Общо 14 браншови организации възразиха с аргументи на близо 30 страници срещу въвежданите ограничения чрез проектозакона за хранителната верига, който Министерството на земеделието и храните пусна за обществено обсъждане.

В открито писмо представителите им посочват, че нито един техен аргумент не е бил приет и нито едно предложение не е намерило място в проекта, който, ако бъде приет, ще доведе до ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и повишаване на цените. Проектът е публикуван за обществено обсъждане, което изтича на 14 юли.

Сред подписалите се под становището са Асоциацията на месопреработвателите, Съюзът на пивоварите, Съюзът на птицевъдите, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци. В проекта, целящ да изгради по-добра структура на взаимодействие на участниците на пазара и по-ясни правила, е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата, каквото е недопустимо при свободна пазарна икономика и при "свободна стопанска инициатива", на която е базирана икономиката ни съгласно член 19 от Конституцията на Република България и какъвто режим не съществува в нито една друга демократична държава, се посочва в становището.

Според подписалите го липсва логика и аргументация защо на земеделските производители се предоставя гарантирана печалба от минимум 10%, какъвто пример няма другаде по света, на преработвателите - максимална от 20%, на търговците на едро - от 10%, и на търговците на дребно с над 20 млн. оборот - от 20%, а за продуктите от внос от трети страни - от 10%.

Цитирайки министъра на икономиката Петър Дилов, организациите посочват, че към настоящия момент в България не съществува криза и прекомерна инфлация, която да налага подобни крайни мерки.

В предварителната оценка на въздействие, без абсолютно никакви данни и анализ се излага твърдение, че законопроектът "би имал еднакъв положителен ефект за всички", възмущават се организациите. Според тях това твърдение е не само недоказано и невярно, но се опровергава от анализа на риска в самия документ.

Факт е, че подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа - анализът включен в Оценката на въздействие на законопроекта потвърждава това. Към настоящия момент единствените примери са за регулиране на надценки само на търговци на дребно. Опитите за подобни мерки в Унгария доведоха до това тя да има най-високата инфлация на хранителни продукти за периода след въвеждане на мерките и срещу нея бе предприета наказателна процедура от ЕК, напомнят авторите на писмото.

А също и че никой до момента не е наложил ограничение на преработвателите на храни и никъде в Европа няма гарантирана печалба на производители на земеделски продукти или на който и да било ключов икономически сектор.

Законопроектът предвижда регулация на надценките на "земеделски продукти и храни, определени в списък", без ясни критерии как се определят продуктите в този списък и няма дори елемент на ограничаване на продуктите в стр.8 от 28 рамките на основни продукти и на практика обхватът на мерките може да касае стотици произволно избрани артикули.

От друга страна, въведените термини "надценка" и "производствена себестойност" не са дефинирани и нямат еднозначно значение. Терминът "надценка" се употребява предимно в разговорната реч и обхвата на термина може да варира значително в зависимост от характера на дейността. Аналогично е положението и с "производствената себестойност", в която за различни индустрии е възможно разпределение на разходите на ниво продукт в много различна степен.

Организациите посочват, че при почти всички преработвателни индустрии има обективна невъзможност за определяне на себестойност на отделни производни на технологичния процес и че този въпрос изобщо не е анализиран в предварителната оценка на въздействие на законопроекта.

Освен това липсва обективен механизъм за разпределение на общите разходи между отделните продукти, а тяхното механично разпределяне би довело до сериозни изкривявания в ценообразуването и до намаляване на конкурентоспособността на българската продукция.

Това изкуствено регулиране на цените не само би застрашило българските земеделски производители, като направи продукцията им неконкурентноспособна, но ще ги направи рискови, тъй като с неспазването на изискванията за минимална цена за изкупвача - често преработвателното предприятие, е свързано със санкция, посочват браншовиците.