Депозитите активно ще растат през втората половина на годината. Същото се отнася и до инфлацията. Прогнозата е на БНБ и е от юнското издание на "Макроикономическа прогноза".

Прогнозата на банката е и че в това време икономиката ще расте повече от очакваното като в значителна степен тези ръстове са по линия на приемането на еврото в България от 2026 г.

Вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. БНБ очаква годишният растеж на депозитите да се ускори през втората половина на 2025 г., главно в резултат на предвижданото по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо превалутиране в евро. Повечето търговски банки вече започнаха кампании за привличането на наличните пари в населението като предлагат при отварянето на нова сметка да не таксуват внасянето на пари в брой.

Изчисленията на БНБ са, че годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор ще се ускорят до 15.7% в края на 2025 г. Прогнозата на институцията е, че годишният растеж ще се забави до 6.3% в края на 2026 г., като забавянето ще се определя главно от високата база в края на 2025 г. и вероятно от частично изтегляне на внесени средства от банковата система в началото на 2026 г. В края на 2027 г. се очаква депозитите да нараснат с 8%, като тяхната динамика ще отразява основно темпа на нарастване на заплатите в икономиката.

Сред основните опасения на гражданите от въвеждането на еврото е това, че търговците ще използват промяната, за да повишат необосновано цените. Основателно поскъпване може да има по линия на геополитически сътресения, а също и по вътрешни причини. Тъкмо заради тях БНБ на този етап прогнозира ускоряване на инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, до 3.6% през 2025 г., спрямо 2.6% през 2024 г., като най-съществен принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите.

Все пак прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 г. е понижена поради очакваното по-слабо повишение на цените в групата на административно определяните цени и актуализираните допускания за по-ниска цена на суровия петрол.

През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година и да се забави до 3.3% през 2027 г., като базисната инфлация през прогнозния хоризонт се очаква да остане висока и да продължи да е с най-голям принос за общата инфлация.

В този брой на "Макроикономическата прогноза" е включен акцент на тема "Ефекти върху инфлацията и реалния БВП на България при шок в цената на петрола". Оценките показват, че постоянен шок в цената на петрола от 10% би имал ограничено въздействие върху икономическия растеж на България, но би предизвикал продължителен проинфлационен ефект, като инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, би била по-висока с между 0.09 и 0.14 процентни пункта за периода от 2025 г. до 2027 г.

Растежът на реалния БВП в България през периода 2025 - 2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 2.9% през 2025 г., след което да се забави слабо до 2.7% през 2026 г. и 2027 г.

Частното потребление ще запази основния си принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори, ограничаващи износа, се очаква да се отразят в предимно отрицателен принос на нетния износ.

През 2024 г. икономиката нарасна повече от очакваното до 2.8%.

Прогнозата за растежа на реалния БВП на България е ревизирана в посока по-високи темпове на нарастване през текущата година.

Основен положителен принос за растежа на БВП през 2025 г. ще има запазващият се силен растеж на частното потребление и, в по-малка степен, нарастването на инвестициите в основен капитал, публичното потребление и натрупването на запаси, докато нетният износ ще допринася отрицателно, посочват експертите на БНБ. През 2025 г. тя очаква частното потребление да ускори темпа си на растеж в реално изражение до 5.8% (спрямо 4.2% през 2024 г.).