Бившият министър на финансите Симеон Дянков защити идеята банките в България да бъдат обложени с допълнителен данък. Дянков отново влезе в държавните финанси в края на март, когато бе избран за председател на Фискалния съвет с гласовете на ГЕРБ, "ДПС - Ново начало", БСП и "Има такъв народ".

Идеята за допълнителен данък не е нова - това бе предложение, което БСП внесе на няколко пъти в парламента, докато все още не бе в управлението. За допълнително облагане говореше и бившият служебен министър Людмила Петкова, която след обсъждане с банките и управителя на Българската народна банка Димитър Радев все пак представи проектобюджет без него.

Сега в своя публикация в новата си роля Дянков представя проучване кои държави от Европейския съюз са въвели допълнително облагане за банките и завършва с това, че според него България може да се възползва от опита на тези държави членки за финансиране на помощни пакети срещу инфлацията за социално слаби групи (бел ред. - месечната инфлация за май бе 0%), както и за финансиране на повече разходи за отбрана.

Именно това са двете основни цели, с които според Дянков страните членки са въвели въпросното допълнително облагане. Повечето от мерките обаче бяха въведени през 2023 и 2024 г., години все още свързани с повишаване на цените и ускорени инвестиции в отбрана сред страните от Европейския съюз. Срокът на въпросните мерки за повечето от страните е именно до края на настоящата 2025 г. или най-късно до 2027 г. Според Дянков обаче този срок може да бъде удължен заради бюджетни предизвикателства като увеличени разходи за отбрана.

В изпратения кратък анализ Дянков отбелязва, че една четвърт от държавите, членки в Европейския съюз - предимно от Централна и Югоизточна Европа са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките.

Той допълва, че във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове.

Анализът, изпратен от администрацията на Фискалния съвет, се подчертава, че е на Дянков и "отразява неговото мнение".

За последно въпросът бе отворен в навечерието на публикуването на проектобюджета за 2025 г. от служебното правителство. Бившият финансов министър Людмила Петкова даде знак, че обмисля въвеждане на т. нар. данък свръхпечалба с бюджета за 2025 г., за което Българската народна банка виждаше "много сериозни рискове не толкова за банковата система, а за икономическата активност и финансовата стабилност на страната".

След преговори с банките и БНБ това така и не влезе в проектобюджета, нито пък в този на вече редовното правителство с финансов министър Теменужка Петкова.

В месеците преди това пък БСП на няколко пъти предлагаше въвеждането на данъка, а в края на годината Борислав Гуцанов, все още в качеството си само на депутат от БСП, изчисляваше, че ефектът от това ще бъде в размер на допълнителни около половин милиард лева.

Призивите за това са продиктувани от по-високите печалби на банките в последните години, формирани от маржа между лихвите по кредитите и тези по депозитите. За изминалата 2024 г. например банките в България отчетоха печалба от рекордните 3.7 млрд. лв., а само за първите четири месеца от 2025 г. печалбата на банките в България расте с малко над 9% до 1.3 млрд. лв.

Банките в България, които са част от големите международни групи, вече плащат 15% данък печалба заради въвеждането на минималния глобален корпоративен данък.

Анализът идва в момент, в който според информация на финансиста и бивш депутат от "Демократична България" Владислав Панев Министерството на финансите иска от банките в България да платят авансов корпроративен данък и за 2026 г.

Министър Петкова бе попитана за това миналата седмица по време на брифинг във финансовото ведомство, но отговори лаконично с това, че "комуникацията с банките е в ход, водят се определени разговори, а банките ще направят това, което преценят за възможно и допустимо".