През последните години потребителите минаха през различни предизвикателства - пандемия, инфлация, но те са по-пазаруващи от всякога. Същевременно са доста по-бдителни, прагматизмът им се е засилил, станали са по-целенасочени в търсенето.

И тъкмо потреблението през последните години е основен двигател на икономиката, а покупателната способност расте, като в България тя не е най-ниската в ЕС.

Това са част от изводите, направени на база данните за българския пазар и цитирани от Марко Наумов, лидер в NielsenIQ Bulgaria, по време на конференцията Ecommerce and Retail Summit: Future Trends and Hands-On Strategies.

Заради ръста на средната заплата над този на цените през последните години в България се е вдигнала покупателната способност, като тя е по-висока от тази в Румъния. Жителите на северната съседка на България са с най-ниска покупателна способност в ЕС.

Очаквано по градове най-висок е този показател в София - 12 483 евро, следван от Габрово - 9469 евро, и Варна - 9288 евро. С две уточнения - Челопеч и Пирдоп, където сумата е средно 12 хил. евро. Показателят се изчислява, като от доходите на потребителите се извадят всички разходи, тоест това е сумата, оставаща на разположение за харчене годишно. За сравнение - средното ниво в ЕС е 19 хил. евро на човек, като очаквано най-висок е показателят в Люксембург. През последната година покупателната способност на българите е нараснала с 9.1%, а в ЕС - с 3.9%. Въпреки това средното ниво за България от близо 9 хил. евро на човек показва покупателна способност над два пъти по-ниска от средната за общността, отбелязва Наумов.

Увеличението на сумите, налични за харчене, се вижда и в данните за потреблението. По данни на Nielsen за последните 12 месеца с над 8% е нараснал пазарът на бързооборотни стоки, като той се вижда и в обемите, купувани от потребителите, а не само от повишението на цените, какъвто бе основно случаят през 2023 г. През първото тримесечие на тази година ръстът в стойност на потреблението на такива стоки е двуцифрен и е движен от обема покупки. Най-голям принос за този резултат има потреблението на продукти за лична грижа, стоки за почистване на дома, топли напитки, безалкохолни напитки, храна за домашни любимци, а също и цигари в различна форма. Последната група добавя още нарастване и ако тя бъде включена в изчислението, ръстът ще е 9.5%.

Въпреки активността на потребителите в България над 90% от тях посочват, че цените продължават да растат. Това обуславя и решението им при по-значителен ръст да преминат към покупката на по-евтини еквиваленти на търсените стоки или пазаруване на продукти в промоция. Все още 25% от потребителите целенасочено търсят промоционални продукти.

Чувствителността към цените обаче не е еднаква за всички групи стоки. Най-висока е тя за често пазаруваните продукти и не толкова за други като козметика и стоки за лична грижа, хигиенни продукти за жени и др.

Над 30% казват, че биха сменили магазина, в който пазаруват, ако друг предлага по-добри промоции. В същото време са наблюдава постепенен спад през последната година на броя стоки в промоция, предлагани от магазините от т.нар. модерна търговия, като делът им е 40% от всички. В годините на високата инфлация - 2022 и 2023 г., търговците отчитаха, че голяма част от потребителската кошница е с продукти в промоция. "Няма устойчив бизнес, който разчита на клиенти, пазаруващи основно на промоции", коментира Марко Наумов.

Данните посочват още, че потребителите все повече ценят продуктите от собствена марка на търговците заради доброто съотношение между качеството и цената. Делът на купуваните продукти е 10% за пазара като цяло, а при хранителните вериги е 18.5%.

Продължава да расте и интересът към онлайн пазаруването, като 50% от запитаните казват, че са пазарували онлайн през последния месец. Значителна част от тях са по-скоро скептични към покупката онлайн на бързооборотни стоки, макар че този метод пести време.

Въпреки всеобщото впечатление за това, че заведенията са непрекъснато пълни дори, и при сериозният ръст на цените, които вече са налице след пандемията, някои производители говорят за отлив и формиране на нова култура - по квартали.

Такива са наблюденията например на производителя на бира "Карлсберг" - заради високите цени все повече хора купуват продуктите от кварталния магазин, който често има маса със столове отпред и така създава удобство за консумация на място. На тези маси са се пренесли лоялните потребители на компанията, сочат данните й, цитирани от Преслава Цачева, бранд мениджър.

Другата промяна идва по линия на поведението на поколението Z, което търси напитки без съдържание на алкохол, поради което тази категория расте двуцифрено и показва на компанията в каква посока трябва да развива продуктите си.

Потреблението на родените от средата на 90-те години на XX век до началото на 10-те години на XXI век е върнало на мода популярният в годините на соца хотдог, казва Йосиф Яков от "Деликатес-2", Житница. Самият той принадлежи на това поколение и казва, че за него е важно компаниите да са ангажирани с каузи.

А освен това "брандът трябва да е готин", да се вижда кой стои зад компанията, тя да се развива устойчиво - да ползва зелена енергия и др.