На първо четене в пленарната зала депутатите приеха два проекта за промени в Закона за енергетиката, с които с различни срокове предлагат отлагане за пореден път либерализацията на пазара на ток за битовите потребители. Както и в енергийната комисия бяха подкрепени проектите на БСП и "Има такъв народ", а бе отхвърлен този на "Възраждане", който предлагаше отлагане с 10 г.

Между двете четения депутатите трябва да се спрат на решение как ще премине това отлагане, тъй като то ще е съпроводено с промяна за НЕК и за държавните производители на ток.

По план от 1 юли 2024 г. трябваше да настъпи последният етап от либерализацията на пазара на електроенергия, като на него се появи и битът, който купува на цени, определяни от енергийния регулатор КЕВР. Заради политическата нестабилност обаче не бе направена нужната подготовка - да се определи формула за енергийна бедност, да се идентифицират домакинствата, които ще трябва да бъдат подпомагани след либерализация и т.н. и в крайна сметка стъпката бе отложена. Въпреки че предприемането й бе част от задълженията на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Въпреки наличието на редовно правителство в момента държавата отново не е направила нужната подготовка, а от 1 юли по закон започна нов период за пазара на ток и поне месец и половина преди него - тоест до средата на май, трябва да има яснота.

Така се стигна до очакваното за пореден път отлагане на либерализацията за бита, като днес в пленарната зала депутатите одобриха два проекта по въпроса - на БСП, който залага отлагане с 2 г., и на "Има такъв народ" - с 5 г. Междувременно работна група, която за пръв път се събира днес, трябва да уточни механизмите на действие на системата от 1 юли. Проектът на БСП бе приет със 154 гласа "за", без нито един "против" и 35 "въздържал се", а този на "Има такъв народ" - със 157 гласа "за", един - "против" и 23 "въздържал се".

Преди гласуването на проектите темата отново бе използвана за политически изказвания и престрелки между участващите в управлението и тези отвън политически формации. "Това е същата либерализация, която се отложи миналата година с 1 г., за да станем по-готови, а в същата степен виждаме, че няма готовност за либерализация на едро. Тя бе заложена в ПВУ и тя бе един от поводите за раздорите през м. г., а виждаме, че коалицията не е постигнала окончателно решение какво ще се прави от 1 юли", коментира Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната - Демократична България".

Той посочи, че по времето на кабинета "Денков" е формулирана дефиниция за енергийна бедност и наредба за определяне на енергийно бедните домакинства, а след това работата е спряла. Добави, че Министерството на енергетиката трябва да бъде приканено да си свърши работата, като създаде информационна система, механизъм за защита на социално слабите при пълната либерализация и дългосрочен план за справяне с енергийната бедност. Според Рибарски тези въпроси трябва да намерят разрешение, преди да се премине към либерализацията на енергийния пазар на едро. Последното по думите му така или иначе ще се случи от 1 юли, макар либерализацията на дребно, тоест за бита, да се отложи.

Нападайки "Продължаваме промяната - Демократична България", депутатът от БСП Драгомир Стойнев обясни, че няма как без подготовка да се премине към либерализацията, а освен това се е видяло, че като се обясни на Европейската комисия тази липса на готовност, тя е приела ангажиментът да отпадне от ПВУ с тази дата, а парламентът да определи нова по свое усмотрение. Това се разбра от изказването на енергийния министър Жечо Станков пред ресорната парламентарна комисия в края на април. Тогава той увери и че за битовите потребители няма да има промяна в дългосрочен план.

Тогава Станков обяви, че България е договорила с Брюксел срокът за либерализацията да бъде избран от Народното събрание. Самата промяна пък трябва да бъде приета от депутатите до средата на май, така че от 1 юли, когато изтича регулаторният период, да има ясно решение.

Тълкуването на Рибарски, че либерализацията на дребно се отлага, но тази на едро - не, идва от думите на енергийния министър, че НЕК няма да бъде обществен доставчик,,чиито цени се определят от КЕВР от юли - каквото се предвиждаше и при либерализацията за бита. Освен това държавните производители на ток ще осигуряват средна цена на енергията си за крайните снабдители - електроразпраделителните дружества, на домакинствата. Същевременно и самите крайни снабдители трябва да получат гаранции за финансова стабилност, за да се избегнат сътресения в цялата система.

Междувременно изплащането на компенсации трябва да идва по линия на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", средства за което от бюджета обаче не са заделени по думите на Рибарски.

Така всички тези особености в промяната на модела от 1 юли трябва да получат законодателно решение между двете четения на промените в Закона за енергетиката.