През последните години, белязани от пандемията и политическата нестабилност, изготвянето на бюджета на държавата се оказа особен вид упражнение като наред с всичко останало почти нямаше година, в който проектът да е готов и приет навреме.

Настоящият не прави изключение, макар най-голямата му отлика да е силното завишение до нереалистични размери на приходите - основно от ДДС. Това е и данъкът, който е основен източник на приходи в бюджета. Тази нереалистичност наред с някои мерки, които никой не вярва от самото начало, че ще донесат записаните в закона приходи, станаха обект на дискусии напоследък, като се видяха данните за изпълнението на бюджета през май. Те потвърдиха очакваното и също така очаквано се ползват за политически схватки.

Една от линиите на политическото стълкновение между настоящия и бивши финансови министри е дали този напрегнат до неизпълнимост в някои части бюджет няма да доведе до повишение на данъците. Без изненада такава теза през последните дни разви Асен Василев, който два пъти бе министър на финансите под лозунга, че България не е бедна, а много крадена държава.

От профила си във "Фейсбук" той коментира оповестените данни за май, което впрочем стана с месец закъснение. "Лъсна истината, че има драматично неизпълнение на приходната част", коментира Василев. Обясни, че от заложени в бюджета 18.3 млрд. лв. повече приходи през 2025 г. спрямо 2024 г., за първите 5 месеца на годината увеличението е с едва 3.2 млрд. лв. А от предвидения ръст на приходите от ДДС от 6.2 млрд. лв. за първите 5 месеца на годината са събрани само 1 млрд. лв. повече.

Напомни, че преди година бюджетният дефицит към същата дата е бил с излишък от 146 млн. лв. при дефицит от 2.6 млрд. лв. през тази. Темата очаквано бе повдигната и при дебатите по поредния вот на недоверие към правителството в четвъртък, който беше и тъкмо заради финансовата политика на кабинета.

Пред Би Ти Ви той вдигна нивото на критиката си до заявката, че явно управляващите подготвят вдигане на данъците и увеличаване на държавния дълг, защото не могат да изпълнят заложените приходи.

Подобна теза лансира друг бивш финансов министър - Симеон Дянков, който сега оглавява Фискалния съвет. Само че той постави темата в контекста на решението в Европа да се завишат разходите за отбрана и определи като неминуемо вдигането на данъците. Определи като единственото щадящо масовия потребител решение - облагане на свръхпечалбата на банките.

Тази сутрин пред Би Ти Ви настоящият финансов министър Теменужка Петкова увери, че нито ще бъдат вдигани данъците, нито ще се стига до актуализация на бюджета - другата основна теза на коментиращите темата. А актуализациите на бюджета зачестиха през последните години.

Политиката на правителството и на партиите, които го подкрепят, е, че не следва да се повишават данъците и нашата цел не е да се повишат данъците, увери Теменужка Петкова. Напомни, че законът за бюджета за тази година е приет при тази рамка - на данъците, каквито са в момента.

Междувременно румънското правителство обяви, че планира повишение на ставката на ДДС тъкмо с аргумента, че трябва да се запълни бюджетният дефицит. В страната има диференцирани ставки за някои стоки, но общата ще нарасне от 1 август от 19% на 21%, а диференцираната - от 9% на 11%.

Заложеният в бюджета 30% ръст на приходите от ДДС е нереалистичен според всички коментатори на темата - и политически, и други, още от предложението му. Според данните към май приходите от този данък растат с близо 15% при заложево повишение от над 33%. Въпреки че постъпленията от този данък са с 1 млрд. лв. повече от постъпилите през миналата година, но до края на годината те трябва да достигнат прогнозата от 6.3 млрд. лв.

Обясни заложените амбициозни приходи с амбициозните разходи, които е получила в наследство, като изреди няколко ангажимента, поети от кабинета "Денков", за които не са били осигурени финанси, които като разходи са прехвърлени в тази година.

Обясни достигнатия към края на май бюджетен дефицит при излишък през същия период на предходната година с "нищоправенето" по европейските проекти през миналата година. Логиката й е, че излишъкът, който цитират опонентите й, е по европейските средства, а по националните и тогава е имало дефицит.

Напомни, че към момента е постигнат 1.2% дефицит от БВП при допустими по закона за бюджета 3%. В същото време обаче повишението на разходите за отбрана, над заложените в бюджета ще означава още по-голям дефицит. Добрата новина в случая е, че това ще бъде отчетено от ЕК и ръст над 3% на дефицита заради разходите за отбрана не би трябвало да вкара България в процедура по свръхдефицит.