До 17 ч. си във фабриката, където работиш от години, а после отиваш в гаража си, превърнат в импровизирана работилница, да правиш мебели на черно. Значителна част от работниците в някои предприятия правят точно това. Работодателите им го знаят, но нямат много полезни ходове. А освен това се конкурират със сив сектор, произведен от техните собствени работници.

Тези сиви щрихи са част от безрадостната картина на все по-голямата липса на хора, които искат да работят в производството и невъзможността да бъдат заменени от машини. Особено когато не става дума за серийно производство на мебели.

Години наред Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост търси политическа подкрепа за приемането на закон, който да въведе изисквания към производителите на мебели - към производствата - наети площи, персонала, наличието на машини, безопасност и качество на продуктите... Очаквано темата не е интересна за политиците и така си остава в нищото.

Резултатът с днешна дата, по оценки на представители на сектора, които работят легално, е, че значителна част от индивидуалните поръчки се разполагат в сивия сектор, с който те се конкурират.

Множество фирми производители, както и големите магазини от типа "Направи си сам", предлагат услугата разкрояване на плоскости, смисълът на която е да се ползва от хора, които биха искали вкъщи сами да сглобят нещо. Проблемът идва, когато тази услуга не се ползва от такива хора, а от нелегално работещи мебелисти. И тази дейност далеч не опира само до това, че си разкроил няколко плоскости на шепа хора, а това, че се превръща в регулярен бизнес. Който не плаща данъци и продава на по-ниски цени, макар и с ниско качество.

Често във фабрики, които предлагат и кроене на плоскости, отиват хора, които се представят за редови граждани, а всъщност са нелегално работещи мебелисти. Когато вече бъдат разпознати за такива, те пращат клиентите си да им бъдат разкроени мебелите, а после им ги сглобяват, обяснява схемата Галин Господинов, съосновател на фирмата. "Аз не познавам някой, който да няма "един човек", който му прави мебели по-евтино", казва той. Посочва, че в интернет е пълно с обяви, че се търсят майстори-мебелисти. "И отдолу са телефони на Иван, на Драган, на Петкан. Никой не пише: идете във фирма еди-коя си", допълва той. По оценки на легалните в бранша става дума за цели квартални общества, а дърводелците са заети месеци напред.

Сивата икономика в сектора е пренасочила бизнеса на варненската "Корект стил" от производството на мебели към услугите и автоматизацията в сектора. При 50 човека в производството над 150 обзаведени хотела зад граница сега само 5-6 души работят в базата по спорадични индивидуални поръчки. Някогашната фабрика сега се използва основно за тестове на машините, на които се внедрява софтуер за производство на мебели - новият профил на компанията.

Оценката му е, че индивидуалните поръчки за мебели извън големите фирми, са близо поти 100% на черно, Господинови оценяват сивия сектор в бранша на 30-40%. Приблизително на толкова се оценява и от последните анализи за България като цяло като в някои сектори е 50% и повече.

Димов посочва, че в момента значителна част от доставчиците на материали в Европа се занимават с разкрояване и други допълнителни услуги - сглобяване и монтиране, защото има силна конкуренция и това е възможност да получат по-голям пазарен дял. Но си плащат данъците. А тук става дума за нелегални услуги, при което предоставящите ги се правят на крайни клиенти. "Ако една кухня грубо се продава за 10 хил. лв., материалите, разкрояването, кантирането струват 2-3 хил. лв. Останалото се превръща в търговски марж за тях", посочва Димов.

Отстрани погледнато този проблем изглежда да се корени в недостатъчното заплащане на работниците, които се налага да работят нелегално след работа. Галин Господинов отбелязва, че заплатите в сектора стигат за приличен, но не и за добър стандарт на живот, а всеки се стреми към повече. В същото време оценката му е, че производителността на работниците е 2.5 пъти по-ниска от тази на колегите им в Германия.

Разказва, че при определянето й се засича за колко време ще бъдат произведени 10 броя от някакъв елемент и после се изчислява колко трябва да бъдат за един работен ден. В края на работния ден обаче те се оказват 60% от изчисленото количество. Дава и реални примери - на работник, който прави излишни движения, е обяснено, че ако прави само нужното по задание, работата му ще върви по-бързо и за същото време ще произведе повече. Работникът, на около 25 г., се оплакал на майка си, че го карат да работи бързо и тя се обадила да каже, че той ще напусне, защото и без това се прибира "каталясал" от работа. "А аз се опитах да му кажа как да свърши нещо полезно. При ниския манталитет трудно можеш да накараш човек да разбере какъв е неговият интерес", казва Господинов.

Реалност от същата фабрика показва, че ако се появи човек, който работи както трябва, до 2 седмици останалите са го скастрили и той престава. Логиката им е, че ако той показва по-добра работа, ще бъдат накарани и те така да работят. "Обясняваме им, че ако произведат повече, ще получат повече пари, те не искат. А после казват, че не им стигат парите", обобщава ситуацията Господинов.

В годините са имали хора, които работят здраво и които са получавали заплати като на мениджърите. Но това са единични случаи.

И в тази, и в други компании работодателите са чест обект на внезапно излизане в отпуск поради лични ангажименти у дома - прибиране на дърва, на стада животни и др., което може да звучи странно за човек от големия град, но е живият живот в малкия. Напускането пък често се изразява в това, че човекът просто спира да идва на работа без предупреждение, при което наелият го не знае какво да си мисли.

Тази ситуация на пазара на труда се допълва от липсата на интерес у учениците да работят в производствената сфера не без помощта на родителите, защото те не ги насърчават да учат в професионални училища. По тази причина в Добрич от години няма паралелки с дуално обучение.

Повсеместната липса на работници тук се усложнява и от това, че градът е малък, а освен това туризмът, особено за младите, е по-привлекателен, макар да предлага сезонна заетост. Бизнесът обаче вижда, че младите хора искат да отидат да поживеят край морето и не мислят за срока на ангажиментите си.

Въпреки всичко местните работодатели още не са стигнали нивото на проблемите с кадрите на колегите си в по-развитата част на континента.

Заместването на липсващите работници с машини невинаги и не навсякъде е възможно.

В "Деспас", която прави обзавеждане по поръчка на крайни клиенти под бранда "Алфа мебел" във Варна, машините не могат да решат въпроса, макар бизнесът да е започнал тъкмо с придобиването на машини при кризата през 2008 г. Тогава основателите на фирмата - Пламен Стоянов и Десислав Десев, продават мебели, произведени от други. С идването на кризата обаче хората, които им дължат пари, се разплащат в машини, които двамата по принуда взимат и в крайна сметка решават да използват като започнат да произвеждат това, което доскоро са продавали.

Днес, когато работниците, особено тези, които са хем квалифицирани, хем искат да работят, не достигат, много бизнеси ги заместват с машини. В случая на "Алфа мебел" обаче това не е възможно, защото компанията не произвежда серийно, а работи по индивидуални проекти съвместно с външни дизайнери, с които са изградили отношения в годините. Такива, които не са "картинкаджии" - да нарисуват нещо без да мислят как ще се изработи, по описанието на двамата. Да има такива пък се дължи на образованието в България, което в дизайна не включва нужната знания за конструирането.

Опитът на "К2" е постоянно да се въвеждат машини, които от една страна правят дейността по-производителна, а от друга - помагат на персонала като му пестят излишен физически труд - като непрекъснато да се местят плоскости от едно място на друго и т. н. В тази компания през последните 10 г. машините са обновени по европейски проекти и средната им възраст сега е 3 г. "Машините, в които инвестираме напоследък, са основно цифрово-програмни, те са с компютри и по-скоро специалистите, които се опитваме да наберем и да обучим, не са мебелисти, а хора, които умеят да работят с компютър и разбират от техника. Другото го научават", обяснява Иван Милев. Това дава надежда, че ще е работа, която младите хора ще харесат. През лятото очакват все пак деца от местни училища да дойдат на стаж и се надяват някои от тях да харесат производството. "Завършилите избират за няколко месеца да са на морето, да поживеят, не мислят за по-дългосрочни ангажименти, прехрана и прочие. А при нас ангажиментът си е сериозен", посочва Милев.

В "Корект стил" търсят инженери, за да ги обучат да работят със софтуера, който управлява машините. И такива кадри няма. Оценката на съоснователя Павел Димов е, че в Техническия университет във Варна се учат неща, които отдавна вече не съществуват в практиката на бизнеса. В същото време кое да е учебно заведение не може да инвестира непрекъснато в техника, защото тя бързо остарява. Преподавателите пък не са заинтересовани да произвеждат качествени кадри, защото гарантирано си получават заплатите. Посочва и че това обяснява, защо изградена от компания лаборатория в същия университет не се ползва от студентите, а стои заключена.

Вижда единствения вариант за изход в това университетите да работят съвместно с бизнеса, което означава, че ще поемат ангажимент да привличат студенти в нужните специалности, които ще практикуват във фирмите. Сега специалности, нужни на бизнеса, се закриват поради липса на интерес, а той по никакъв начин не е стимулиран.

Заради липсата на кадри голяма част от клиентите на фирмата искат да роботизират производството. "Нахвърлят са да купуват машини, които са едно желязо, ако не са дигитализирали бизнеса си преди това. Без това не можеш да пуснеш и една дъска през тях", обяснява Димов. Затова и смята за нелогично по европейски програми да се финансира покупката на машини, но не и софтуерът за тях. Детайл, но важен, в тази картина е и това, че компанията обучава конструкторите на фирмите, на които продава машини, как да работят с тях. Това пък ражда други проблеми - веднъж обучени, конструкторите използват знанието, за да искат големи заплати под заплахата, че ще напуснат.