През тази година данъкоплатците работят близо 154 дни за държавата. Това означава, че на 3 юни се отбелязва Денят на данъчна свобода, съобщава Институтът за пазарна икономика.

Бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи 90.3 млрд. лв. Отчитайки, че за ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП 215 млрд. лв.), ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна, обясняват методологията си от института.

Денят на данъчната свобода идва рекордно късно, което е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение - от ниво на приходи от 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41.9% от БВП в бюджета за 2025 г.

През 2024 г. Денят на данъчната свобода бе отбелязан на 13 май. През 2022 г. бе на 26 май. През 2021 г. този ден бе на 21 май, като коментарът на института бе, че настъпва късно в условията на пандемия.

Парламентът гласува консолидирани разходи 96.7 млрд. лв., което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44.9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия, посочват икономистите.

Бюджетният дефицит е заложен да е 6.4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръхамбициозната цел за приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг за близо 19 млрд. лв.

Публикуваната от института бяла книга "Отключване на растежа: пътят напред след изборите" показва два дълги периода на бюджетен дефицит в последните над 20 години. Първият от 2009 до 2015 г., който покрива периода на глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза, както и фалита на КТБ. Вторият период е след пандемията през 2020 г. и се очертава да бъде по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната, посочват от института.

Необоснованото повишение на разходите предопределя висок бюджетен дефицит и повишава натиска за увеличение на данъчната тежест.

Предупреждават, че невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г. тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж.

Текущата година освен като подготовка за приемане на еврото трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест, посочва институтът. Докладите за еврото се очаква да бъдат оповестени на 4 юни и прогнозата е, че те ще са положителни за България, а тя ще получи покана да влезе в еврозоната от 2026 г.