Семеен бизнес между пандемията, еврото и митата на Тръмп
"Когато дойде време да взема кредит, ме питат дали да е в евро или в левове. Ако го взема в евро, ще мога лесно да си купя машини. Ако го взема в левове, ще е добре, защото ще си купя материали. Но каквото и да правя, приходите ми са в евро. Плащането на лихвата и главницата, ако заемът е в евро, идват директно отвън и ми е добре. Когато приходите ми са в левове, трябва да превалутирам, за да погасявам заема. Тази употреба на две валути е абсолютно безсмислена."
Такава е равносметката на собственик на бизнес за производство на мебели и верига магазини от типа "Направи си сам". Негови колеги, които работят само на местния пазар, също подкрепят преминаването към евро заради по-лесното опериране с финансите на компанията. Други, които работят основно извън Европа, смятат, че е все едно. Но при тях тежи наследството от пандемията и вече усещат ефект от политиката на Доналд Тръмп.
Ефектът от еврото
Изводът за абсолютното безсмислие на двете валути е на Галин Господинов, изп. директор и съосновател на "GS Тръбна мебел" в Добрич, който в миналото е бил капитан на кораб. Компанията работи 90% за износ и подобно на останалите от различни сектори, които имат контрагенти извън България, мениджмънтът не вижда смисъл непрекъснато да се обръщат левовете в евро, при положение че националната валута е обвързана с общата европейска през валутния борд.
За много бизнеси, които изнасят, от години е голяма тегоба превалутирането, което им се налага. А също необходимостта от обяснения пред техните контрагенти навън, че България е във валутен борд и че левът е фиксиран към еврото и т.н. Анкетите сред членовете на Българската стопанска камара, които работодателската организация прави в края на всяка година по различни въпроси, също показват нарастваща подкрепа за приемането на общата валута.
Господинов казва, че не си изчислява разходите за превалутиране, но отбелязва, че става дума за малки суми - 3, 5, 8, 10 лева, но плащани начесто, което ги прави много като брой. Сравнява това с таксите на банките, за които много-много не се говори, но са сериозно перо в приходите на финансовите институции наред с тези от лихви, защото за всяка услуга се взема такса, а на бизнеса често се налага да ходи в банката.
Той, подобно на останалите собственици на бизнеси с европейски контрагенти, очаква, че този път приемането на еврото ще е успешно, за да няма нужда от излишни трансакции. Оценява ползите от това във възможността да се повиши производителността, включително и чрез придобиването на местни бизнеси от чуждестранни инвеститори, което им осигурява и по-голям пазар. Очакван ефект е и отварянето на още много компании.
Колегите му от "К2", чиято фабрика за корпусна мебел също се намира в Добрич, не работят за износ. Един от съдружниците, чийто баща е сред основателите - Иван Милев, е завършил образованието си във Великобритания, след което се връща, за да поеме семейния бизнес. Макар да няма пряко отражение върху дейността му на този етап, споделя мнението, че е добре да бъде прието еврото, защото така продължава интеграцията на България в европейската общност.
Не виждаме причина да не бъде прието еврото.
На свой ред отбелязва, че ще отпадне нуждата от превалутиране, лихвите по заемите ще бъдат по-ниски, а по-евтини ще са и банковите гаранции. "В чужбина повечето клиенти искат банкови гаранции за започването на даден проект, за да платят аванс. И ако трябва да са в евро, те ще са по-скъпи", обяснява той. Това показва опитът му отпреди пандемията, когато е изпълнявал поръчки в чужбина. Смята, че България може да почерпи от случилото се в другите държави, които неотдавна са приели еврото, за да гарантира, че няма да има спекула при прехода към новата валута, което е и единственото притеснение в началото на процеса.
На друго мнение е Павел Димов, който участва в ръководството на два семейни бизнеса край Варна - "Мос роботикс", "Имос сървис", "Корект стил", чиито контрагенти обаче са в различни части на света. Извън пестенето от превалутиране не вижда особена полза от смяната на лева с евро. Смята, че по този начин ще се засили натискът за изравняване на стандарта на живот тук и в по-развитата част на ЕС, което по негови оценки минава през изкуствено завишаване на доходите. Сравнява това с административно определяната минимална заплата, която казва, че може да е адекватна и дори ниска за София, но не е такава за Монтана например. Посочва, че дали в левове или в евро, разходите за едно или друго ще са каквито са.
Не съм против аз като потребител. По-добре да имам една валута вместо да превалутирам. Но се отварят вратите още повече чуждестранни фирми да ни намачкат.
Тъй като това не е първият напън на България да приеме еврото, редица бизнеси имат проблем с непрекъснатата смяна на датите заради това, че трябва да се подготвят предварително, което също така им струва пари. През такива сътресения са минали някои и с очакването България да влезе в Шенген.
Иван Милев разказва, че за фирмата е било голямо предизвикателство промяната на проекта, по който е работила с летищата във Варна и Бургас за мебели. "Когато отначало започнахме да работим, трябваше да влезем в Шенген през 2013 година и летището беше проектирано по правилата за Шенген. На средата на проекта, подготвен и изработен до последния детайл в Германия, го промениха изцяло, което се отрази доста сериозно", спомня си той.
Сега част от обзавеждането на новите терминали на двете летища е отново поверено на тази компания.
Пренареждане на производството и търговията
След първите стъпки на президента на САЩ Доналд Тръмп, които направи, за да прекрои по свой модел световната търговия, бизнесът с мебели и стоки за дома с Канада, чиито производители захранват пазара на САЩ, замира. Но това стимулира инвестициите в мебелни фабрики в САЩ, разказва за промените в сектора Павел Димов, който продава на клиенти в множество държави софтуер за машините в мебелните фабрики.
Заради митата, наложени на Китай, това създава проблеми на всички бизнеси, включително и мебелните, работещи там. Преди решението на Тръмп индийски компании развиват производството на мебели в Китай заради евтината работна ръка и после внасят продукцията в страната си. Сега, след като Тръмп притисна Китай с високи мита, това даде надежда на индийските производители, че могат да изместят Китай от статута на основен доставчик на стоки за САЩ и пренасочват производството към родината си. Така и софтуерът, продаван от "Мос роботикс", започва да се търси в Индия.
"Това в момента е една голяма политическа игра, която влияе супермного на икономиката, и благодарение на това, че сме представени във всички държави, ги сменяме", посочва Димов, който ръководи семейния бизнес заедно с баща си и брат си. Уточнява, че това сменяне на държави всъщност никак не е проста работа. Причината е, че на място имат изградена структура, персонал, партньори и не е толкова лесно от днес за утре да се превключи от една дестинация в друга. Но все пак отчита, че когато става дума за бизнес със софтуер, това е по-лесно. При машините за производството далеч не стоят така нещата. Дава пример с Бразилия, в която също е налице скок в стандарта на живот и която произвежда машини на германската компания "Хомак" за Южна Америка. Това оскъпява производството и се стига дотам Китай да произвежда тези машини, които се доставят в Бразилия.
Заради това, че в Германия всичко е много скъпо, и в Европа ще започват доставки от Азия на "Хомак", прогнозира Димов, който е представител за България на компанията. Очаква, че всичко това ще направи Европа изкуствено скъпа и така ще убие производството й. Според него това поставя въпроса откъде ще идват заплатите на местните работници при такъв сценарий.
Последствията от пандемията са още тук
Доста от ефектите от пандемията вече са анализирани, но не един и два бизнеса отчитат, че това е било времето, в което са загубили свои клиенти зад граница. Такъв е случаят и с "К2".
От 2008 г. до пандемията компанията обзавежда "доста хотели" - в Германия, Франция, Австрия, Израел, Великобритания. Чрез партньорство с израелско-германска фирма получава поръчки за висока категория хотели в немскоезичната част на Европа. След пандемията обаче обновяването на такива обекти намалява и фирмата се насочва към местния пазар. Положителното е, че в това време започва реновиране, а също и строителство на нови хотели, които се нуждаят от обзавеждане. В допълнение Милев създава компания в неразработена ниша - за снабдяване на мебелните фирми с материали.
До пандемията в "GS Тръбна мебел" не произвежда мебели под собствена марка. Когато тя настъпва обаче, "не бяхме много стабилни", по описанието на Роза Господинова, която ръководи производството. Тогава идва моментът да се изпълни идея, за която дотогава не е оставало време. Собствената марка - Voxoli, в крайна сметка е готова през 2023 г. и под нея тръбни маси и столове за средния ценово пазар по описание на производителя се предлагат на потребителите на няколко пазара в Европа, където се търсят едновременно изчистени линии, функционалност и комфорт. "За българския пазар сме малко скъпи", обяснява Господинов. За "Тръбна мебел" най-силните пазари са Италия, Дания и Белгия.
Разказва, че създаването на собствена марка отнема време - трябва да се намерят дизайнери, да се създаде бранд, да се направи маркетинг. "Смисълът да имаш собствена марка е, че ако бизнесът на наши клиенти секне, трябва да имаме наши модели да продаваме. Отделно от това, когато продаваш свои модели, цялата продажна цена остава при теб и освен това можеш да продаваш на цените, на които искаш", допълва Господинов.
Водеща остава цената на местния пазар. Няма как обаче да се върнем назад и да правим мебели с ниско качество, за да постигнем цена.
Посочва, че както и за други бизнеси, затварянето при пандемията е катастрофа - производството спира, защото партньорите не поръчват, а пък персоналът трябва да бъде запазен, но въпросът е откъде да дойдат заплатите. Благодарение на програмата 60:40 е спасена част от него, ползвани са отпуски и др. Но това е и време за оздравяване на бизнеса, като той се лишава от "скатавките", каквито има навсякъде. След отърсването от първоначалния шок идва и бумът в търсенето на стоки за дома. В тази ниша компанията има верига от 6 магазина от типа "Направи си сам", които са познати преди под бранда "Строймаркет", а сега GStroy. Компанията е в топ 10 на сегмента си в страната, показват данните за приходите.
