техническо допускане, че до 2026 г. ще бъдат усвоени общо 45% от одобрените за България средства по Механизма за възстановяване и устойчивост главно посредством инвестиции в основен капитал на сектор "държавно управление".

Нетният износ се очаква да продължи да допринася отрицателно за годишния темп на изменение на реалния БВП през 2025 г. (‑1.6 процентни пункта) поради прогнозирания по-слаб растеж на износа на стоки и услуги в сравнение с вноса. Въпреки допусканото по-голямо търсене на български стоки и услуги то ще бъде ограничавано от планирани ремонтни дейности в големи промишлени предприятия. Затова и се очаква вносът на стоки и услуги да расте повече от износа.

Заради тежката демографска картина пък БНБ очаква заетите да намалеят през годината с 0.2%. Същевременно спадът на населението в трудоспособна възраст и прогнозираният растеж на БВП ще доведат до това безработицата да се свие още - от 4% през 2025 г. до 3.7% през 2027 г.

Въпреки очакването ръстът на заплатите през следващите години да е по-слаб от досегашния институцията напомня, че недостигът на работници ще продължи да оказва натиск върху заплащането, което ще изпреварва и производителността на труда, и инфлацията.

Най-голям принос в очаквания по-висок ръст на инфлацията през годината се очаква да имат храните и услугите. Основните фактори с проинфлационно влияние в групата на храните са свързани с допусканото нарастване на международните цени на основни селскостопански продукти и връщането от 1 януари 2025 г. на стандартната ставка на ДДС от 20% за доставка на хляб и брашно, която беше временно намалена на 0% за периода 9 юли 2022 г. - 31 декември 2024 г.

За възходящата динамика на инфлацията при групата на услугите влияние ще оказва формирането на косвени ефекти от поскъпването на храните, както и връщането от 1 януари 2025 г. на стандартната ставка на ДДС от 20% за ресторантьорски и кетъринг услуги, временно намалена на 9% за периода 1 юли 2020 г. - 31 декември 2024 г.

Прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и запазващото се силно потребителско търсене се очаква да бъдат други значими фактори, оказващи натиск за поскъпване на услугите (5% в края на годината).

При промишлените стоки (без енергийните продукти) БНБ прогнозира да се наблюдава преминаване от дефлация в края на 2024 г. към ниска инфлация в края на 2025 г., което е повлияно от техническите допускания за динамиката на цените на промишлените стоки в еврозоната.

Инфлацията в групата на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия се очаква да се ускори до 4.8% в края 2025 г. спрямо 3.9% в края на 2024 г. (средногодишна инфлация от 5.9% спрямо 4.6% през 2024 г.).

Това се дължи най-вече на влезлите в сила от началото на 2025 г. повишения на таксата за издаване на лични документи, увеличението на цените на тютюневите изделия вследствие на промени в акцизните ставки, одобреното от КЕВР повишение на цената на електроенергията за битови потребители, както и заложените в прогнозата увеличения на цените на ВиК услугите.

Допълнително повишение на административните цени през второто тримесечие на 2025 г. се очаква вследствие на заложените в Закона за бюджета увеличения от 1 май 2025 г. на минималния акциз за тютюневите изделия с 3.7% и на винетната такса с 11.5% (от 87 на 97 лв.).

Държавният бюджет за годината бе приет едва през март, поради което и подобна прогноза не можеше да се направи преди това.

От години лихвите по депозитите са нищожни, а през тази година БНБ очаква и още да се понижат - тези при новодоговорените срочни депозити на неправителствения сектор, а след това да се задържат на нивото достигнато в края на 2025 г.

По-съществено понижение се очаква при лихвените процент по новоотпуснати кредити за нефинансови предприятия заради по-силната им обвързаност с динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната.

Заради очакваното забавяне в ръста на заплатите БНБ очаква годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да остане сравнително висок, но да се забави до 9.5% в края на 2025 г.

На какво се дължи ревизията

БНБ обосновава ревизията в прогнозата за БВП и основните му компоненти с постъпилите допълнителни отчетни данни за икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2024 г. и за първото тримесечие на 2025 г., както и с промените в техническите допускания за външната среда.

Ревизията спрямо прогнозата от декември 2024 г. за по-висок с 0.3 процентни пункта растеж на реалния БВП през 2025 г. се дължи главно на прогнозираното по-силно нарастване на правителственото потребление и положителния принос на запасите. Спирането на програмата от енергийни помощи за бизнеса би довело до по-висока инфлацията.

Същевременно заради рязкото влошаване на глобалните икономически перспективи след обявените от САЩ на 2 април митнически тарифи, международната цена на петрола се понижи значително под заложените в текущата прогноза допускания, което, при равни други условия, представлява външен фактор за реализиране на по-ниска инфлация в България в краткосрочен план.

Тези ревизии са само частично компенсирани от очаквания по-нисък растеж на износа на стоки и услуги и малко по-слабия растеж на частното потребление. Ревизията в правителственото потребление е свързана главно с включването в прогнозата на информация за заложените в Закона за държавния бюджет за 2025 г. по-високи разходи за заплати, здравеопазване и междинно потребление

Въпреки направената ревизия базисният сценарий на прогнозата е с висока степен на несигурност, идваща отвън - рязкото задълбочаване на търговската война след обявените от САЩ на 2 април всеобхватни мита, продължаващите военни конфликти и повишеното геополитическо напрежение като цяло.

Рискът икономиката да нарасне по-малко от очакваното идва ако глобалната и вътрешната среда доведат до по-ниска икономическа активност. Основен вътрешен риск остава вероятността за по-бавно от заложеното изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.

Същевременно съществува риск от извършването на по-големи от очакваното разходи за отбрана както вследствие на по-високи публични инвестиции, така и по-голямо публично потребление. Също така частното потребление е възможно да бъде по-високо от прогнозираното в базисния сценарий при по-голямо от включеното в прогнозата повишение на заплатите и фискалните трансфери към домакинствата и по-ниска склонност на домакинствата към спестяване предвид запазването на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите.

Задълбочаването на търговската война води до много голяма несигурност по отношение на развитието на инфлацията в глобален план, в Европа и в България. Митническите тарифи по своята същност имат проинфлационен ефект, тъй като водят до повишаване на цените на вносните стоки, напомня БНБ.

Рисковете инфлацията да е по-висока от очакваното се оценяват по-скоро като балансирани като те идват основно от вътрешни фактори:

Същевременно БНБ отчита, че петролът поевтиня значително след обявяването на новите мита от страна на САЩ и очакването е това да продължи. При равни други условия това ще натиска надолу инфлацията в България.