Към момента на подписването на договора между "Булгаргаз" и турската компания "Боташ" не е имало никаква необходимост от него, тъй като е имало достатъчно природен газ за клиентите на българската компания.

В допълнение това е вкарало в огромен дълг държавният газов доставчик, обяви пред БНТ министърът на енергетиката Жечо Станков. През седмицата антикорупционната комисия проведе акции на няколко адреса в София, включително и в Министерството на енергетиката.

Министърът обясни ненужността на договора с това, че "Булгаргаз" знае. края на дадена година какви количества газ са нужни за клиентите на дружеството през следващата. Така към момента на подписването на договора с турската компания са трябвали 25 единици газ за консуматорите, а 10 единици са били осигурени по дългосрочни договор с Азербайджан, 15 единици - чрез договори с две гръцки компании, които имат дългосрочни договори с "Газпром". В допълнение е имало на разположение 4 единици газ от подземното газово хранилище в Чирен. "И в този момент се подписва договорът с "Боташ", който допълнително подсигурява още единици газ, от които е нямало нужда", обясни Станков.

Той използва тази калкулация и за да опровергае президента Румен Радев, чието служебно правителство начело с Гълъб Донев подписа договора с "Боташ" в началото на 2023 г. В петък държавният глава коментира, че критиките към договора се правят от хора, които внасят газ от Русия, макара да твърдят, че са се отказали от това.

Избегна отговора на въпрос, поставен по-рано в студиото от депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев, защо акцията за "Боташ" е проведена само срещу Деница Златева, изп. директор на "Булгаргаз" към момента на подписването на договора и Росен Христов, който тогава е енергиен министър и слага подписа си под документа вместо Златева. Мирчев обясни, че проверката срещу тях е аргументирана, но такава няма срещу Малинов, който по думите му е аргументирано. Но не и срещу Малинов, който по думите е скрит от страна на ГЕРБ както от европрокуратурата, така и при тези акции. "Очевидно той е много важен за ГЕРБ", посочи Мирчев.

Именно по време на служебното правителство са подписвани договори с контрагенти на "Газпром" и те са осигурявали допълнително тези 15 единици, добави министърът.

Описа, че така осигуреното свръхколичество газ е трябвало да се продаде, при това на занижени цени, защото по това време цените на природния газ са спаднали. Така се стига до ситуация, "Булгаргаз" да сключи на следващата година 8 хил. борсови сделки, от които 7 хил. са били на загуба. По думите му е имало дори моменти, в които тези гръцки компании са доставяли газ до България и този газ, отново от "Булгаргаз", е бил продаван на половин цена в Гърция. И така България е дотирала гръцката държава.

Министърът посочи, че един от най-големите негативи от подписването на договора, е това, че държавната компания "Булгаргаз" е силно задлъжняла до 1.8 млрд. лв. Той отново използва сравнението на договора с винетка като посочи, че тази винетка, за която всеки ден се начисляват 1.050 млн. лв. от страна на "Боташ", е ползвана едва 13%. "И това отива в цената на парното. Цената, която плащаме на "Боташ", няма как да не се отрази на стоките и услугите", обяви той.

По думите му, от подписването договорът е използван 2 пъти, на които се падат тези 13% при платени накрая на годината 400 млн. лв.

В момента държавата чрез "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" прави всичко възможно да се използва осигурения по договора капацитет за пренос на газ. Министър обаче посочи, че търсенето на позитивите по този договор, за които всеки път при споменаването му говори президентът Румен Радев, е малко като да се играе на рулетка.

Причината е, че капацитетът през "Боташ" оскъпява с близо 30 процента газа, на който България търси купувач, а на пазара има по-евтин от него. "И ние търсим моментите на пазара, когато се очаква цената да е най-ниска, за да може да компенсираме тази висока цена, но това не прави договора с "Боташ" по-добър", обясни Станков.

Разказа, че са водени разговори за доставка на този газ с енергийните министри на Унгария, Словакия и Молдова, но всички те са посочили, че могат да си внасят на по-ниска цена - около 2.5 пъти по-евтино от гръцките терминали и от другаде.

Въпросът, че договорът е неизгоден, според министъра на енергетиката, е затворена тема. "Въпросът е, когато се казва, че турците имали по-добри условия, които да предложат, те не са стигнали още до мен тези по-добри условия, за първи път чух от президента за тях, но ако има такива по-добри условия, защо не са били използвали към 2023 г., а сключваме договор за 13 години без клауза за прекратяване, милиардна неустойка, която тежи на българската енергетика", каза Станков.

Обяви, че в момента се водят преговори с "Боташ" за промяна на някои от клаузите в единствената възможна промяна на контракта.

Това е започнало, по думите на Станков, след посещението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в Турция и срещата му с президента Реджеп Ердоган. Министърът обяви, че е дал пълен мандат на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" да намерят най-добрият вариант. "В момента трябва да се намери най-добрата рецепта, за да бъде максимално намалена щетата", посочи министърът.

Договорът с "Боташ", който е за 13 г., бе подписан в началото на 2023 г. от кабинета на Гълъб Донев, който бе назначен от президента Румен Радев. Договорът обвързва България с плащането на близо 4 млрд. лв, дори да не внася някакъв газ през Турция. Опити, неуспешни досега, да се предоговори подписаното започна да прави предишния служебен кабинет, когато енергиен министър бе дългогодишният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.

През май в парламента бяха изслушвани участници в разговорите с "Боташ". Тогава Росен Христов обясни, че той, а не директорът на "Булгаргаз" Деница Златева е подписал договора, защото той бил с автомобил в Турция, а тя бързала да хване полет за София и не можела да изчака принтирането на всички документи. След претърсване на домовете на двамата провеждащите акцията обявиха, че са намерени големи суми пари.