Загуба на работни места, 25% спад на приходите, финансово натоварване на потребителите, износ на материал за рециклиране вместо производството му в страната. Такава картина чертаят от Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) по повод готвеното въвеждане на депозитна система и в България.

Причината не се крие в това, че членовете на организацията не подкрепят въвеждането й, което България е длъжна да направи в близките години по силата на членството си в ЕС, а защото на този етап не се очаква фирмите в тази организация да бъдат акционери в бъдещия оператор на системата и защото смятат, че се върви към модел, който е показал неуспехи в Румъния. Тя е държавата, която най-скоро е въвела системата.

България им задължение до началото на 2029 г. да рециклира 90% от опаковките от пластмаса и метал, които са от 100 мл до 3 л. На страните е оставен изборът дали в системата, наричана депозитна, трябва да се включат и стъклените бутилки. Практиката на въвелите вече системата е поетапно да се включва и стъклото.

От 3 г., в които се смениха няколко правителства, в Министерството на околната среда и водите се събира работна група с представители на производители и търговци, които обсъждат какъв модел на депозитна система да се въведе. До април тази година е постигнато съгласие по маловажните въпроси, а по съществените има сериозни спорове. Това е и причината настоящият министър Манол Генов да обяви, че спират дискусиите, а ведомството се наема да опише в проектозакон как ще функционира системата, разказа Видьо Видев, изп. директор на "Екобулпак България" АД и член на ръководството на БОРА.

Той и колегите му признават, че по време на обсъжданията останалите участници в тях ясно са показали, че не желаят акцион в оператора да бъдат оползотворяващите организации като са им посочили румънския модел на управление. В него акционери с по 30% са асоциациите на безалкохолнитте фирми и на производителите на бира, а търговските вериги и държавата имат по 20%. По принцип е национално решение дали държавата изобщо да бъде акционер.

Според представителите на БОРА румънският модел има редица недостатъци, които трябва да бъдат избегнати, като се избере различен път.

Сред основните проблеми на румънския модел според БОРА е това, че малките магазинчета не са били своевременно посещавани от превозни средства на оператора, които да вземат събраните опаковки, с което се обяснява защо 90% от материала за рециклиране е събран от големите вериги. Те са купили апарати, в които потребителите са пускали опаковките, за което търговците са получавали от оператора по 4 евроцента на брой, което е позволило за година да си върнат инвестицията в апарати. В това време малките магазини са получавали по 2 евроцента. В допълнение бусовете, които са взимали събраните от тях опаковки в чували, са пътували стотици километри, за да достигнат до пунктовете, в които събраното се подготвя за рециклиране. "А ние имаме такива пунктове във всички по-големи градове", обяви Видев. На въпрос на "Дневник" той потвърди, че опасението е, че тези пунктове няма да бъдат ползвани от оператора, ако организацията остане без акционерен дял в него. Изчислението на бранша е, че това ще доведе до 25% спад в приходите при запазване на ангажиментите за поддържане на съдове за събиране на отпадъците от опаковки, загуба на работни места за заетите около 50 хил. души в момента в сектора, а в това време малките магазини ще започнат да фалират, защото ще имат задължения да събират опаковките, а ще получават минимална цена за това и т. н.

Ръководството на БОРА е готово на съпротива, ако индустрията бъде изключена от депозитната система и смята, че нейното участие ще гарантира ефективност при разпределянето и прозрачност.

Видев коментира и че сега голяма част от събрания материал се изнася от Румъния, за да се рециклира зад граница, което се явява по-изгодно, което очаква да се случи и в България, ако се приеме същият модел. Разказа, че след началото на войната на Русия в Украйна и последвалото поскъпване на газа е принудило редица заводи за рециклиране в Германия да затворят, от което в момента се възползва индустрията в България, от което печелят и български транспортни фирми.

На този етап е известно, че има договореност стойността на депозита да бъде 20 ст. за брой бутилка, колкото е и в Румъния. Това е цената, която производителите и вносителите на продукти, които са в опаковките, обект на депозитната система, плащат на оператора. Обичайно пускащите на пазара продукта определят цена на стоката и начисляват на отделен ред на техния дистрибутор депозита. Търговците на свой ред посочват на отделен ред стойността на депозита, макар цялата сума да се плаща от крайния потребител. В същото време търговецът плаща на потребителя този депозит при обратно предаване на опаковката. Търговецът пък си получава платената на потребителя сума от оператора.

Принципът на действие включва още това всички търговци, предлагащи продукти, в подлежащи на депозит опаковки, да начисляват и възстановяват депозита както и да приемат празните опаковки, да ги съхраняват и предават за последващо рециклиране. По принцип направените от търговците разходи за обратното приемане на опаковките трябва да им бъдат покривани от депозитния оператор при условия, определени от него.

Събраните отпадъци от опаковки се транспортират до специално създадени преброителни центрове, след това се сортират и предават за рециклиране.

Производителите на напитки в депозитни опаковки са длъжни да подават данни до оператора за пуснатите на пазара продукти, чиято опаковка ще има маркировка, от която да се разбира кой е производителят.

Първи стъпки към депозитна система от над година въведоха "Лидл" и "Кауфланд", които в някои свои обекти поставиха машини за приемане на кенове и бутилки. В инициативата чрез различни съдове в паркове се включи и Съюзът на пивоварите.

На този етап съгласието на участниците в тригодишната дискусия в Министерството на околната среда и водите се състои само в това, че депозитна система трябва да се въведе, и то скоро и че стойността на депозита трябва да е 20 ст. за брой.

Според БОРА трите бранша от кръговата икономика трябва да имат по една трета акционерно участие в бъдещия оператор. Посочват за несправедливо искането 51% дял да имат производителите и вносителите, а 49% - търговските вериги, които по официални данни държат една трета дял от пазара на бързооборотни стоки.

Представителите на организацията цитират проучване на пазара по поръчка на екоминистерството, според което делът на веригите в произвежданите отпадъци от опаковки е 30%, а традиционните български магазини - 56%, на заведенията се падат 14% заведенията. Голямо различие в мненията е имало също по темите за капитала и банковите гаранции в акционерното участие на депозитния оператор, както и последващото третиране на отпадъците.