Разговорът е от началото на юни, когато цъфтежът никъде не е започнал още заради студената пролет. В момента обаче лавандулата цъфти с пълна сила. Там, където не е изкоренена. Естествено следствие от спукването на балона, който се бе надул преди години, когато насаждения в основния производител - Франция, пострадаха.

Един филм от соцвремената добре илюстрираше стадния синдром, при който всички се юрват да правят същото каквото прави техен познат, защото са видели, че от него е спечелил. Това разбира се създава излишък на пазара, цените спадат и печалбите вече изобщо не са такива, ако ги има изобщо. В по-ново време такива примери не липсват. Такъв наплив преди години се видя в насажденията с маслодайна роза, а след това и с лавандула.

Така шепата производители на лавандула рязко се увеличиха. Причината е, че по това време насажденията във Франция - емблематична с лавандуловите си полета и производител номер едно в света, пострадаха от болест. Това създаде по-голяма от обичайната пазарна ниша за тукашната лавандула и България застана начело на световните производители. В годините с Франция си разменят няколко пъти местата по този показател.

Роенето на новоизлюпени стопани на лавандулови градини расте до 2020 г., когато производството отбелязва пик. Покрай това се разви и познатият от Прованс туристически продукт - посещение на тълпи туристи, които се снимат на фона на лилавите редове в специално поставен декор от домакините.

В периода 2016-2018 г., който се явява пиков за обема на производство, основно в Северна България, насаждения от рапица, царевица и др. култури са заменяни с площи лавандула. В общия случай става дума за плодородна земя - чернозем, от каквато лавандулата не се нуждае, за да вирее. В допълнение, новопоявилите се стопани на лавандулови насаждения смесват различни сортове. Проблемът с това е, че те се нуждаят от различни грижи в различни периоди. Както и че са готови за прибиране в различен момент. Насажденията в тази част на страната обаче са върху големи площи - от по няколкостотин декара и прибирането е с комбайни, които няма как да подбират туфите лавандулов цвят.

Пандемията заварва това положение на пазара при добри цени от около 70-80 лв. на кг. Междувременно насажденията в основния конкурент - Франция, са в подобрено състояние и производството на новоизлюпените лавандулови фермери в България произвежда ненужен излишък.

Оттогава процесите тръгват точно в обратната посока, каза Гергана Андреева, изп. директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика. Площите в северна България този път започват да се освобождават от лавандулата - едни площи са изкоренени, други - просто зарязани, в южната част на страната пък се изкореняват старите растения, за да бъдат заменени с нови. Така от 2020 г. насам площите се свиват от 21 хил. ха до 10 хил. ха.

През 2024 г. от 18 хил. ха реколта е прибрана от само 8 хил. ха, сочат данните на асоциацията.

Останалите са просто зарязани или изкоренени. Започналият спад в изкупната цена от 2023 г. води до 20-40 лв. за кг през миналата година. За сравнение френска лавандула се продава за 100 евро в това време.

При такава изкупна цена на стопаните не им излиза сметката да отглеждат насажденията, коментира Андреева.

Обяснението е, че силното нарастване на площите в годините е било повече в резултат на спорадичен интерес от някои стопани. Сега производството се връща към нормалните нива отпреди 2018 г., за което има и клиенти.

През 2024 г. от България са изнесени 75 т лавандулово масло при средно 40 евро на кг, по данни на асоциацията. Основните количества са за:

Следват Германия,Китай, Южна Корея, Япония, Канада, Индия с по-малки количества.

Българската лавандула е предпочитана за използване при ароматерапия за разлика от френската, а останалите й приложения са в парфюмерията, козметиката и в по-малка степен във фармацията.

Каква ще е реколтата тази година предстои да се види, лавандуловата кампания все още не е започнала, но подобно на овошките и тези насаждения са отчасти пострадали от студеното време през пролетта. Това се отнася най-вече за площите в района на Добрич, Враца и др. Заради това на някои места се очакват добри рандемани, а от други - нищо. По оценки на бранша добивите ще варират от 200 кг от декар в най-лошия случай до 800 кг.

Сдружение "Дестилирано в България" очаква да има площи, които не се прибират, поради факта, че разхода за отглеждане, прибиране и дестилиране надвишава възможния приход. Николай Ненков от "Гален - Н" споделя: "Бавно и леко сектора се движи към дефицит. Очаква се залежалите количества да се реализират , ако все още са с високо качество. От гледна точка на цъфтеж на лавандулата - всичко изглежда наред, но се движим с леко забавяне на кампанията".

Според сдружението секторът като цяло преминава през продължителен натиск по няколко линии:

По данни от индустрията годишното производство на лавандулово масло глобално е 1-2 хил. тона. Франция по традиция е водещ производител, след нея се нареждат България, Испания и Китай. По данни на камарата по земеделие на Франция през 2023 г. в страната са култивирани 8 082 ха лавандула и 22 144 ха лавандин (естествен хибрид на лавандулата), от които са произведени 1 550 тона етерично масло от лавандин и 90 тона лавандула. Страната е не само най-големият производител, а в някои години втори след България, но и голя вносител.

Най-големи вносители на лавандулово масло са САЩ, Германия и Япония, където същевременно има и най-голямо търсене на органични продукти, посочва EssFeed. Изданието публикува глобални новини, свързани с хранителната верига.

От така описаната картина не си личи на пръв поглед, но търговията с лавандула е силно конкурентна и множество доставчици се борят да заемат пазарен дял. Ключови фактори са цената, качеството и устойчиви практики при отглеждането. Расте търсенето точно на качествени продукти.

Потреблението на лавандула е движено от няколко индустрии - козметика, фармацевтика, ароматерапия, храни и напитки. В България макар и с доста по-силни традиции при розовото масло през последните години немалко производители се насочиха и към производството на козметични продукти, в които използват масло от лавандула - продукти за кожата, парфюми, свещи, а във фармацевтиката суровината се използва в антисептични продукти.

Значителен и нарастващ дял на пазара има и сегментът на ароматерапията заради съвременните тенденции да се търсят възможности за релакс, решаване на проблеми със съня, борба със стреса.