Намаляването на енергията от традиционни мощности и заместването им със слънчеви и вятърни централи прави трудно балансирането на енергийната система и създава проблеми, които може да доведат до сривове като този в Испания.

Проблемът идва от това, че конкретно тези източници на енергия не могат да участват в балансирането на системата за разлика от други като ПАВЕЦ, ВЕЦ, ядрени мощности и тецове. Някои показатели на енергийната система в България през деня са близо до тези, които доведоха до срива в Испания, казват специалисти.

Това се разбра от презентация на Венцислав Захов, ръководител отдел "Електрически режими", Централно диспечерско управление в Енергийния системен оператор на конференция край Варна.

Източниците на енергия от слънце и вятър са наричани несинхронни, защото не могат да участват в стабилизирането на енергийната система. Те не са свързани директно в мрежата, а това става чрез конвертори. Това е проблем не само за България, но и за цяла континентална Европа, с която сме свързани, обясни експертът.

Сред проблемите, които идват от редуцирането на производството в традиционни централи и увеличаването на производството от слънчеви и вятърни, посочи трудното поддържане на баланса на системата в реално време и устойчивостта й. А също повишаване на технологичните загуби на пренос в мрежата, опасност от поява на нискочестотни колебания на активната мощност, трудности при изпълнение на ремонтните дейности.

Разказа, че през зимата през деня се използват 68% несинхронни мощности - произвеждащи енергия от слънце и вятър, а вечер 94% са синхронни - такива, които могат лесно да участват в баланса на системата. Коментира, че разположението на вятърните централи е такова, че те не работят, когато са нужни - когато е студено, защото тогава няма вятър. Съответно през зимата рано се стъмва и фотоволтаиците рано спират да произвеждат ток.

От статистика на 6 май тази година даде пример с това, че тогава през деня 61% от източниците на енергия са такива, които не могат да балансират - несинхронно, докато вечерта 92% са били синхронни.

Причината ВЕИ мощностите да не са реален заместител на традиционните енергийни мощности е това, че при тях изключването е внезапно. При това не дават възможностите на останалите системи да сработят.

Затова според него изграждането на нови ядрени мощности, каквато заявка дава България с намерението да изгради 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй", е благоприятно за баланса в енергийната система при голямо производство от ВЕИ.

Посочи и други примери, сравняващи случилото се с Испания, в които показателите в България се доближават в момента. Такъв е показателят за инерция в системата. Тя е необходима, за да се избегнат резки промени при аварии. Посочи, че за разлика от зимата в момента енергийната система в България е под минималната необходима инерция. "Като критично ниво на този показател е сметнато 21 гигаватсекунда. През зимата е 35-40 гигаватсекунда, а в момента ние сме малко над критичното - 13 гигаватсекунда. За съжаление, това, което предстои с намаляването на синхронните мощности, не помага за поддържане на инерцията", посочи Захов.

Обясни, че в Европа няма единни изисквания за нивото на този показател, като всеки оператор сам ги преценява, но допусна, че може да се тръгне към въвеждането на такива. "Инерционният момент от фотоволтаици и вятърни генератори е нула. При ниска инерция има риск от такива проблеми в системата, които водят до спирането на тока като в Испания", каза той.

Освен това спирането на големи синхронни агрегати в континентална Европа може да доведе до риск за цялата мрежа.

Допълни, че не е възможно захранването на денонощна промишленост само с електроенергия от ВЕИ и батерии. Както и не е възможно разрешаването на технически проблеми чрез пазарни механизми. "Това противоречи на законите на физиката", посочва Захов.